Определение № 17237 от 07.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17237 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110154760 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от ищцата Т. Й. Б., чрез адв. А. З. Д., за изменение на постановеното по делото Решение № 4902/13.03.2026 г. в частта за разноските, а именно в частта относно определеното в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Молителят поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро с ДДС е необосновано занижено и не съответства на положения адвокатски труд, на характера на спора и на практиката на СЕС и ВКС относно разумните и пропорционални разноски.

Сочи, че съдът следва да присъди възнаграждението в пълния претендиран размер, като се съобразят заявените още с исковата молба размери по двата предявени иска, включително по евентуалния иск, както и обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, чрез юрисконсулт Калина Георгиева, с който молбата се оспорва като неоснователна. Ответникът поддържа, че постановеният съдебен акт е правилен в частта за разноските, тъй като делото е приключило при признание на иска, без събиране на доказателства извън представените с исковата молба, без експертизи и без осъществено процесуално представителство в пълен обем. Сочи още, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., а следва да определи дължимото възнаграждение съобразно конкретната фактическа и правна сложност и реално извършените процесуални действия.

Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на изменение в частта за разноските съдебен акт, като по делото е представен списък на разноските.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 4902/13.03.2026 г. съдът е уважил главния предявен иск и е прогласил за недействителен Договор за потребителски кредит № 176297/10.08.2022 г., сключен между страните. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата направените разноски за държавна такса в размер на 69,02 евро, както и на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 120 евро с ДДС.

При постановяване на решението съдът изрично се е произнесъл по въпроса за разноските и е обсъдил както правото на ищцовата страна на разноски, така и направеното от ответника възражение за прекомерност.

Според действащата редакция на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатно правно съдействие и защита на лице по чл. 38, ал. 1 ЗА и насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът при 1 определянето му прилага критериите по чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗА. Релевантни са фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена защитата, включително времето за извършването и спешността, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

Именно тези критерии са приложени при постановяване на решението. Делото е било образувано по иск за недействителност на договор за потребителски кредит и евентуален иск за недействителност на отделна договорна клауза. Ответникът е признал иска още с отговора на исковата молба. С определение от 09.02.2026 г. съдът е оставил без уважение исканията на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК, поради липса на необходимост от тези процесуални действия с оглед признанието на иска и предмета на спора. В проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание страните не са изпратили представители, не са събирани допълнителни доказателства, делото е било обявено за изяснено от фактическа страна и е приключено в едно заседание.

При тези данни процесуалната защита не е осъществена в обем, който да обоснове присъждане на пълния заявен размер. Съдът отчита, че изготвянето на искова молба по потребителски спор изисква правна подготовка и познаване на приложимата национална и съюзна уредба. Това обаче не променя извода, че конкретното производство е протекло при значително ограничен процесуален обем: признание на иска, липса на доказателствена дейност извън писмените доказателства, липса на експертизи, липса на участие на процесуален представител в съдебно заседание и приключване на делото в едно заседание.

Неоснователно е и искането възнаграждението да бъде определено като сбор от отделни пълни възнаграждения по главния и евентуалния иск. Евентуалният иск не е бил разгледан по същество, тъй като с уважаването на главния иск не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му. Поради това наличието на евентуално съединяване само по себе си не обуславя присъждане на самостоятелно пълно възнаграждение за иск, по който съдът не се е произнесъл по същество и по който не е развита отделна доказателствена или състезателна дейност.

Доводите на молителя, основани на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, не налагат различен извод. Съдът може да съобрази размерите по Наредбата като ориентир, но те не представляват задължителен минимум, който съдът е длъжен да възпроизведе при присъждане на разноски между страните. Прилагането им следва да бъде съобразено с конкретните обстоятелства по делото и с принципите на разумност, пропорционалност и съответствие с реално извършената процесуална работа.

Неоснователно е и позоваването на обстоятелства, свързани с общата икономическа организация на адвокатската дейност - разходи за кантора, персонал, абонаменти, осигуровки, професионална квалификация и други подобни. Тези обстоятелства могат да имат значение при общата преценка за стойността на адвокатския труд, но не могат самостоятелно да обусловят прехвърляне върху насрещната страна на размер на разноски, който не съответства на конкретния предмет, развитие и процесуален обем на делото.

Отговорността за разноски по ГПК е обусловена от необходимите и разумни разноски за конкретната защита, а не от общата издръжка на дейността на процесуалния представител.

Обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, също не обуславя изменение на решението. Съдът вече е определил възнаграждението като сума с ДДС, поради което не е налице пропуск относно данъчното третиране на присъденото възнаграждение.

С оглед изложеното съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от 120 евро с ДДС е съобразено с конкретния обем на извършената защита, с ранното признание на иска, с липсата на събрани допълнителни доказателства и експертизи, с приключването на производството в едно съдебно заседание и с обстоятелството, че евентуалният иск не е разгледан. Определеният размер е разумен и пропорционален на действително осъществената процесуална дейност и не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 106915/02.04.2026 г., подадена от Т. Й. Б., чрез адв. А. З. Д., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на Решение № 4902/13.03.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110154760 по описа на Софийски районен съд за 2025 г., в частта относно присъденото в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3