Определение № 341 от 26.06.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Разград, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500197 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, представляван от изпълнителния директор Я.Б.Я., подадена чрез пълномощника юрисконсулт Е. И., против Разпореждане № 291 от 22.02.2024 г. постановено по частно гражданско дело № 20243310100070 по описа за 2024 година на Районен съд – Исперих, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Р. А. Р., ЕГН ********** от град ****** В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с твърдения, че договорът за цесия не е необходим на съда в заповедното производство, поради което дадените указания от първостепенния съд са незаконосъобразни, съответно незаконосъобразен е и актът за отхвърляне на заявлението поради неизпълнението им. Позовава се на съдебна практика - Определение № 516 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 328/2023 г., Определение № 1350 от 13.08.2020 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1026/2020 г., Определение № 408 от 3.05.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 226/2023 г.

Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение.

Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна с правен интерес, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. А. Р. за плащане в полза на заявителя на парични задължения, както следва: вземане произтичащо от сключен договор за паричен заем № 3681735/ 14.11.2019г. между лицето и „Изи Асет Мениджмънт“АД, за заплащане на главница в размер на 928.83лв., договорна лихва за периода от 14.12.2019г. до 11.07.2020г. в размер на 111.33лв., мораторна лихва за периода от 12.07.2020г. до 30.01.2024г. в размер на 383.85лв. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024г. до окончателното заплащане на задължението, както и за разноски в размер на 28.48лв. – заплатена държавна такса по заповедната процедура и 200.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за сключен договор за паричен заем, отпуснат от „Изи асет мениджмънт“АД на Р. А. Р., обезпечен с поръчителство от „Файненшъл България“ЕООД и сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ЕООД и Р. А. Р.. Тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит, същото било изплатено изцяло от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, а впоследствие вземането на поръчителя от длъжника било прехвърлено с договор за цесия на настоящия заявител „Агенция за Контрол на просрочени задължения“АД.

С разпореждане № 176 от 07.02.2024г. районният съд е оставил без движение заявлението с указание до заявителя да представи договора за цесия между него и „Файненшъл България“ ЕООД. Разпореждането е получено на 14.02.2024г., но в дадения срок указанията не са изпълнени. В указания срок е постъпила молба от заявителя, в която излага доводи, че не е налице законово задължение за заявителя да представя договор за цесия и други документи в заповедното производство. Със сега обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението поради непредставяне на доказателства за активната процесуална легитимация на заявителя.

Основният спорен въпрос по делото, пренесен пред въззивната инстанция, е дали договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението, на осн. чл. 410, ал. 3 ГПК, респективно непредставянето им представлява ли нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК.

Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.

Според ПЪРВОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище е намерило израз както в Определение № 325 от 19.05.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 174/2023 г., Определение № 264 2 от 26.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 173/2023 г., Определение № 215 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 116/2023 г., Определение № 216 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 118/2023 г., Определение № 412 от 26.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 197/2022 г., Определение № 386 от 16.06.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 227/2022 г., Определение № 202 от 3.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д.

№ 117/2023 г., Определение № 619 от 14.09.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 389/2022 г. Определение № 42 от 19.01.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 22/2023 г., Определение № 1288 от 30.10.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 593/2023 г., Определение № 571 от 23.06.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 384/2023 г. В част от горепосочените актове се приема, че ако не бъдат приложени горепосочените документи, не се дават указания за поправяне недостатъци на заявлението, а съдът директно се произнася с акт за отхвърлянето му. В друга част се приема, че неприлагането представлява нередовност, поради което съдът следва да даде указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Според ВТОРОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, не следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище намерило израз както в цитираните от частния жалбоподател актове, така и в Определение № 260776 от 16.12.2020 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 3004/2020 г., Определение № 1462 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 811/2021 г., Определение № 1464 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 808/2021 г., Определение № 1463 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 809/2021 г., Определение № 518 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 332/2023 г., Определение № 517 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 312/2023 г.

Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.

Настоящият съдебен състав приема за правилно първото от двете горепосочени становища, като намира, че неприлагането на процесните документи представлява нередовност, поради което съдът правилно е дал указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, и тъй като същият не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, то законосъобразно първоинстанционният съд е постановил сега обжалвания акт, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Специалната разпоредба на чл.410, ал.3 ГПК поставя изискване към заявителя по вземане, произтичащо от потребителски договор, да приложи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съобразно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, ако искането не отговаря на чл.410 ГПК, съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението. Ако това не бъде сторено, заявлението се 3 отхвърля.

В разглеждания случай заявеното от жалбоподателя вземане произтича от сложен фактически състав – договор за заем и последващ договор за цесия между заемодателя и заявителя. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт – договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени договора за заем с общите му условия, договорът за цесия между стария и новия кредитор на вземането и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

В съответствие с изискванията на чл.411, ал.2, т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение. Дадените указания на заявителя за представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, са съответни на горецитираните разпоредби и поради това законосъобразни. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което заявлението подлежи на отхвърляне, съгл. чл.411 ал.2 т.1 ГПК.

Като е предприел действия в същия смисъл, районният съд е постановил законосъобразен акт.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 299 от 03.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500205 по описа за 2024 година, Определение № 322 от 17.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500228 по описа за 2024 година, Определение № 316 от 12.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500204 по описа за 2024 година, Определение № 317 от 12.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500206 по описа за 2024 година, Определение № 318 от 12.06.2024 г по въззивно частно гражданско дело № 20243300500207 по описа за 2024 година, Определение № 174 от 01.04.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500118 по описа за 2024 година, Определение № 226 от 30.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500150 по описа за 2024 година, Определение № 214 от 23.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500148 по описа за 2024 година, Определение № 177 от 02.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500123 по описа за 2024 година, Определение № 173 от 01.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500112 по описа за 2024 година, Определение № 154 от 21.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500105 по описа за 2024 година, Определение № 158 от 21.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500106 по описа за 2024 година, Определение № 58 от 05.02.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500019 по описа за 2024 година, Определение № 63 от 05.02.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500017 по описа за 2024 година и Определение № 52 от 31.01.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500018 по 4 описа за 2024 година.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 291 от 22.02.2024 г. постановено по частно гражданско дело № 20243310100070 по описа за 2024 година на Районен съд – Исперих.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5