Определение № 8653 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8653 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110175110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ответникът „*******“ ООД е поискал с молба, вх. № 11299/15.01.2026 г., изменение на решение № 23504 от 22.12.2025 г. по гр.д. № 75110/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските. Твърди, че съдът неправилно не е присъдил разноски на страната за адвокатски хонорар. Хонорарът бил реално платен от страната юридическо лице чрез единия от управителите в полза на адвоката, който също бил управител. Правоотношението на управителя не било идентично с трудовото, нито имало несъвместимост. Законът позволявал адвокат да бъде управител на търговско дружество и нямало пречка търговското дружество да сключи договор за процесуално представителство със свой управител адвокат. Моли за изменение на решението и присъждане на пълния размер на адвокатския хонорар, съобразно изхода на делото, в размер на общо 1400 лв. – разноски за заповедното и исковото дело.

Ищецът „Т“ ЕАД не е подал отговор на молбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от правна и фактическа страна следното:

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е списък на разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ищеца е допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С решението по делото съдът е приел,че според изхода на делото право на разноски има ответникът, но неговите разноски са адвокатски хонорар за адв. И. Д., който обаче е един от двамата управители на ответното дружество с ограничена отговорност. Приел е, че законът не предвижда възможност за възстановяване на разноски, които самата страна е заплатила на своите органни представители. Предвидена е възможност – в чл. 78, ал. 8 ГПК – единствено за възстановяване на разноски, и то в нормативно определен размер, за труда на юрисконсулт, но не и на органен представител. Правоотношението на органния 1 представител с дружеството не е трудово. Ето защо разноски съдът е отказал да присъди на ответника разноски.

Разноските за адвокат обаче са сторени. Хонорарът е договорен и платен от страната юридическо лице чрез единия от управителите в полза на адвоката, който също е управител.

Правоотношението на управителя не е идентично с трудовото, а доколкото има несъвместимост по чл. 38 ЗЗД, то тя е преодоляна чрез даденото съгласие от другия управител. ЗАдв. позволява адвокат да бъде управител на търговско дружество и няма пречка търговското дружество да сключи договор за процесуално представителство със свой управител адвокат.

В съдебно заседание ищецът е направил възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ответника.

При възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът прави преценка за фактическата и правна съответност на спора с платения хонорар, като не може да присъди по-малко от минимума по Наредба № 1/2004 г., но съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.

101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от 2 осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 7200 лв. При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 98,70 лв./час.

Делото е с невисока фактическа сложност и ниска правна. Съдът намира, че написването и подаването на възражение в заповедното дело е отнело 1 час (обичайно такова действие е предхождано и от консултация на клиента от страна на адвоката, но тук такава няма, защото адвокатът е органен представител на клиента), а в исковото дело действията на адвоката се свеждат в подготовка и участие в 4 открити съдебни заседания и в подаване на писмени бележки – общо 5 часа. С оглед елементарния характер на спора съдът намира, че непрекомерният размер на адвокатския хонорар е 5х98,70=493,50 лв. (252,32 евро) за исковото дело и 98,70 лв. (50,46 евро) за заповедното дело.

Молбата следва да се уважи до посочените размери и отхвърли в останалата й част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по молба, вх. № 11299/15.01.2026 г., с правно основание чл. 248 ГПК на „*******“ ООД решение № 23504 от 22.12.2025 г. по гр.д. № 75110/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските, като

ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на „*******“ ООД, ЕИК ***, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 252,32 евро, разноски, сторени в производството по делото, и сумата от 50,46 евро разноски, сторени по ч.гр.д. № 42893/2024 г., СРС, 161-ви с.в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, вх. № 11299/15.01.2026 г., в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3