Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3324 от 22.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5064/2025
Вид
Определение № 3324
Подписан
22.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 02.06.2025г. на СРС, състав, по ч.н.д.

№ 6745/2025г., с което е отменено постановление на СРП от 19.03.2025г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 412/2021г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 11037/2021г. на СРП за извършено престъпление по чл. 194 от НК и делото върнато на СРП.

Срещу определението на СРС е постъпил в срок протест на прокурор от СРП с искане за отмяната му поради неправилност.

Протеста е връчен на ощетено юридическо лице, но възражения не са постъпили.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото установи следното :

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел от обективна страна, че не се доказва деятелност на конкретно лице, която да е насочена за отнемане на имущество от владението на „Делта гард“ и че липсва установеност на конкретния размер на отнето имущество, които са съставомерни елементи от състава на престъплението на чл.

194 от НК, а поради отсъствието им не могат да се направят изводи за извършено престъпление от общ характер.

По жалба на ощетеното юридическо лице, Софийски районен съд отменил постановлението за прекратяване, поради това, че не е в съгласие със закона, т.к. отсъства детайлна и обективна преценка на всички доказателства, в частност на показанията на св. Б., които счита че следва да бъдат самостоятелно анализирани и съпоставени с тези на останалите очевидци. От мотивите на акта се извежда, че съдебният състав намира показанията на тримата свидетели – Г., В. и Д. за кредитируеми, а обратното становище прокурора е оценено като такова базиращо се житейска логика и предположения. Първият съд извежда, че съществува доказателствена обезпеченост на предмета на престъплението и неговия размер.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства и оспорения съдебен акт намира, че последният е правилен и законосъобразен.

Този състав намира за нужно да акцентира на следното:

Съществени за доказаност или не на обвинителната теза в случая се явяват 1 показанията на свидетелите Г., В. и Д., които са приети от представителя на СРП за предубедени и заинтересовани от изхода на делото.

Неговата, макар и мотивирана преценка, не може да бъде споделена, т.к. е отдал приоритет и тежест на служебната принадлежност на свидетелите към дружеството, от което е извършено отнемане и въз основа на това отхвърлил възможността същите да твърдят в съответствие с възприятията си .

С оглед спецификата на случая - в офис на фирма, в който не се работи с клиенти, въззивният съд счита, че трудно може да се изпълни очакването свидетели да са трети необвързани с дружеството лица, поради което прокурорът е дължал изследване на наличните гласни източници, с оглед самостоятелния им анализ – в рамките на всеки отделен разпит, а така и целокупно на изложеното от тях в д.п. Такъв подход би могъл да доведе до различен извод от направения, а въпроса на който следва да се отговори е не само има ли обективни данни, които да сочат на тенденциозност при свидетелстването в полза на „Делта гард“, а и има ли основания да дават показания във вреда на св. Б., да го уличават без основание и то под страх от наказателна отговорност.

СРП е възприела, че св. Д. видял Б. да се присяга и да взима пачка пари, без обаче да ставало ясно дали първият не говори за самите пари които са били предадени на Б. в заем.

Този съд приема, че такава неяснота не е налице, а част от протоколираните изявления на св.Д. са игнорирани от решаващия орган, а те са : „Г. даде на Б. пари, той ги преброи и се разписа ...Докато Г. и А. си говореха видях как Б. взима още пари от бюрото на Г.. Видях Б. да взима една пачка с банкноти от купчината пари…“ - р/т 01.04.21г. л. 18, а във втория от 14.12.21г. допълва, че банкнотите били от 100 лева / л. 73/. Тоест тук е пренебрегнат точния смисъл на показанията на св. Д..

Свидетелите, на които се позовава СРП, Г. П. Г. и Г. Б. Г. и Г. Г. нямат спомен конкретния ден да са посещавали и получавали пари в офиса, респективно да са видели оставени пари на бюрото. Но от това, че по принцип последните двама не са виждали оставени пари бюро на св. Г., не изключва възможността това в конкретния ден да е станало.

Липсва видяната от СРП неяснота в размера на сумата, оставена на бюрото от св. Г..

Действително в първия разпит / л. 19/ тя е заявила, че на бюрото имало около 7 000 лева, но СРП е пропуснала конкретното им описание: че са били в купюри по 100 лева – две купчини по 3 000 и една по 1 000 лева, стегнати с жълт ластик. В следващите показания на Г. това твърдение остава устойчиво, поради което и тук показанията са ценени в противоречие с действителното им съдържание.

Приетото от СРП за нелогично поведение на св. Г. и В., как макар и виждайки с периферното си зрение, че се взима нещо от бюрото и двамата били без реакция, игнорира заявеното от св. В., че попитал св. Б. какво е взел и след като последният потвърдил, че взел пари за гориво и след малко ще се върне. Това обяснява пасивността, а и по късното телефониране до св. Б. след изчакване около 15-ина минути.

Прокурорът с основание е настоявал да се съберат за данни за счетоводното отразяване на отнетите 3 000 лева, но отсъствието на такива, извън извлечението от касовата книга, не може да се приеме като аргумент за отсъстващ предмет на престъпление.

Така, макар и да са извършени възможните за изясняване на делото действия, анализа и оценката на доказателствените източници не е цялостен – има данни, които не са обсъдени, а други са тълкувани превратно, като този подход е в нарушение на нормата на чл. 107, ал.5 НПК и принципа по чл. 14, ал.1 от НПК за обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

Последното означава, че прокурорското постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено от СРС.

С оглед изложеното и чл. 243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.06.2025г. на СРС, 99-и състав, по ч.н.д. № 6745/2025г.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3