Акт от 03.05.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 132 гр. Горна Оряховица, 03.05.2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 28 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С

Наказателно постановление № 18-0350-000271/02.11.2018г. на Началник група към ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, на Г.К.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

Недоволен останал

Г.К.Д., който твърди че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушението. Твърди, че през лятото на 2018г. бил в чужбина и реално нямал практическа възможност да извършва каквито и да е действия с този автомобил. Отделно счита, че случаят е маловажен. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание лично и чрез защитника жалбоподателят поддържа жалбата.

Защитникът адв. П.С. от

ВТАК допълнително поддържа, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не била посочена законната разпоредба, която е нарушена. Излага, че нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП била бланкетна и препращала към разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45/2000г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях.

Непосочването на нарушената норма довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Отделно поддържа, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като управлявания от него автомобил бил с временен регистрационен номер 054М027. Не било спорно, че жалбоподателят управлявал автомобил с временни регистрационни номера, но било спорно обстоятелството относно срока на валидност на временните номера. Наличието на временни регистрационни номера и наличието на талон за регистрация опровергавало извода на наказващия орган, че жалбоподателят е управлявал нерегистриран автомобил.

Ответникът по жалбата –

РУ – Стражица, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На

22.08.2018г. около 10.40 часа в с.Кесарево, ул. „П.Топалов – Шмит“ в посока центъра жалбоподателят Г.К.Д. управлявал лек автомобил „***, който не бил регистриран по надлежния ред. Автомобилът бил с регистрационни табели 054М207 с изтекъл срок на валидност, видно от СРМПС № 614845. Водачът бил спрян за проверка от мл. ПИ Д.М.Ф. и полицай Ц.Д.Д.. Д.Ф. съставил против Д. АУАН № Д-280343/22.08.2018г. за констатираното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на Д. на същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.

Същия ден е започнато БП № 151/2018г. по описа на РУ – Стражица за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С постановление от 15.10.2018г. прокурор при ГОРП Николай Илиев, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК прекратил наказателното производство по ДП № 151/2018г. по описа на РУ – Стражица /пр.преписка № 1526/2018г. на РП – Горна Оряховица/, образувано и водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК с мотиви, че деянието не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и изпратил материалите по делото на Началника на РУ – Стражица за реализиране на административнонаказателната отговорност на Д..

С.

С. С.- Началник група към ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица издал против Г.К.Д. обжалваното Наказателно постановление № 18-0350-000271/02.11.2018г.

НП е връчено на Д. на

08.01.2019г. и на другия ден Д. депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до ГОРС.

От представената разпечатка – справка от Сектор „ПП” Велико Търново с данни за правоспособност и наложени наказания по ЗДвП /л.9/ се установява, че Г.К.Д. е наказван със 3 броя наказателни постановления и 3 броя фишове за извършени нарушения по ЗДвП, както и 2 пъти му е налагана ПАМ.

Видно от Договор за покупко – продажба на МПС от 25.03.2019г. с нотариална заверка на подписите Д. продал лекия автомобил на А.Б.

От приложеното на л.16 от приобщеното ДП № 151/2018г. по описа на РУ – Стражица Разрешение за временно движение № 054М27 от 02.01.2018г. е видно, че за лек автомобил „Фиат пунто 1,2“, с рама № ZFA188000003238, собственост на Г.К.Д.

*** е издадено разрешение за временно движение с времени табели с регистрационен номер 054М207, за придвижване до служба КАТ, което важи за придвижване в страната – без ограничение, със срок на валидност – 01.02.2018г.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал.1, б.б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.1.3/. АУАН съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне.

НП е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е упълномощен МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2.12/ да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, след прекратяване на наказателното производство по ДП № 151/2018г. по описа на РУ – Горна Оряховица /пр.преписка № 1526/2018г. на РП – Горна Оряховица/, образувано и водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

НП съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователни са доводите на защитника на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не била посочена законната разпоредба, която е нарушена. Излага, че нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП била бланкетна и препращала към разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45/2000г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях. В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН АНО е посочил като нарушена законна разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани по надлежния ред. Посочената виновно нарушена разпоредба наред с описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават дават възможност на жалбоподателя да се запознае с административнонаказателното обвинение и да организира защитата си по него, без да е необходимо посочване на конкретно нарушената норма от и Наредба № I-45/2000г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях.

Съдът не констатира твърдяното от защитника на жалбоподателя съществено противоречие в обстоятелствената част на НП. АНО е посочил, че Д. управлява лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Автомобилът е с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, видно от СРМПС № 614845.

С издаването на обжалваното наказателно постановление не е нарушен принципа „не два пъти за едно и също нещо“, прогласен в чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС и ТР № 3/22.12.2015г., постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС.

Съгласно чл.4, §1 от

Протокол №7 към ЕКПЧ никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСНК съдът е дал задължителни указания по въпроси относно приложимостта на актуалността на тълкуването, дадено с две предходни ТР на ОСНК на ВС, но редом с това в „Общи положения“ от ТР е очертал основните признаци на принципа по чл.4, §1 от Протокола, наречен „ne bis in idem“. ВКС е посочил, че принципът се причислява към неотменимите групи норми с фундаментално значение, формиращи императивната структура на Конвенцията и Протоколите към нея, приети от Република България и по см. на чл.5, ал.4 от Конституцията на страната, представляващи част от вътрешното право.

Правилото за забраната за двойно наказване е от категорията на абсолютните, като не се допуска освобождаване от неговото изпълнение. Правилото забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Първото производство се счита за приключено, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен спор относно конкретно деяние /административно нарушение или престъпление/. ВКС посочва, че без правно значение са видът на акта и неговия характер. Принципът е приложим при идентичност на субекта на двата наказателни процеса, като действието се проявява само в наказателното производство, поради което решаващо значение за приложение на принципа има класификацията на дублиращите се производства като наказателни. Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по см. на чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.4 от Протокол №7 са известни като тест „Енгел“ или критерии „Енгел“, които са три на брой. Първият е относно квалификацията на деянието по националното право. Вторият е характера и естеството на нарушението, а третият е видът и тежестта на предвиденото наказание. ВКС сочи, че първият критерий е формален, като производството може да се квалифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите два критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция.

ВКС сочи и че конкретната преценка за характера на административнонаказателното производство е в правомощията на съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки отделен случай дали съгласно критериите „Енгел“ съответното обвинение е наказателно по своето естество. Същото деяние е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето. Отправна точка за преценката за същото деяние са идентичните факти на престъплението /нарушението/. Това са конкретни фактически обстоятелства, отнасяща се до един и същи извършител и неразделно свързани помежду си във времето и пространството. Необходимо и достатъчно са фактическата идентичност или същественото сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение /време, място, обстановка, единство на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца/.

В случая

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, макар и влязло в сила, не се ползва със стабилитет, предвид разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК, даваща възможност служебно да бъде отменено от прокурор от по – горестоящата прокуратура, ако не са били налице основания за прекратяване, не е преминало инстанционен контрол и не са изтекли посочените в тази разпоредба срокове. Поради това не е налице влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, с който е разрешен спор относно конкретно деяние.

От друга страна, прекратеното наказателно производство не е водено срещу Г.К.Д., а за това, че на 22.08.2018г. в с.Кесарево е управлявано МПС – лек автомобил „Фиат Пунто”, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Разпечатката съдържа 50 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b42a737c-52bc-4dbb-bcd5-24a534abac61