Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 292 от 28.05.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 66/2026
Вид
Определение № 292
Подписан
28.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Яника Тенева Бозаджиева, Виктория Росенова Стоилова, Мариета Неделчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600066 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

СОС, в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС И. от 20.11.2025 г., постановено по ч.н.д. № 556/2025 г., по силата на което е потвърдено постановление на РП - С., ТО - И. от 16.10.2025 г. по досъдебно производство № 46/2024 г. по описа на РУ - И. при СОП /пр. пр. № 2239/2023 г. по описа на РП - С., ТО - И./, за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 - поради недоказаност на обвинението.

В посоченото постановление водещият разследването прокурор е приел, че деянието по чл. 320а, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, за което е бил привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, не е доказано. Наблюдаващият прокурор е достигнал до крайния извод, че в доказателствената съвкупност и в частност в показанията на свидетелите са налице съществени противоречия по въпроса кой е авторът на заканите. Прокурорът е подходил критично към показанията на свидетелките З. и М., като е отчел, че те направили своите изводи на база на казаното им от С. Т., което не позволява да се застъпи категоричен извод, че обвиняемият е отправил заканата. Посочено е също, че липсват други доказателства, подкрепящи твърденията на пострадалата, поради което производството е прекратено на горепосоченото основание.

1

РС - И., по силата на атакуваното определение, е приел, че постановлението следва да бъде потвърдено, като се е съгласил напълно с изложените мотиви по приложението на закона. Съдът е счел, че разследването е пълно и обективно, но липсват достатъчно доказателства за осъществена престъпна деятелност по чл. 320а, вр. чл. 330, ал. 1 от НК. В определението е изложена тезата, че изявленията на Р. и В. А. са употребени под влияние на емоциите от случилото се, но не са израз на действително намерение за осъществяване на палеж. Сочи се още, че пострадалата не е съобщила на пристигналите полицейски служители за осъществената закана, а възприемането на думите като реална заплаха е без правно значение за съставомерността на деянието. С тези аргументи е потвърден крайният извод на прокурора, че наказателното производство следва да бъде прекратено.

Това определение на РС - И. е обжалвано от пострадалата С. М. Т. от с.

П., общ. И., с искане да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на действията по разследването и повдигане на обвинение. Застъпва се становището, че отправената закана е израз на целенасочена агресия и действително намерение да бъде увредена пострадалата и нейното имущество.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 19.03.2024 г. по реда на чл.

212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 11.11.2023 г. в с. П., общ. И. е била отправена закана за извършване на престъпление по чл. 330 от НК - запалване на къща, собственост на С. Милкова Т. и това заканване би могло да възбуди основателно опасение за осъществяването му.

Към наказателна отговорност, с постановление от 28.02.2025 г., е бил привлечен В. Р. А., с ЕГН: **********, като обвинението е прецизирано, а именно - за това, че на 11.11.2023 г. в с. П., общ. И., се е заканил на С. М. Т. 42-годишна, да извърши престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, а именно заканил се на Т. да запали имущество със значителна стойност - къща /подробно описана в постановлението за привличане на обвиняем - л. 53, том 2 от ДП/, собственост на С. М. Т., възлизаща на стойност 150 000 лева, като 2 заканата е отправена в телефонен разговор и това заканване би могло да предизвика у С. М. Т. основателно опасение за осъществяването му престъпление по чл. 320а, вр. чл. 330, ал. 1 от НК.

За да прекрати настоящото наказателно производство, наблюдаващият прокурор е приел, че събраните доказателства не позволяват да се аргументира извода за осъществени от обвиняемия закани. Посочените от представителя на РП - С., ТО - И. противоречия в събраните доказателствени материали са отчетени като основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението, предявено на В. А..

Извършвайки контрол върху прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че изначално липсват достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 320а, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, като е потвърдил постановлението. В определението на съда са изложени аргументи за липса на признаците от обективната и субективната страна на престъплението, което изпълва хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Това основание за прекратяване на наказателното производство е несъвместимо с това по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като наличието на първото /липса на престъпление/ изключва второто /недоказаност на обвинението, при наличие на осъществено деяние/.

Очевидно първоинстанционният съд не е достигнал до същите изводи, които са заложени в основата на извода на прокурора, довел до постановяване на крайния му акт. По-конкретно, прокурорът е посочил: „налице са доказателства за отправена закана за палеж, но същите не са достатъчни в подкрепа на обвинението“. Щом съдът е приел, че разследваното деяние е несъставомерно /а не че е недоказано/, това е налагало при постановяване на атакувания акт да упражни правомощието си по чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК, като измени основанието за прекратяване на наказателното производство в това по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, както в действителност е прието в мотивите на определението. В несъответствие с изложените мотиви обаче, съдът е потвърдил прокурорския акт и това е довело до неяснота във волята му коя от двете хипотези за прекратяване на наказателното производство е приел, че е налице. Следователно несъвпадането на становищата на ръководнорешаващия орган и съда по тези съществени за хода на наказателното 3 производство въпроси е представлявало пречка за потвърждаване на постановлението. Съдебен акт в този смисъл би могъл да бъде постановен единствено в случай че съдът прецени - също както прокурора, че деянието е било осъществено, но доказателствата в подкрепа на повдигнатото обвинение не са достатъчни за продължаване на действията по разследването.

При така очертаните недостатъци в дейността на първоинстанционния съд, довели до съществено противоречие в изразената в определението воля, е невъзможна проверката на формираното вътрешно убеждение на съда, като не следва да бъдат обсъждани въпросите по същество. Противното би лишило страните от дължимия двуинстанционен контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това налага отмяната на обжалваното постановление и връщане на делото на друг състав на същия съд за провеждане на ефективен съдебен контрол върху обжалвания прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство. Съобразявайки изложеното по-горе, първоинстанционният съд следва да извърши собствен анализ и оценка на доказателствата и да изложи фактическите си изводи с оглед заявените в жалбата доводи и искания, като извърши надлежна проверка законосъобразен и обоснован ли е изводът за наличие на основанието за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, съответно налице ли е друго основание за прекратяване на производството или се налага продължаване на разследването.

Всичко изложено по-горе обосновава наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето му, което налага отмяната на обжалваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 243, ал. 5 НПК от друг състав на първоинстанционния съд.

Необходимо е при новото разглеждане на делото да се прозрачно и убедително да се обоснове какви факти съдът приема, като се осъществи цялостен задълбочен анализ на доказателствата, всяко от които да бъде тълкувано според действителния му смисъл и значение, във връзка с останалите доказателства от съвкупността. При отказ да бъде прието дадено доказателство като годно и достоверно, същият да се придружава с убедителни мотиви. Окончателният извод на съда следва да бъде осъществен 4 в пълно съответствие с доказателствата и материалния и процесуалния закон.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 243, ал. 8 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на РС - И. № 226 от 20.11.2025 г., постановено по ч.н.д. № 556/2025 г., с което е потвърдено постановление на РП - С., ТО - И. от 16.10.2025 г. по досъдебно производство № 46/2024 г. по описа на РУ - И. при СОП /пр. пр. № 2239/2023 г. по описа на РП - С., ТО - И./ за прекратяване на наказателното производство.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане по реда на чл. 243, ал. 5 НПК от друг състав на първоинстанционния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5