Решение № 942 от 24.10.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. П., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720100875 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, срещу Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „*** III“ № ***, ***, предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3115,30 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, бул. „*** III“ № ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й, и сумата 321,91 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 22.11.2024 г., както и сумата 29,60 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й, и сумата 5,54 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.11.2024 г.

Ищецът „*** ***“ АД твърди, че се е намирал в облигационно отношение с ответника като собственик на имот, находящ се на адрес: гр. ***, бул. „*** III“ № ***, ***, по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период и имот топлинна енергия в размер на претендираната сума като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че 1 съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на продавача. С изтичане на посочения срок купувачът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като съгласно ОУ от 2016 г. обезщетение за забава е начислено само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че ответникът не е заплатил задълженията за доставена топлинна енергия и лихвата за забава по издадените за процесния период фактури, поради което моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв. В., с който заявява, че вземанията са заплатени в срока за отговор, за което представя доказателства. Предвид заплащането на процесните суми, моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „***” ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. В. Д. за сумата 3115,30 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, бул. „*** III“ № ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, и сумата 321,91 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 22.11.2024 г., както и сумата 29,60 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, и сумата 5,54 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.11.2024 г., е образувано ч.гр.д. № 73766 по описа за 2024 г. на СРС, изпратено по подсъдност на Районен съд – П.. С влязло в сила разпореждане № 1078/20.01.2025 г. по ч.гр.д. №210/2025 г. на РС-П. заявлението е отхвърлено поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България и на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за вземанията.

Разпореждането на съда с указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е връчена на заявителя на 05.02.2025 г., който е предявил осъдителен иск на 04.03.2025 г.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** ***“ ЕАД на клиенти в град ***, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник вестник „Финанси“ на 11.07.2016 г., фактури и изравнителни сметки за процесния период.

От представеното заявление – декларация за откриване на партида съгласно Общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. ***, протокол от 11.02.2012 г. за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда на адрес: гр. ***, кв. Бъкстон“ бул 2

„*** III“ 201 АС, вх. А и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на посочения адрес, както и Нотариален акт № 115, том I I , рег. № 4430, дело № 290 от 20.08.2007 г. за продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж, се установява, че страните по делото се намират в облигационна връзка по продажба на топлинна енергия за процесния период и имот.

С отговора на исковата молба ответникът представя платежно нареждане за сумата 3822,21 лв. в полза на ищеца и моли да не се присъждат разноски по делото.

С писмена молба ищцовото дружество признава, че е извършено плащане в посочения размер, с което приема за погасени вземанията за главница, лихви и законна лихва до плащането, както и сторените разноски в заповедното и исковото производство. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, което се установява и от доказателствата, че се намират в облигационно отношение по доставка и продажба на топлинна енергия за процесния имот и период, както и че цената на потребената топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период е в размер на претендираните суми, а лихвата за забава - в размер на процесната сума.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземанията, предмет на исковете, в предявения размер.

От преводно нареждане от 03.06.2025 г. се установява, че ответникът е заплатил в 3 полза на ищцовото дружество сумата 3822,21 лв. с основание „ID20169“, като ищецът признава неизгодния факт на извършено от ответника погасяване на задълженията чрез плащане.

Извършеното след подаване на исковата молба плащане е факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и тъй като платената сума е достатъчна да покрие вземанията, предмет на исковете, възлизащи общо на 3472,35 лв., и законната лихва от подаване на исковата молба /28.02.2025 г./ до плащането /03.06.2025 г./, възлизаща на 113.23 лв. върху главницата за топлинна енергия и 1,08 лв. върху главницата за дялово разпределение, предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с прано основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Видно от представеното по делото преводно нареждане, че плащането на сумите по предявените искове, ведно със законната лихва е извършено на 03.06.2025 г. - след подаване на исковата молба, от което следва, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за сторените разноски за производството. Ищецът признава, че ответникът е заплатил сторените разноски за заповедното и исковото производство и претендира присъждане само на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в заповедното производство заявлението е отхвърлено, за него не се дължи юрисконсултско възнаграждение на заявителя. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в минимален размер 200,00 лв., на основание чл. 25, ал. 1 от Нредбата за заплащането на правната помощ /посл. изм. в сила от 01.10.2025 г./. Съдът, съобразявайки, че вземанията по исковете възлизат на 3472,35 лв., законната лихва до плащането на 113.23 лв. и 1,08 лв., заплатената от ищеца държавна такса за производството е 138,89 лв., т.е. общо 3725,55 лв., а платената сума е 3822,21 лв., следва, че ответникът е заплатил и 96,66 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното, на ищеца следва да бъде присъдена разликата от 103,34 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, срещу Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „*** III“ № ***, ***, по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3115,30 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, бул. „*** III“ № ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й, и сумата 321,91 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2022 г. до 22.11.2024 г., 4 както и сумата 29,60 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й, и сумата 5,54 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.11.2024 г., поради извършено в хода на делото плащане.

ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, сумата 103,34 лв. /сто и три лева и тридесет и четири стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 00210 по описа за 2025 г. на Районен съд-П. да бъде върнато на съответния състав като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5