Решение № 611 от 14.10.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 345/2024
- Вид
- Решение № 611
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 07.11.2024
- Състав
- ИВАНА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 293, ал. 2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 611 гр. Разград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. А. като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100345 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), район Младост, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 4, представлявано от Д. К. К. заедно с М. С., действащи чрез пълномощника си адв. Г. З., съдебен адрес: гр. София, р-н Оборище, ***, вх.А, ет.4, ап.14 с която са предявени обективно съединени искове срещу М. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата 148,48 лв. дължими абонаментни такси и потребление за периода 05.09.21г.-04.12.21г., за мобилен номер +******, сумата 176,15 лв. дължими вноски по договори за лизинг за периода 05.09.21г.-04.02.22г., сумата 137,77лв. неустойки за едностранно прекратяване на договор за мобилен номер +******, съставляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси. сумата 112,72 лв. представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.11.2023г. до окончателното им изплащане, сумата 505,00 лв. съдебни разноски. Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер +****** от 04.01.2021г.; договор за лизинг от 04.01.2021г. на “SAMSUNG Galaxy A20е 32GB Dual Coral” и договор за лизинг на базови аксесоари от 04.01.2021г. Длъжникът не изпълнил задълженията си за описаните периоди, не заплащайки абонаментни такси и използвани услуги по сключените договори за мобилни услуги. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорните неустойки по договора за мобилни услуги, формирани от три месечни такси, както и разликата между цената на устройство без абонамент и преференциалната цена, съразмерно на периода на изпълнение. С оглед на гореизложеното на 1
24.11.2023г. „Йетгел България“ ЕАД, подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — гр, Разград срещу М. А.
И., в което се претендират горепосочените суми. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Йеттел България“ ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Претендира сторените съдебноделоводни разноски по ч.гр.д. № 2074/2023г. и по исковото производство. Иска прилагане на ЧГД 2074/2023г. по описа на РС – Разград. Представя писмени доказателства.
Ответника е получил книжата си по реда на чл. 47 ГПК, във връзка с което му е назначен особен представител – адв. М. Е.. В срока по чл. 131 ГПК изразява становище за допустимост и редовност на исковете, но неоснователност на същите. Твърди, че не е налице валидно облигационно отношение между страните, както и че устройство “SAMSUNG Galaxy A20е 32GB Dual Coral” не е предоставено на ответника. Счита относимия договор за лизинг за нищожен.
Оспорва издадените счетоводни документи, в условията на евентуалност – счита, че не е налице идентичност между претендираните в заповедното производство суми и представените фактури. Счита неустоечните клаузи за нищожни, в условията на евентуалност – прекомерни. Счита, че не е налице едностранно прекратяване на договора, доколкото няма основания за такова, както и че не е уведомен абоната. Моли ищеца да бъде задължен да представи оригинал на договор за мобилни услуги от 04.01.2021г., ведно със споразумение от 07.07.2021г. към него; договор за лизинг от 04.01.2021г. на “SAMSUNG Galaxy A20е 32GB Dual Coral” и договор за лизинг на базови аксесоари от 04.01.2021г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги от 04.01.2021г., за предпочетен №****** с абонаментен план „Тотал+“ на цена 23,99 лв. и първоначален срок на договора 24 месеца. На същата дата е сключен и договор за лизинг на устройство “SAMSUNG Galaxy A20е 32GB Dual Coral” на преференциална цена от 252,77 лв, при редовна цена 529,90 лв с отстъпка от стандартната цена в размер на 266,14 лв., при погасителен план за 23 месеца по 10,99 лв.с ДДС месечна вноска.
На същата дата е сключен и договор за лизинг на базови аксесоари “My screen lite Edge Galaxy A20е” и“Cellect trans silicone case Galaxy A20е” на преференциална цена от 30,10 лв, при месечна вноска в размер на 1,25 лв. с ДДС за срок от 23 месеца.
Между ищеца и ответника е сключено и допълнително споразумение от 07.07.2021г. към договор за мобилни услуги на 04.01.2021 г. за предпочетен №****** с абонаментен план „Тотал Макс“ на цена 32,99 лв. при стандартен месечен абонамент от 41,99 лв. и първоначален срок на договора 24 месеца, с което е актуализиран ползваният до него момент абонаментен план „Тотал+“.
В договора е посочено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, същият дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер 2 на месечните абонаменти /най-високият според условията на плана/. В договора е записано още, че ако потребителят не върне оборудването след прекратяването на договора, той дължи неустойка представляваща разликата в цената на устройството, съобразена с оставащия срок на договора и изпълнената част от същия.
Ответникът е подписал и декларации, че е получил от ищеца екземпляр от общите условия към дата 04.01.2021 г.
Във фактура №7326053280/ 05.10.2021г. ищецът начислил като дължими 89,45 лв., в която е включена сумата за месечна еднократна такса и ДДС за месец септември 2021г., лизингова вноска със срок за плащане на фактурата 20.10.2021 г. Във фактурата са приспаднати авансово внесените суми при сключване на договора в размер на 90лв. Приложена е и справка за потреблението.
С фактура №7327454163/ 05.11.2021г са фактурирани 38,28 лв. за допълнителни услуги, абонаментна такса и ДДС за месец октомври 2021г. и месечната вноска по договора за лизинг. Добавени са и задълженията от предходен период в размер на 89,45 лв., със срок за плащане на фактурата 20.11.2021 г. Приложена е и справка за потреблението.
С фактура №7328842547/ 05.12.2021г са фактурирани 32,99 лв. за абонаментна такса и ДДС за месец ноември 2021г. и месечната вноска по договора за лизинг. Добавени са и задълженията от предходен период в размер на 139,97 лв., със срок за плащане на фактурата 20.12.2021 г. Приложена е и справка за потреблението.
С фактура №7330146634/ 05.01.2022г е приспадната частично предплатената абонаментна такса от 7,90 лв. от дължимата месечната вноска по договора за лизинг в размер на 12,24 лв. Добавени са и натрупалите се задължения от предходен период и е фактурирана сума в размер на 189,99 лв., със срок за плащане на фактурата 20.01.2022 г. Приложена е и справка за потреблението.
С фактура №7331438944/ 05.02.2022г. са изчислени задължения на ответника за предходен период, дължимите вноски по договора за лизинг по погасителен план и 250,49 лв. неустойки, включващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора и неустойка, представляваща разлика между преференциална и редовна цена на мобилно устройство.
Тези фактури са издадени за клиентски № 006626040 и мобилен номер ***, видно от приложените справки за общо потребление към всяка фактура. Извършеното частично плащане е приспаднато в последващата фактура и ищецът претендира дължимият остатък.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид обстоятелството, че исковете за установяване на задължението за заплащане на дължима неустойка в размер на 137,77 лв. - три месечни такси, както и за установяване дължимост на сумата 112,72 лв. - разлика между стандартната цена на мобилното устройство и заплатената от длъжника, се отнасят за задължения, които възникват при предсрочно прекратяване на договора по вина или причина на ответника, съдът следва първоначално да разгледа въпроса дали сключения договор за мобилни услуги е прекратен. В тази връзка спорен е въпросът дали е налице надлежно упражняване на правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника. За да възникне правото на кредитора да претендира неустойка, необходимо е ищецът да докаже, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му по вина на потребителя преди изтичане на срока и че 3 прекратяването е извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представените по делото договори е предвидено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора. В конкретния случай обаче не е доказано, че е извършено едностранно прекратяване на договорите по инициатива на доставчика ищец. Единствено уговарянето на това потестативно право в полза на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че е прекратил едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответника – абонат на мобилни услуги, още повече, че видно от съдържанието на представения договор, в същия липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при изменение, и в частност при предсрочно прекратяване чрез разваляне на договора. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респективно - чл. 293, ал. 2 от ТЗ. Това е така поради принципа, че формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор и с оглед писмения характер на процесния договор, то и едностранното волеизявление на ищеца следва да бъде в писмена форма. По делото обаче не са ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от дружеството- мобилен оператор , достигнало до ответника, с което той да е уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален. Представена е „покана за доброволно плащане“ /лист 92 от делото/, в коато са индивидуализирани задълженията на ответника, съдържа се и предупреждение за разваляне на сключените договори. Липсват обаче доказателства, че документа е достигнал до М. И.. В подкрепа на това свое твърдение ищецът представя „Удостоверение“ /лист 93/ от Областна пощенска станция, че непрепоръчана кореспондентска пратка с адресат М. И. е доставена, съгласно договор. Не е индивидуализирана пратката, липсва датата на изпращане, респ. на доставка. Няма данни за лицето, получило писмото, както и дали пратката е реално достигнала до адресата си, или е залепено известие на адреса. Не е представен и договора между ищеца и пощенския оператор, досежно индивидуализиране клаузите на същия и какъв е уговорения начин на връчване – „по договор“. Предвид изложеното и факта, че по делото не е установено сключения с ответника договор да е бил прекратен по уговорения начин преди изтичане на срока, за който е сключен, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка на това основание, съответно и да претендира разликата в цената на мобилното устройство в съответния размер.
Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b42916a6-8c99-476f-a150-555e89ea4b67