Решение № 3685 от 26.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 26.05.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана

Станкова при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 13370/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Г.П.З. и И.К.К., малолетен- представляван от другата ищца- негова майка и законен представител, твърдят, че при пътно транспортно произшествие настъпило на 29.07.2012г. на главен пътя Омуртаг- Търгавище е настъпила смъртта на К.И.К.. Сочат, че починалият е бил във фактическо съпружеско съжителство с първия ищец и баща на втория. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на Д.Х.Е., като водач на лек автомобил „Мерцедес-Е-270“, с ДК № *******, който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Застрахователна компания Л.И.” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди. Сочат, че в семейството имало взаимност, доверие и разбирателство, както и че двамата ищци разчитали много на починалия К.К.. Твърдят, че смъртта му преживяват тежко. Ищцата Г.П.З. твърди, че мотоциклетът, на който бил водач К.К. към момента на произшествието, в следствие на него, също е увреден до невъзможност за неговото използване по предназначение, е нейна собственост. Претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди от увреждането на мотоциклет „Хонда ЦБР 1000РР“, с ДК № *******в размер на действителната му стойност към датата на деликта- 7590,00лева /допуснато увеличение размера на иска с определение от о.с.з. проведено на 27.02.2017г./.

Счита, че справедливият размер на дължимото й се застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което живеела на съпружески начала възлиза на сумата в размер на 200 000лева, като предявява частичен иск за сумата от 180 000лева. Претендира и законната лихва върху горните суми от датата на деликта- 29.07.2012г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ищецът И.К.К. счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 300 000лева, като предявява частичен иск за сумата от 250 000лева. Претендират и лихва за забава от датата на деликта- 27.07.2012г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът „Застрахователна компания Л.И.”

АД оспорва исковете. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие единствено на противоправното поведение на водача на мотоциклета, евентуално прави възражение за съпричиняване от негова страна, поради управление на МПС с превишена и несъобразена скорост, както и поради липса на правоспособност за управление на този вид МПС. Оспорва и размера на исковете, като твърди, че в между починалия и ищците не са съществували сочените отношения на близост. Претендира разноски.

Третото лице- помагач на ответника Д.Х.Е.,

ЕГН: ********** не взема становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на загиналия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 87/2013г. по описа на Окръжен съд- гр. Търговище подсъдимият Д.Х.Е. е признат за виновен за това, че на 29.07.2012г., в района на с. Презвитер Козма, община Омуртаг, в участъка между км. 210+335 и км. 210+385 на ПП-1-4, при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 270“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 25, ал.1, предложение 2 от ЗДвП- при предприемане на маневра „изпреварване“ не се убедил, че няма да създаде опасност за изпреварвания мотоциклет и не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение; на чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗДвП че при предприемане на маневрата не се е убедил, че може да заеме място в пътната лента преди изпреварвания мотоциклет, без да го принуждава да намали скоростта или да изменя посоката си на движение; на чл.

42, ал.2, т.1 от ЗДвП, че по време на изпреварването не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания мотоциклет и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП – че се е движел с превишена скорост-повече от 120 км.ч. в разрешена 50 км.ч. и в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на К.И.К..

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на Д.Х.Е., като водач на Мерцедес Е 270“, с рег. № *******, който при управлението му е нарушил правилата на движение на чл. 25, ал.1, пр.2, чл. 42, ал.1, т.2, чл. 42, ал.2, т.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и в следствие на това по непредпазливост е причинил смъртта на К.И.К..

Не е спорно между страните, че към момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на преките искове.

По възражението на ответника за съпричиняване. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.

Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение

№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.

В настоящия случай от заключението на приетата автотехническа експертиза се установява, че мястото на произшествието е двупосочно пътно платно със суха асфалтова настилка, като зоната на ПТП е с три пътни ленти, една в посоката на огледа и 2 за насрещното движение, като срещуположните ленти са прекъснати с непрекъсната единична маркировка. На местопроизшествието са намерени пътни знаци А26 „Кръстовище с път без предимство“, пътен знак А24 „Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и пътен знак „Платно за движение стеснено отдясно“. Вещото лице сочи, че произшествието е настъпило в кривата на лек ляв завой, при посока на движение на двамата участника в него от гр. Омуртаг към гр. Търговище, при който л.а. Мерцедес предприема изпреварване на мотоциклет Хонда, като лекият автомобил се връща бързо в лентата на изпреварвания мотоциклет и го „засича“- приближава го в опасна близост, което принуждава мотоциклетиста да го изправи и вместо по дъгата на завоя той е продължил направо и за да предотврати излизането от пътя натиска спирачки, след което излита от десния банкет и се приземява в нива. Вещото лице сочи, че в момента преди натискане на спирачки мотоциклетът се е движел със скорост от 157,82км.ч., а скоростта на автомобила към момента на изпреварването е била минимум 170км.ч.. Според заключението скоростта, с която се е движел мотоциклетът е малко над критичната скорост от 141,76км.ч. за вземане на завоя. При така установеното с оглед заключението на вещото лице, съдът намира, че мотоциклетистът К.К. към момента на произшествието също е нарушил правилата на движение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е карал с превишена скорост, която значително е надвишавала тази допустима за мястото на произшествието от 50км.ч. и по този начин се е поставил в невъзможност да контролира превозното средство с оглед особеностите на конкретния пътен участък - ляв завой, стеснение на пътя. Същият не е следвало да съобразява противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който в противоречие със съществуващата на място забрана за изпреварване е предприел неразрешена маневра. От друга страна обаче противоправното му поведение е в причинна връзка с произшествието, тъй като при движение с допустимата скорост той би могъл да предприеме по адекватна и ефективна дейност по контрол над превозното средство и запазване безопасното му движение в рамките на пътното платно. При отчитане тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата от всеки от двамата причинители на резултата, съдът намира, че с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на лекия автомобил, който с поведението си е нарушил няколко правила на Закона за движение по пътищата, като не се установява маневрата му по рязко прибиране в лентата на изпреварвания мотоциклет да е причинено от обективни факти. Нарушените правила за движение са съществени и като компекс се характеризират с особена опасност. Пострадалият мотоциклетист е нарушил много съществено забраната за превишаване на допустимата в пътния участък скорост. Предвид изложеното съдът намира, че приносът му в настъпване на противоправния резултат е в размер на 1/5.

Установява се от приетото удостоверение за раждане, а и не е спорно между страните по делото, че К.И.К. е баща на ищеца И.К.К., а ищцата Г.П.З. е негова майка. Относно отношенията между ищците и починалия и претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показаният на свидетелите И.В.М.и Ж.Г.П..

Според показанията на свидетеля М., той е приятел на Г., която е първа братовчедка на съпругата на ищеца. К.познавал покрай Г., от около 2002г., от когато са заедно. Сочи, че семейството на Г. и К.живеело в същия блок, в която живее и ищецът. Сочи, че двамата не са се разделяли, били сплотени и в добри отношения. Според свидетеля детето им много обичало и уважавало баща си.

Според показанията на свидетелката П. тя е запознала Г. и К., като с Г. са близки приятелки то дълги години. Според показанията на свидетелката в деня на произшествието Г. й се обадила и говорела несвързано, свидетелката взела да гледа детето, докато майка му отиде да види съпруга си. Смъртта на К.се отразила зле на Г., като според свидетелката имало момент, в който тя била на път да сложи край на живота си. Свидетелката сочи, че семейството било сплотено, като Г. била домакиня, а К.се грижел за финансите. След смъртта му ищците останали без финансова и морална подкрепа. Г. изпаднала в сила депресия. Свидетелката сочи, че детето било казвало, че по-добре майка му да беше умряла вместо баща му. Според П. ищците всеки ден ходят на гроба на К.. Г. все още не била преживяла загубата. Имала приятел, с който не живеела заедно.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Г.П.З. неимуществени вреди от смъртта на К.К., с който тя имала отношения на фактическо съпружеско съжителство е сумата от 120 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на другар, с който ищцата е била свързана в стабилно и щастливо съжителство, от което имали детенце, за което заедно се грижели. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата са били в млада възраст- починалият на 39 години, а ищцата на 36.