Решение № 625 от 22.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100034 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск по реда на чл. 498, ал.2, изр.2-ро от ГПК и на основание чл.79, ал.1 от ЗС.

Ищецът Т. И. Р. твърди , че от 1999 г. досега е осъществявала непрекъснато фактическа власт със значението на владение върху ЦЕЛИЯ ТРЕТИ ЕТАЖ от инженерно – лабораторен корпус / администрация/, със застроена площ от 731,80 кв.м. състоящ се от 14 стаи , три коридора и две тоалетни , заедно със съответстващите на този имот 9,4871 % идеални части от УПИ V , в строителен квартал 10 по ПУП на гр.Велико Търново, при граници по документ за собственост : изток- път ; запад- земи за земеделско ползване ; север- „К.“ ЕООД и юг- път село Шемшево, както и съответните на застроената площ на етажа идеални части от общите части на сградата, който имот съгласно кадастралната карта и регистър на град Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** , с предназначение : ателие за творческа дейност , с площ от 731,80 кв.м. , с адрес: ... , намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, при съсседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма ; под обекта – *** и ***; над обекта – ***; с прилежащи части : съответните на застроената площ на етажа идеални части от общите части на сградата , заедно с 9.4871 % идеални части от поземления имот с площ от 2533 кв.м. , с трайно предназначение на територията : урбанизирана , с начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м./, със стар идентификатор *** , номер по предподен план : 5010501, кв.10, парцел V, при граници: имот № ***; *** ;

*** и ***, ползвайки го по предназначение. В резултат на упражняване на владението повече от 10 години е придобила по давност правото на собственост.

Този имот е предмет на насочено изпълнение по изпълнително дело № 20167260400039 по описа на частен съдебен изпълнител Д.Б. с рег.№ 726, с район на действие ВТОС за принудително събиране на парично вземане на първия ответник

„ПИБ“ АД- София към втория ответник „К.И. ВТ“ ЕООД, приключило с издадено на 13.01.2020 г. постановление за възлагането му в полза на банката- взискател и е насрочен за 21.02.2022 г. въвод във владение по реда на чл.498, ал.1 от ГПК.

1

Предвид изложеното отрича правото на собственост да е принадлежало на длъжника към момента на провеждане на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане и моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответниците , че е негов носител на основание придобиването му по давност .

В с.з. чрез пълномощника си адвокат М. Л.С. от ВТАК поддържа предявения иск.

Ответникът „ПИБ“ АД- гр.София чрез пълномощника си юрисконсулт К. В. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения / доводи/, основани на обстоятелства, чиято преценка води до правен извод за невъзможност да е осъществен фактически състав на придобивната давност, тъй-като ищецът в нито един 10 годишен период във времето от 1999 г. до датата на предявяване на иска не е упражнявал владение за себе си : 1/ правото на собственост върху имота е принадлежало на Т. И. Р. в качеството й на едноличен търговец с фирма „Е. – Т. Р.“-гр. ... по силата на договор за покупко- продажба , оформен с нотариален акт №316, том ІІ, н.дело №527/1999 г., на нотариус с рег. № 283 в район на действие ВТРС; 2/ придобито е от „Е.“ ЕООД , с ЕИК ... / сегашно наименование „ Т. БГ“ ЕООД/ , със седалище и адрес на управление : гр.... , ... /признато за негов носител съгласно констативен нотариален акт №1231, том VІІ, рег. № 12334, н.д. № 810/2003 г. на нотариус в района на ВТРС, вписан под номер 283 в регистъра на НК/ , с едноличен собственик на капитала и управител Т. И. Р. като елемент от прехвърленото на дружеството на 03.01.2003 г. търговско предприятие на едноличния търговец, вписано в ТР с решение от 16.01.2003 г. по ф.д. № 758/2002 г. на ВТОС ; 3/ в полза на „ПИБ“ АД с нотариален акт № 1606, том 9, н.д. № 1250/2005 г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 145 , нотариален акт № 5, том 1, н.д. № 5/2009 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 582 и нотариален акт № 53, том 1, н.д. № 46/2011 г. „Е.“ ЕООД е учредило договорни ипотеки върху върху имота с цел обезпечение на изпълнението на задължението му по сключени договори за паричен кредит; 4/ извършен на 05.09.2014 г. апорт на имота в капитала на новоучреденото дружество „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК ... (сегашно наименование: „К.И. ВТ“ ЕООД – в несъстоятелност ) с едноличен собственик на капитала: „Е.“ ЕООД; 5/ с договор за продажба от 03.10.2014 г. ищецът е прехвърлил на трето лице дяловете си , притежавани в „Е.“ ЕООД .

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „К.И. ВТ“ ЕООД – в несъстоятелност не е направил никакви конкретни възражения от материално-правно естество срещу предявения иск.

Обстоятелствата на насочено и приключило принудително изпълнение върху имота , издаденото постановление за възлагането му на банката- ответник и купувач на публичната продан , предприетият въвод във владение – предмет на твърденията в исковата молба и правните сделки – предмет на описание в т.1- т. 5 на отговора й, са безспорни и установени с представените официални и частни писмени документи, съдържащи съответните волеизявления и действия , поради което е ненужно повторното им изложение.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 ЗС.

Разгърнато и пояснително казано то е факт , състоящ се в реално упражняване на стопанското съдържание на едно вещно право/ ползване по предназначение , промяна на предназначение , отдаване под наем, заем за послужване , правене на необходим ремонт , подобрения , охрана срещу чужд достъп и др. / вместо действителния му носител , а не просто възможност за установяване на власт върху обекта му/ вещта /- аргументи от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во ЗС.

Тази фактическа власт , наречена държание като обективен елемент на понятието логически трябва да се изразява в такъв начин на обладание , който явно да е противопоставим на собственика и всички трети лица, т.е. да личи че техният свободен достъп до имота е отнет/ за собственика / и осуетен / за третите лица/ . Ако няма създадено 2 фактическо положение на противопоставимост / заключване , ограждане и/или застрояване на имота , недопускане в него с изявена отрицателна воля на владелеца/ е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно собственикът има също ключ и посещава или използва имота , когато му е угодно по цел/. Тази противопоставимост образно казано е рамката на сигурност в която реално се упражнява стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.

Субективният елемент на владението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието като своя / , който се предполага , че съществува до доказване на противното/ противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона / – чл.69, ал.1 ЗС, означава владелецът да мисли , че е собственик на вещта, без да знае , че действителност не е / чл.70, ал.1 ЗС/ или макар и да знае , че не е – да иска да бъде неин собственик, т.е. да има отношение спрямо останалите като на такъв.

Упражняването на непрекъснато владение в продължение на 10 години е основание за придобиване по давност на правото на собственост - чл.77, пр.2-ро, чл.79, ал.1 от ЗС.

Фактите по делото не покриват съдържанието на така поясненото понятие владение във връзка с търсената му/ за признание от съда / вещно-правна последица: придобиване по давност на правото на собственост.

За времето от 24.09.1999 г., когато е придобито на основание договор за покупкопродажба от Т. И. Р. в качеството й на едноличен търговец / чл.183, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 от ЗЗД , вр. с чл.77, пр.1-во от ЗС/, до 03.01.2003 г., когато е придобито от „Е.“ЕООД в резултат на прехвърлянето му на дружеството като елемент от търговското й предприятие / чл. 15, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 77, пр.1-во от ЗС/, не е съществувала правна възможност да го придобие на посоченото първично основание , тъй-като е била негов носител , т.е. няма как да е упражнявала владение „срещу себе си“, което да доведе до преобразуване на придобивното основание от „правна сделка“ в „давност“. Фактическата й власт върху имота е положение , следващо от упражняване на две от правомощията на правото на собственост : ползване и владение/ право на владение /.

За времето от 03.01.2003 г. до 05.09.2014 г. , когато Т. И. Р. в качеството си на едноличен собственик на капитала, управител и представител на „Е.“ ЕООД е внесла имота от името на дружеството като непарична вноска /апорт/ в капитала на новоучреденото дружество „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК ... (сегашно наименование: „К.И. ВТ“ ЕООД – в несъстоятелност ) с едноличен собственик на капитала „Е.“ ЕООД и управител М.Н. Д.а, и съответно правото на собственост е придобито от второто дружество / чл. 73, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 от ТЗ , вр. с чл.77 пр.3-то от ЗС/, пак не е съществувала никаква правна възможност да го придобие по давност за себе си , т.е. като физическо лице. Това е така , защото в качеството си на управител и органен / по закон/ представител на „Е.“ ЕООД е упражнявала от негово име правомощието владение от съдържанието на принадлежащото му пълно вещно право, т.е. дружеството собственик се счита да е осъществявало фактическата власт върху имота чрез нея, понеже е изкуствен правен субект/ юридическо лице / и няма отделна воля и поведение - чл. 147, ал.1, вр. с чл.141, ал.1 и ал.2, чл.63, ал.3 от ТЗ, чл. 68, ал.1 от ЗС

Очевидна е логическата невъзможност / абсурдност / да държи имота като свой / т.е. да го владее/ по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС , подкрепено с предположението , че е така по чл.69 от ЗС, защото това би означавало все едно да противопоставя подобно владелческо отношение „на себе си“/!?/ поради липсата на другиго , чрез когото да би могло да се счита, че въпросното търговско дружество осъществява и би могло да осъществява фактическата власт, комуто да се противопостави/ освен негов управител и представител, е била и едноличен собственик на капитала му /.

По силата на законното си положение на единствен управителен и представителен орган/ вследствие на самоучредителното, идейно съвпадащо с учредителното с договорен характер- чл. 147, ал.1, чл.141, ал.7 от ТЗ / , тя, без оглед на субективната й представа/ разбирането за нещата/ е държала имота за дружеството/ ако би се приело , че владението покрива и онова състояние, нормално следващо от упражняването на теоретично 3 едноименното правомощие от съдържанието на правото на собственост / по смисъла на чл.69, пр.2-ро от ЗС / вж. аргументация по аналогия , извлечена от нормите на чл.280, чл.281, чл.292, ал.1 от ЗЗД/ и няма как да е превърнала това държане във владение за себе си .

Впрочем за практическия правораздавателен резултат изложените дотук съображения /свързани с владението/ за правната невъзможност да се е осъществил фактическия състав на придобивната давност за времето от 03.01.2003 г. до 05.09.2014 г. не са толкова решаващи/ определящи/ , тъй-като тази невъзможност следва направо от повелението на чл. 84 от ЗС, вр. с чл. 115, б.“д“ от ЗЗД , приложимо относно имотите на юридическите лица , в смисъл , че давност не тече за придобиването им в полза на техните управители , докато са на служба / изпълняват мандата си /.

За времето от 05.09.2014 г. до 21.02.2022 г. когато е извършен въвод във владение на банката- ответник и нов собственик на имота / вж. протокол на л.131-136 от делото/ като законустановена последица от влязлото в сила постановление за възлагане/ чл. 498, ал.1 от ГПК/ , дори и хипотетично да би се приело , че Т. И. Р. е упражнявала собствено владение върху същия / подписала е протокола като присъствала на въвода без възражения / , не е изтекло календарно време, покриващо 10 годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС, за да е мислимо по начало придобиването по давност на правото на собственост. Не е изтекло и до датата на устните състезания по делото.