Определение № 246 от 14.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Пазарджик, 14.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20215200500703 по описа за 2021 година Обжалвано е определение на Панагюрски районен съд от 16.07.2021 година , постановено по ч.гр.д.№662 по описа за 2019 година , с което съдът е приел възражение от длъжника и дал указания на заявителя по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК.

В частната си жалба „с.к.“ ООД твърди, че определението е нищожно, евентуално – недопустимо.

Твърдят, че издадената заповед за изпълнение била редовно връчена и в срок не постъпило възражение от длъжника , поради което бил издаден и изпълнителен лист.

Обжалваното определение било нищожно , евентуално недопустимо.

С издаването на заповедта по правораздавателната си власт по делото. делото

, съдът изчерпил

Постановения акт бил необжалваем и неотменим.

Производството било по чл.410 от ГПК , поради което цитираната от представителя на длъжника практика , касаеща производството по чл.417 от ГПК била неотносима. Нямало никакво основание да се приеме молбата от 19.05.2021г. на адв. М. и възражението на длъжника срещу Заповедта, след като същата надлежно е влязла в сила на 1.10.2019г.

Поради това считат, че обжалвания

1 съдебен акт е нищожен. Той противоречал не на конкретна разпоредба, а на правния ред въобще.

Евентуално подържат оплаквания за недопустимост на определението, като издадено в нарушение на чл. 299 ГПК.

Молят да бъде обявена нищожността му или обезсилено като недопустимо.

Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба – длъжник в заповедното производство. Намира определението за валидно допустимо и правилно , като твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчвана.

Въззивният съд , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д.№ 662/2019 година на РС Панагюрище е образувано по заявление на „с.к.“ ООД против Д. ИВ. В..

На 12.09.2019 година е издадена заповед за изпълнение.

По делото има съобщение , от което е видно ,че заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 17.09.2019 година.

Няма данни по делото да е постъпило възражение и на 7.10.2019 година е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

На 19.05.2021 година е постъпила по делото молба от длъжника , чрез процесуалния му представител към която е приложено и възражение по чл.414 от ГПК.

В молбата се твърди, че е опорочена процедурата по връчване и до момента длъжникът не бил получил заповедта за изпълнение, поради което счита ,че не е пропуснал срока за възражение. На 5.05.2021 година длъжникът получил съобщение от ЧСИ.

Съдът , без да излага мотиви, е приел, че възражението е подадено в срок , приел го е и е дал указания на заявителя по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК.

Действията както на съда , така и на длъжника не са съобразени с характера на заповедното производство.

В производството по чл.410 от ГПК възможността на длъжника за защита се извежда както от нормата на чл.423 от ГПК/каквито данни се съдържат в известна степен в постъпилата молба/ или съответно по реда на чл.407 от ГПК.

Като не е отчел това и постановил обжалваното определение , съдът е действал незаконосъобразно. Този му акт обаче не подлежи на обжалване 2 пред въззивната инстанция, поради което въззивният съд не разполага с правомощия да се произнесе , както по правилността му , така и по валидността и допустимостта му. Определението , с което се приема възражението на длъжника и се дават указания по чл.415 ал.1 от ГПК не сред определенията , за които изрично е предвидена обжалваемост. Възможността такова определение да бъде обжалвано не е изведена и в съдебната практика , тъй като страните разполагат с друг ред за защита.

Определението , с което съдът не приема възражение в производство по чл.417 от ГПК например ,според съдебната практика подлежи на обжалване от длъжника , тъй като той няма друг път за защита.

Против действията на съда в конкретния казус заявителят разполага с друг път за защита.

На първо място , ако предяви иск в изпълнение указанията на съда , исковия съд ще извърши самостоятелна преценка на допустимостта на иска по чл.422 от ГПК , проверявайки дали има възражение и дали то е постъпило в срок. При тази преценка исковия съд не е обвързан от преценката на заповедния.

На второ място – ако заявителят , поддържайки, че няма основание да предяви иск за установяване на вземането си , не изпълни указанията на съда и не предяви иск ,то тогава съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение. Това определение ще подлежи на контрол по реда на чл.274 от ГПК и така заявителят в заповедното производство ще реализира правата си.

По изложените съображения , съдът намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по делото – прекратено.

По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „с.к.“ ООД против определение № 260250 по ч. гр. Д. № 662 по описа за 2019 година по описа на РС Панагюрище.

ПРЕКРАТЯВА производството по В ч. гр. д.№703/2021 година по описа 3 на Окръжен съд Пазарджик.

Определението полежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4