Определение № 1424 от 27.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. София, 26.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002105285 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. К., чрез адв. В. Г. против решение № 1010/19.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 490/2023 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която като е потвърдено решение № 2726/23.08.2022 г. на Районен съд Варна по гр.д. № 8811/2021 г., е отхвърлен предявения от касатора срещу Х. Т. Д., иск с правно основание чл.51, ал.4 СК за изменение на постановените с решение по гр.д. № 9570/2020 г. по описа на Районен съд Варна мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Пресияна Х.ва Д., по силата на които упражняването на родителските права е предоставено на бащата Х. Т. Д., определено е местоживеене на детето при бащата в България, а на майката е определен режим на лични отношения с детето.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че съдът не е взел предвид в съвкупност 1 всички установени по делото обстоятелства, които имат значение при преценката за най-добър интерес на детето, а именно: физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта и пола, миналото и други характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за детето, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето – социалната среда и разширения семеен кръг и по този начин се е произнесъл в противоречие с т.3 от ППВС №1/1974 г. Твърди се и нарушение на нормата на чл.59, ал.6 СК, доколкото във въззивното производство съдът не е изслушал майката и съответно не е добил непосредствени впечатления за нейната личност и мотивация да се грижи и да отглежда детето си.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроса: 1/ Трябва ли съдът при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права да основава своето решение само и единствено върху мнението на детето и обвързващо ли е то съдът; 2/ Длъжен ли е съдът да изслуша родителите при условията на чл.59, ал.6 СК вр. чл.15 ЗЗакрД.; 3/ Изразеното мнение на детето пред психолога, изготвил съдебно-психологичната експертиза, обвързващо ли е съда и следва ли да се цени с доказателствена стойност, съгласно изслушване по чл.15 ЗЗакрД; 4/ Трябва ли въззивния съд да установи психологическото състояние на детето по надлежния ред и при ограниченията на чл.15, ал.1 ЗЗакрД.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди в цялост всички събрани по делото доказателства, както и да изложи собствени мотиви относно това дали кредитира или не определени доказателства, а не просто да ги изброи в акта си и 6/ Длъжен ли е съдът да изследва бъдещата семейна среда и докъде трябва да се простира това изследване, като достатъчно ли е да се проследят материално-битовите условия или трябва да се изследва в цялост и личността на лицата, с които детето ще живее. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 20/24.05.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на IV г.о. на ВКС, по втория въпрос с Постановление на Пленума на ВС № 1/1974 г., решение № 173 по гр.д. № 6333/2014 г. на III г.о., решение № 137 по гр.д. № 4830/2019 г. на III г.о., решение № 24 по гр.д. № 1541/2020 г. на III г.о., решение № 21 по гр.д. № 5451/2013 г. на IV г.о. и решение № 40 по гр.д. № 522/2011 г. на III г.о., на ВКС. По трети и четвърти въпроси се твърди, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 108 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 3665/2018 г. на IV г.о. и с т.2 от ТР № 2

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКСІ, а по последния въпрос - в противоречие с т.3 от Постановление на Пленума на ВС № 1/1974 г.

Ответната страна по жалбата – Х. Т. Д., чрез пълномощника си адв. П. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По същество изразява становище за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявения от М. П. К. срещу Х. Т. Д., иск с правно основание чл.51, ал.4 СК за изменение на постановените с решение по гр.д. № 9570/2020 г. по описа на Районен съд Варна мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Пресияна Х.ва Д., местоживеенето, режима на лични отношение между детето и родителя, неупражняващ родителските права и издръжката на детето, въззивният съд е съобразил следното от фактическа страна:

С решение от 01.10.2020 г., постановено по гр.д. № 9570/2020 г. по описа на Районен съд Варна, бракът между страните е прекратен на основание чл.50 СК, както е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51, ал.1 СК, съгласно което родителските права по отношение на малолетното дете Пресияна, род. на 26.09.2015 г. са предоставени на бащата, определено е местоживеенето на детето при бащата, майката е осъдена за заплаща издръжка в размер на 155,00 лв., считано от м.09.2020 г. и е определен режим на лични отношения между майката и детето, като й е предоставена възможност да вижда и взема детето при себе си първия месец всяка сряда с преспиване и всеки уикенд от 17.00 ч. в петък до 12.00 ч. в неделя, а след това всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 12.00 ч. в неделя; през лятото 30 дни, съвпадащи с лятната ваканция на детето, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и половината от ваканционните дни от зимната /Коледната/ и пролетната /Великденската/ ваканции, както и когато е извън пределите та РБългария да разговаря всяка събота вечер в периода от 18,00 ч. до 20,00 ч. с детето по телефон ли чрез интернет телефония /скайп, фейсбук и др./, като при промяна на номера, скайп име или 3 фейсбук регистрация, бащата следва да уведомява майката за това. Осем месеца след утвърждаване на споразумението, М. К. е депозирала искова молба, с която се иска изменение на постановените мерки на основание чл.51, ал.4 СК с твърдения за настъпили съществени изменения в обстоятелствата, при които са определени първоначалните мерки относно родителските права, местоживеенето и личните отношения. Ищцата е изложила, че от 2019 г. живее с родителите си и брат си в къща под наем в Източен Престън, Литълхемптън, Великобритания, а от 02.03.2021 г. работи като служител в „Сингъл рисорсис“ при гъвкаво работно време и с почасово трудово възнаграждение от 9,80 паунда. Твърди, че е в състояние да осигури за детето финансова обезпеченост и сигурност, като за отглеждането му може да разчита на своите родители и на брат си. Според твърденията в исковата молба в средата на 2020 г. отношенията между страните започнали да се влошават и така се стигнало и до развода чрез споразумение, като уговорката била детето да живее с майка си във Великобритания, но бащата отказал впоследствие детето да замине и да живее там с майка си въпреки, че било записано в Начално училище „Хейн Чърч ъф Ингланд“ в Източен Престън, Литълхемптън, на 12.10.2020 г. Според ищцата след м.11.2020 г. е налице негативна промяна по отношение на полаганите от бащата за детето грижи, както и за неговото възпитание, тъй като бащата работи и живее във Варна, като работното му време е от 8.00 до 17.00 ч. от понеделник до петък, а през почивните дни е служебно ангажиран, тъй като е футболен съдия, като детето прекарва свободното си време с баба си и дядо си, които живеят в гр.Силистра.

От събраните по делото доказателства е установено, че и майката и бащата работят и си осигуряват доходи от работна заплата, като бащата работи в сервиз за кафе-машини към „Софсток“ и си набавя допълнителни доходи като футболен съдия, а майката работи във фирма за уеб дизайн, като й е възможно да работи от вкъщи и от България он-лайн при възнаграждение от 20 паунда на час; при изслушването им от въззивния съд по реда на чл.59, ал.6 СК, и двамата родители изявяват желание да упражняват родителските права; и двамата разполагат с добри битови възможности да отглеждат детето при себе си – бащата има собствено жилище, в което има самостоятелна детска стая, разполага и с двор, находящо се в с.Долище, общ.Аксаково, а майката живее заедно със своите родители и брат си в къща под наем в 4

Източен Престън, Литълхемптън, Великобритания, с изключение на периода от м.06 до м.08 вкл., когато цялото семейство се връща в България, като наемът за къщата се заплаща от бащата на М. К.; в къщата има обособена детска стая за детето; майката има и жилище в гр.София, което ползва през лятото; майката може да разчита на помощта на своите родители и брат си при отглеждането на детето; бащата също може да разчита при нужда на родителите си, въпреки че те живеят в Силистра, както и на семейството на брат си, което живее в гр.Варна; детето Пресияна е завършило първи клас през учебната 2021/2022 г. в ОУ „Стефан Караджа“, гр. Варна, с отличен успех, а предучилищното си обучение през 2020/2021 г. в ДГ „Калина Малина“, гр.Варна; съгласно заключението на вещото лице по служебно допуснатата от въззивния съд съдебно-психологична експертиза за актуалното отношение на детето към двамата родители, както и за това налице ли е развитие на констатираното при предходно извършено обследване начало на родителско отчуждение на детето от майката, детето обича и двамата си родители, но е по-привързано към бащата, който предоставя последователни и постоянни грижи за него; детето има известен респект, когато осъществява контакт с майка си в присъствието на бащата и това му пречи да покаже чувствата си и потребността си от майката; поддържайки регулярни живи контакти, майката показва отношение и отговорност като родител; детето обича майка си и в проекциите си показва потребност от нейните милувки, близост и топлина. При изслушването си от съда, вещото лице е обяснило, че детето е сигурно, защитено при баща си, тъй като има правилно подбран перфекционистичен режим – с правила; майката няма възможност да създаде такъв режим, тъй като вижда детето по-рядко и когато го вижда иска да му създаде повече забавления и там режимът се разчупва, но детето се чувства добре, защото има нужда от своята майка.

Относно написаното от вещото лице в заключението пред първата инстанция, „открехване“ на родителско отчуждение, е посочено че то се е „затворило“, тъй като комуникацията спрямо детето е по-добра и от двете страни – бащата и майка;

При съобразяване както на писмените, така и на гласните доказателствени средства, въззивният съд е приел, че искът по чл.51, ал.4 СК е неоснователен, тъй като не е налице съществено изменение на обстоятелствата при които са определени мерките по упражняване на 5 родителските права до момента – нито има влошаване на възможностите на бащата да отглежда детето, нито са налице изменения, които да правят майката предпочетен родител и интересът на детето не налага това. За да достигне до този извод, въззивният съд се е ръководил от насоките, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., според които при вземане на решението кой родител да упражнява родителските права, съдът следва да се ръководи от интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания и навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители; помощ на трети лица и др. Посочено е, че не е задължително, но съдът следва да има предвид и желанието на детето да живее с даден родител, след като в разпоредбата на чл.15 ЗЗакрД законодателят му е вменил задължение да го изслуша. Изхождайки именно от тези насоки при преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права, съдът е съобразил, че и двамата родители изявяват желание да упражняват родителските права; че и двамата притежават родителски капацитет за това и разполагат с добри битови възможности да го отглеждат; и двамата реализират доходи от работна заплата; и двамата могат да разчитат на своите родители и близки при отглеждането на детето; не се установяват лоши морални качества у някой от двамата родители, въпреки твърденията за това от страна на ответника, които съдът е намерил за неоснователни; не се установява и в обкръжението на някой от родителите да има лица, общуването с които би повлияло зле на възпитанието на детето; и двамата родители са загрижени за образованието на детето, както и че са емоционално свързани с него, а и самото дете е привързано и към двамата родители, съгласно свидетелските показания и заключението на вещото лице; вещото лице изрично е подчертало, че детето обича и двамата си родители равно, не ги дели, но е по-спокойно, доволно и се чувства защитено в присъствието на баща си и е категорична в желанието си да живее с него, при директно зададен въпрос, но според експерта проличават привнесени аргументи за причините, като детето приема реалността на баща си за своя, както и неговите доводи, защо детето да не живее при майката; макар и двамата родители да показват достатъчен родителски капацитет и при двамата той е с дефицити, защото не са преработили раздялата си; съгласно 6 приетото от въззивния съд заключение, към този момент не може да се говори, че детето е отчуждено от майка си, тъй като в сравнение с изследването от м.03.2022 г., извършено от същото вещо лице, към настоящия момент комуникацията между двамата родители е по-добра, като към двамата е дадена препоръка да работят върху продължаването връзката помежду им, за да създадат душевен комфорт на детето си и те като родители да действат по възможно най-добрия начин при условията на раздяла. При тези данни, съдът е приел, че освен че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е одобрено от съда споразумението между родителите, в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано от баща си, който упражнява и родителските права.