Решение № 15190 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15190 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110146616 по описа за 2024 година

Предявени са от Д. В. Ц. срещу „И.А.М“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 и пр. 2 ЗЗД срещу „И.А.М“ АД с искане да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 3818729 от 30.04.2020 г. поради противоречие със закона и заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3818729 от 30.04.2020 г. поради накърняване на добрите нрави и липса на основание; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Ф.Б.“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 5,00 лв. предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 750,00 лв., представляващ платена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 3818729 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 30.04.2020 г. Д. Ц. е сключила Договор за паричен заем № 3818729 с „И.А.М“ АД за сума в размер на 1 250 лева. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На 30.04.2020 г. ищцата сключила с „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 3818729, по силата на който посоченото дружество се задължило да обезпечи пред „И.А.М“ АД задълженията на ищцата по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 750,00 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че възнаграждението е било дължимо на „И.А.М“ АД, т.к. дружеството било упълномощено от „Ф.Б.” ЕООД да събира сумите по процесния договор. Твърди, че е погасила изцяло дължимите суми по договора за кредит. Аргументира, че правоотношенията по двата договора са тясно свързани помежду си, като освен това сочи, че двете дружества са свързани лица. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона. Излага, че изискванията за предоставяне на 1 обезпечение са били на практика неизпълними, поради която единствената възможност за ищеца била сключване на договор за предоставяне на гаранция с ответника „Ф.Б.” ЕООД.

Счита, че възнаграждението по договора за гаранция също трябва да се включи в размера на ГПР, като с невключването му излага, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на ищеца не била предоставена реална услуга. Оспорва договора за предоставяне на поръчителство като нищожен и поради накърняване на добрите нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И.А.М“ АД, с който предявените искове се оспорва като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.Б.“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Развива подробни съображения в насока, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че същият е действителен. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № 3818729 от 29.04.2020 г. /с погрешно посочена в исковата молба дата 30.04.2020 г./ се установява, че между ищеца Д. В. Ц., в качеството й на заемател, и „И.А.М“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „И.А.М“ АД предоставило на Д. В. Ц. сумата в размер на 1 250 лв., която ищецът се задължил да върне на 17 месечни погасителни вноски /в периода 13.05.2020 г. – 23.12.2020 г./, всяка от които в размер на 82, 76 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00% и годишен процент на разходите от 41, 74 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години или ако има кредитната му история в БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“.

Представен и приет е Договор за поръчителство № 3818729/29.04.2020 г., сключен г. между Д. В. Ц., в качеството й на потребител, и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на гарант, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М“ АД, с наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на Д. В. Ц., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 250 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на описаните по – горе задължения, 2 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 752, 08 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 44, 24 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

По делото е изслушана и прита ССчЕ, според чието заключение кредит № 3818729 е изцяло заплатен, както следва: 156, 92 лв. – договорна лихва; 1 250 лв. – главница и 752, 08 лв. – възнаграждение за поръчителство; ГПР възлиза на 483, 752 %, след включване възнаграждението за услугата поръчителство.

С протоколно определение от 17.06.2025 г. съдът е допуснал увеличение на частично предявения иск до 752, 08 лв.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна. Направеното възражение за недопустимост на исковете е неоснователно, тъй като по делото в полза на адв. М. е представено пълномощно, а определената от съда, съобразно цената на исковете , държавна такса е заплатена в пълен размер.

В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „И.А.М“ АД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения.

В доказателствена тежест на ответника „И.А.М“ АД е да докаже, че клаузата е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.

В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Ф.Б.“ ЕООД е да докаже, че между страните е сключен Договор за поръчителство № 3818729 с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и „И.А.М“ АД е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание и че между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство със соченото от ищеца съдържание.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на Ста на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Различно е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално 3 представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.

Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Ф.Б.“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за поръчителство /29.04.2020 г./ едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „И.А.М“ АД – кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство се установява, че възнаграждението на поръчителя е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит.