Определение № 25164 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25164 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110156455 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца А. Т. И. за изменение на решение № 10187 от 31.05.2025 г., постановено по гр. д. № 56455/2021 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав, в частта за разноските. Молителят сочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 700 лева е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, съответства на броя на проведените открити съдебни заседания и не е прекомерно, поради което следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище по молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок /двуседмичният срок за обжалване на решението/. По делото от страна на ищеца е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ето защо, искането се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същата е неоснователна.

Броят на проведените открити съдебни заседания не е решаващ критерий за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, доколкото в настоящия случай същите са били обусловени от невъзможността да бъдат събрани гласни доказателства чрез допуснатия до разпит свидетел В., а не от необходимостта от извършване на допълнителни действия по обезпечаване защитата на ищеца от страна на процесуалния му представител. Въпросът дали броят на проведените по делото съдебни заседания се дължи на поведението на ответника и/или на третото лице помагач, е ирелевантен, тъй като евентуалното недобросъвестно поведение на някоя от страните в процеса не може да се санкционира с осъждането й да заплати прекомерно висок размер разноски. Напротив, при извършване на преценката за основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да съблюдава предвидените в ГПК обективни критерии – правната и фактическа сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа. В разглеждания случай 1 делото не се отличава със завишена фактическа и правна сложност, като по правопораждащите факти на предявената претенция е формирана константа и непротиворечива съдебна практика. По делото са събрани преимуществено писмени доказателства и в своята съвкупност доказателствената маса не се отличава с обемност и/или комплицираност.

Предвид изложеното съдът намира, че определеното в решението адвокатско възнаграждение в размер на 2 179,21 лева се явява съответно, разумно и справедливо за оказаната процесуална защита в производството, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските, подадена от ищеца А. Т. И., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца А. Т. И. за изменение на решение № 10187 от 31.05.2025 г., постановено по гр. д. № 56455/2021 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2