Решение № 1452 от 15.07.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4753/2021
- Вид
- Решение № 1452
- Подписан
- 15.07.2022
- В сила
- 30.11.2022
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 180, ал.1, т.1, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 1452 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330204753 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-3389-000209 от 02.06.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР, с което на И. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. ***** на основание:
1. чл. 183, ал. 2, т. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
2. чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
На основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки на водача.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата. Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Не претендира разноски по делото.
Административнонаказващия орган – Началник 06 РУ при ОД на МВР, редовно призован, не изпраща представител, оспорва в писмено становище, подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н. с., като прецени събраните 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.05.2021 г., около 11. 50 часа в гр. Пловдив на ул. „Владая„ №1, посока север, жалбоподателят като водач на л. а. Мерцедес Е 240 с рег. № ****, лична собственост извършва следните нарушения: 1. Не спира на пътен знак Б2. „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и 2. Не включва дневни или къси светлини по време на движение през деня.
Констатираните нарушения били квалифицирани от актосъставителя А.И. съответно, като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 70, ал.3 от ЗДвП.
Съставеният АУАН с № 220, и бланков № 939224 /25.05.2021 г. бил подписан с възражения, с които се оспорват констатациите на актосъставителя. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят И. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия. В допълнение сочи, че на посочената в акт дата и място, жалбоподателят управлявал лекия автомобил, като не е спрял на знак Б2 и не бил включил късите светлини, тъй като автомобилът бил стар и нямал така наречените дневни светлини.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Констатираните нарушения се оспорват от жалбоподателя, но в тази връзка не са ангажирани доказателства, които да оборват доказателствената стойност на АУАН и св. показания на И.. Съществени процесуални нарушения на материалните и процесуални норми при издаване на актовете не са налице. При съставяне на АУАН и НП са вписани всички реквизити, задължителни при нормите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Фактическата обстановка е ясно и безпротиворечиво отразена, жалбоподателят не е бил лишен от право да се запознае и оспорва предявения му АУАН.
С оглед изложеното, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г., като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
Относно нарушението на чл. 6, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, участниците в 2 движението, съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващия орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 183, ал.
2, т. 3 пр. 1 от ЗДвП. Съгласно същата "Наказва се с глоба 20 лв., водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Относно нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, съгласно която "През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. ". Деянието е било правилно и законосъобразно квалифицирано и съответно санкционирано по реда на чл. 185 от ЗДвП, според който "За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. ".
В тази връзка съдът не намира за основателно възражението на жалбоподателят, че неправилно е приложена санкцинната норма на чл. 185 от ЗДвП, вместо правилната според него норма на чл. чл. 180, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП. Според текста на последната, наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, тоест касае се за сложен фактически състав на административно нарушение, съдържащ в себе си както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Обективен съставомерен признак на това нарушение е в резултат на неправилното използване на светлините да е създадена непосредствена опасност за движението, което в случая нито се твърди от страна на актосъставителя и от наказващия орган, нито се доказва. Поради което и съдът намира, че в действителност коректната санкционна норма е тази по чл. 185 от ЗДвП.
В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което нито за наказващия орган, нито за съда има възможност за определянето му в други параметри.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушените разпоредби на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Процесните нарушения са такива на простото извършване и законодателят е 3 предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
По силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебното производствата пред районния и административен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в настоящото производство и не е била представлявана от пълномощник, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3389-000209 от 02.06.2021 г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на И. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: ***** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП.
На основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки на водача.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4