Решение № 324 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Клаудия Р. Митова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело № 20251100105349 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба на Г. Ш. К., уточнена с молба в открито съдебно заседание на 29.08.2025 г., е поискано да се признае чуждестранното решение от 21.12.2022 г., постановено от Трети семеен съд в Каршъяка с номер 2022/743 и основание номер 2021/511, влязло в законна сила на 22.12.2023 г. и да се допусне, на основание чл.2, ал.3 от Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Турция, ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г. - ДВ, бр.

20 от 9.03.1976 г., издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г., в сила от 27.10.1978 г., изпълнението му на територията на Република България за изплащане в полза на ищеца на увеличение на размера на месечната издръжка за непълнолетното дете Д.Т., родено на ******** г., определен с решение на семейния съд в Силиври основание номер 2014/260 и решение номер 2015/550, от 500 турски лири на 2 000 турски лири от 21.06.2022 г. до навършване на пълнолетие, с последваща индексация, съдебни разноски в размер на 923,50 турски лири и 9 200 турски лири за адвокатско хонорар.

Ответникът Ф. М. Р. не е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.

В съдебно заседание не изразява становище по допустимостта на иска. Поддържа твърдения, че от момента на узнаване на решението за увеличение на размера на издръжката покрива стари задължения, а новата издръжка заплаща в увеличения размер.

Представя доказателства за извършени плащания на задължението за издръжка.

Между Република България и Република Турция действа Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела, ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 1

18.02.1976 г. - ДВ, бр. 20 от 9.03.1976 г. издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г., в сила от 27.10.1978 г., в чийто чл.2, т.3 е предвидено, че процедурата по допускане изпълнението на съдебно решение включва установяване, че то е влязло в сила, съгласно законодателството на страната, в която е било постановено, поради това следва да се приеме, че за подсъдността по производството за признаване и допускане изпълнение на решение се прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се извършват тези действия.

Софийски градски съд, съгласно чл.4, ал.1, т.2 и чл.119, ал.1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), е международно и местно компетентен да разгледа настоящото дело, доколкото не е спорно и се установява, че ищецът е лице с двойно гражданство – българско и турско.

Съдът, като взе предвид приложените съдебни книжа на турски език и в превод на български език, приема за установено следното:

Не е спорно и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че с Решение № 2015/550 от 20.11.2015 г., основание № 2014/260 на Семеен съд – Силиври, Република Турция е прекратен, поради силно неразбирателство, бракът на Г. Т. и Ф.Т., родителските права по отношение на роденото от брака дете на страните Д.Т., родено на ******** г. в Бюйюкчекмедже, са присъдени на майката, на бащата е разписан режим на лични отношения с детето, присъдена е издръжка на детето в размер на 500 турски лири, платими от бащата на майката, считано от датата на финализиране на решението. Видно от приложеното удостоверение на Семеен съд – Силиври решението е прието за окончателно на 13.11.2017 г.

С Решение № 2022/743 от 21.12.2022 г., основание № 2021/511 на Трети семеен съд – Каршъяка, Република Турция определената с Решение № 2015/550 от 20.11.2015 г., основание № 2014/260 на Семеен съд – Силиври, Република Турция, месечна издръжка на общото дете на страните Г. К. и Ф.Т. - Д.Т., родено на ******** г., е увеличена от 500 турски лири с 1 500 турски лири и общата издръжка става 2 000 турски лири към датата на делото (20.10.2021 г.), като същата да се увеличава всяка година, съгласно индекса на потребителските цени, да се взема от ответника Ф.Т. и се дава на ищеца Г. К., разноските по делото в размер на 923,50 турски лири и адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 9 200 турски лири са възложени в тежест на ответника. Отбелязано е, че решението е станало окончателно на 22.12.2023 г.

Видно от удостоверение за окончателно влизане в сила на Трети семеен съд – Каршъяка решението от 21.12.2022 г. е връчено на ответника на 07.12.2023 г. и като необжалвано е влязло в сила на 22.12.2023 г.

Не е спорно и от представените по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 77/04.08.2028 г., издадено от Община Руен, с.Соколец, област Бургас, Решение от 26.08.2020 г. по гр.д. № 447/2020 г. на Районен съд – Айтос, извлечение от гражданския регистър на Република Турция и копие на личен регистрационен картон от 2

Община Руен се установява, че Г. Ш. К., Г. Ш. Р. и Е.З.Х. са имена на едно и също лице – ищеца в настоящето производство, която притежава българско и турско гражданство.

Въз основа на приложената по делото справка от Национална база данни „Население“ и удостоверение рег. индекс 94-00-2844/09.09.2025 г. на Община Камено се установява, че разводът на страните е вписан в българските регистри за гражданското състояние.

В производството е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Д.Т. и Д. Р. са имена на едно и също лице, което е дете на ответника Ф. М. Р..

Обстоятелството, че страните в производството са родители на детето Д. Р., родено на ******** г., се установява и от изготвената по делото справка от Национална база данни „Население“.

Спор не е формиран, а и ответникът изрично признава, че Ф.М..М, Ф. М. Р. и Ф.Т. са имена на едно и също лице – ответник в настоящето производство. В регистрите на населението на Република Турция ответникът фигурира с името Ф.Т..

Приложеното Решение № 2022/743 от 21.12.2022 г., основание № 2021/511 на Трети семеен съд – Каршъяка, Република Турция, е преведено от турски на български език и надлежно заверено на 20.05.2024 г. със заверка апостил под № 2023/3580/29.12.2023 г., съгласно Хагска конвенция от 05.10.1961 г. от Съдебна комисия на първоинстанционен съдебен съд - Каршъяка. Апостилът удостоверява, че документът е издаден от компетентен орган според местното законодателство (без да удостоверява съдържание, според разпоредбите на Конвенцията). Завереният с апостил документ съставлява официален документ и по нашето право, съгласно чл. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила за органите в страните, подписали и ратифицирали конвенцията (Определение № 27/16.01.2015 г. по гр. д. № 6243/2014 г. І г. о. ГК на ВКС).

Трети семеен съд – Каршъяка, Република Турция, е бил компетентен според разпоредбите на българското право да постанови Решение № 2022/743 от 21.12.2022 г., основание № 2021/511, доколкото той е орган на правосъдието в Република Турция, държавата, в която ищецът и детето имат обичайно местопребиваване. Според законодателството на Република България решаването на чуждестранното дело не е от изключителната компетенция на съдилища на тази държава. Върху чуждестранното решение е отбелязано, че то е влязло в сила на 22.12.2023 г. Същото се установява и от удостоверение за окончателно влизане в сила, където се съдържа и отбелязване за връчването му на ответника на 07.12.2023 г. От текста на чуждестранното решение се установява, че Г. Ш. К. е имала качеството на ищец, а Ф. М. Р. – на ответник в производството по постановяването му.

Не е спорно в производството, че ответникът е бил редовно призован и уведомен за делото според законодателството на Република Турция, което се извлича от вписването в решението относно представляващия го защитник.

Ответникът Ф. М. Р. не е ангажирал доказателства, че по същото искане, на същото 3 основание и между същите страни на територията на Република България по-рано е постановено влязло в сила решение на български съд, както и, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признание се иска.

Признаването и допускането на изпълнението на чуждестранното съдебно решение не противоречат на българското законодателство и на българския обществен ред.

Ответникът е ангажирал доказателства за извършен плащания на задължението за издръжка на сина му Д. след влизане в сила на решението, чието признаване и допускане на изпълнение се желае, както следва: на 09.07.2025 г. на сумата от 3 000 турски лири с основание за плащане „разлика издръжка Д.Т. – април и май 2025 г.“; на 09.07.2025 г. на 2 000 турски лири с основание за плащане „издръжка юни 2025 Д.Т.“; на 23.09.2025 г. на сумата от 4 000 турски лири с основание за плащане „издръжка юли и август 2025 Д.Т.“; на 23.09.2025 г. на 12 000 турски лири с основание за плащане „Разлика издръжка Д.Т. 08.202403.2025 общо осем месеца“; на 09.10.2025 г. на 2 000 турски лири с основание за плащане „издръжка 09.2025 Д.Т.“.

Ищецът е признала направените, гореизброени плащания, както са посочени в представените по делото електронни платежни нареждания.

При съобразяване на ангажираните доказателства и направеното признание, съдът приема, че задължението за издръжка по горепосоченото чуждестранно съдебно решение в размер на общо 23 000 турски лири за периода месец август 2024 г. – месец септември 2025 г. е погасено чрез плащане, извършено след влизане в сила на това решение.

Видно от представеното по делото удостоверение от 06.11.2025 г. на Изпълнителна служба, Кършъяка по образуваното в Република Турция изпълнително дело за събиране на присъдената издръжка за детето на страните Д. не са събрани от ответника суми.

При събиране на суми по образуваното в Република Турция изпълнително дело ответникът разполага с възможността да ангажира доказателства за това пред съдебния изпълнител в Република България, а при повторното им събиране – да търси връщане на недължимо платеното.

Поради изложеното следва да се признае на територията на Република България Решение № 2022/743 от 21.12.2022 г., основание № 2021/511 на Трети семеен съд – Каршъяка, Република Турция и да се допусне изпълнение на същото, освен в частта на извършените погашения.

В производството по признаване и допускане на изпълнението съдът не може да обсъжда възражения за нарушения на приложимото материално право на Република Турция (арг. от чл. 121, ал. 1 КМЧП), а и такива не са навеждани.

Ищецът е претендирала присъждане на сторените в производството разноски. Същата е сторила разноски в размер на 639,11 евро (1 250 лева), от които 25,56 евро (50 лева) заплатена държавна такса и 613,55 евро (1 200 лева) адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени.

4

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на територията на Република България Решение № 2022/743 от 21.12.2022 г., основание № 2021/511 на Трети семеен съд – Каршъяка, Република Турция, влязло в сила на 22.12.2023 г., с което определената с Решение № 2015/550 от 20.11.2015 г., основание № 2014/260 на Семеен съд – Силиври, Република Турция, месечна издръжка на детето Д.Т. (Д. Р.), родено на ******** г., е увеличена от 500 турски лири с 1 500 турски лири и общата издръжка става 2 000 турски лири към датата на делото (20.10.2021 г.), като същата да се увеличава всяка година, съгласно индекса на потребителските цени, да се взема от ответника Ф.Т. (Ф. М. Р.), ЕГН **********, с адрес гр.Айтос, ул. „********, и се дава на ищеца Г. К. (Г. Ш. К.), ЕГН **********, и съдебен адрес гр.София, ул. „********, разноските по делото в размер на общо 923,50 турски лири и адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 9 200 турски лири се събират от ответника и се дават на ищеца.