Решение № 676 от 12.08.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 874/2026
- Вид
- Решение № 676
- Подписан
- 12.08.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Даниела Йорданова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.243, ал.2, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.128,т.2 · Кодекс на труда
- чл.222,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 245 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.10 · Кодекс на труда
- чл.57 · Кодекс на труда
- чл.57, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 676 гр. гр. Хасково, 12.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20265640100874 по описа за 2026 година
Предявени са от М. Г. М., ЕГН **********, адрес: гр.Хасково, ул.******* чрез адв. В.М.Т от АК - Хасково, адрес за призоваване: гр.Хасково, ул. „******* Регионален съвет на КНСБ Хасково, против
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТУРИЗЪМ „АЛЕКСАНДЪР
ПАСКАЛЕВ“ - ХАСКОВО, ЕИК *******, адрес: гр. Хасково, *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/ , чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл.222,ал.2 КТ, чл.228, ал.3 КТ и чл.224 КТ.
Ищцата твърди, че е работела при ответника по трудов договор като „Старши учител" до 30.06.2023 година, когато със Заповед № 876/07.06.2023Г. трудовото й правоотношение било прекратено, поради придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Договорената между страните основната работна заплата за периода 01.01.2023 година до момента на прекратяване на трудовия й договор било в размер на 1678,00 лева месечно.
Сочи, че този размер на заплатата й бил изплатен.
Сочи също така, че на 10.08.2023 година бил подписан Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д 01-269 от 06.12.2022 година. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от него, минималната основна работна заплата на „Старши учител", считано от 1
01.01.2023 година се определял на 1763 лева. Съгласно ал.2 на същия текст средствата се осигуряват от държавния бюджет и са предвидени в Закона за държавния бюджет.
Съгласно ал.3, т.2 „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Съгласно ал.2 на същия текст, средствата се осигуряват от държавния бюджет и са предвидени в Закона за държавния бюджет.
Ищцата твърди, че била редовен член на Синдиката на българските учители към КНСБ за процесния период, а и след това, съгласно чл.8, ал.4 от Устава на СБУ.
Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ и положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните организации на работодателите и СБУ към КНСБ, счита че така предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023г. следвало да бъде приложено и спрямо нея.
След подписването на анекса, ищцата подала до ответника заявление, с което поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 година с 15% увеличение, но искането й останало без резултат. Твърди, че до момента не са преизчислени и изплатени дължимите разлики. Основната работна заплата, която ищцата намира, че следвало да й бъде начислена с 15% увеличение е в размер на 1930 лева.
Към основната работна заплата следвало да се добави и 30% допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж и допълнително възнаграждение от фонд СБКО, който е в размер на 2.6% върху ОЗ.. Така са получава разлика с начисленото и изплатено БТВ на ищцата и дължимото й БТВ, увеличено с 15%, за периода 01.01.2023г. - 30.06.2023 година, което е в размер около 850.00 евро.
Съгласно чл.59 от КT „При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага." Сочи, че ако работодателят не изпълнел повелителните разпоредби на КТД за увеличение на основната работна заплата с 15%, тогава договорената й основна работна заплата в трудовия договор влиа в противоречие с минималния размер определен с нормативен акт. На 01.09.2023 година в ДВ, бр.75 били публикувани изменения в Наредба № 4 от 2017 година за нормиране и заплащане на труда, според които 2 минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти – „старши учител“ става в размер на 1763 лева.
Съгласно параграф 3, това изменение влиза в сила от 01.01.2023 година. От тази дата основна работна заплата на ищцата в размер на 1678 лева, договорена в трудовия й договор, влизала в противоречие с повелителните разпоредби на Наредба № 4 и следвало да бъде обявена за недействителна като вместо нея се приложи определения с Наредбата минимален размер на основната работна заплата в размер на 1763 лева. При тази безспорна хипотеза разликата в начисленото й и дължимото ми БТВ е в размер на 550,00 евро за процесния период, но дори и тя не била изплатена.
Ищцата сочи, че съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва". Сочи, че работните заплати при работодателя се изплащали до края на месеца, за който се отнасят. Като има предвид, че основанието за изплащането е възникнало през месец август 2023 година, това й дава основание да претендира лихва в размер на 250,00 евро за периода, считано от 01.09.2023 година до момента на завеждане на исковата молба.
По-високия размер на брутната работна заплата, според ищцата водел и до претенция за разлика в изплатените й обезщетения по чл.222, ал.3 КТ (обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия) и чл.224 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск). .
При прекратяване на трудовия й договор ищцата сочи, че й било изплатено обезщетение за пенсиониране по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати или 24435,40 лева, но след увеличението на основната й работна заплата с 15% се явявала разлика в размер на изплатеното и дължимо й обезщетение в размер на около 1800 евро. Тази разлика не й била изплатена и оставала дължима.
Съгласно нормата на чл. 228. (3) от КТ „Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва." Предвид цитирания текст, претендира и законна за обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ лихва в размер на около 600 евро, считано от 01.10.2023 година до момента на завеждане на исковата молба. е приблизително в размер на 600.00 евро При прекратяване на трудовия договор й било изплатено обезщетение 3 за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ в размер 302,92 лева за 3 работни дни за 2023 година, но след увеличението на основната работна заплата с 15% се явявала разлика в размер на изплатеното и дължимо обезщетение в размер на около 20 евро. Тази разлика не й била изплатена и остава дължима.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което:
1.ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер 850.00 евро,представляваща дължими и неизплатени части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. вкл, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба (16.04.2026г.) до окончателното изплащане на сумата.
2. ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер 250,00 евро, представляваща лихва по чл.245, ал.2 от КТ от 01.09.2023г. до датата на исковата молба.
3. ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер на 1800,00 евро, представляваща дължими и неизплатени части от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба (16.04.2026г.) до окончателното изплащане на сумата.
4. ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер 600,00 евро, представляваща законна лихва по чл.228, ал.3 от КТ, върху неизплатени части от обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, вр.с.чл.31 от ОКТД, считано от 01.10.2023 година до момента на завеждане на исковата молба (16.04.2026г.) ;
5. ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер на 20,00 лв., представляваща дължими и неизплатени части от обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба (16.04.2026г.) до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер.
Не оспорва, че ищцата е била служител на училището, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено. Не оспорва също така, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д 01-192/ 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022 г., както и че с анекса е изменен чл. 27 от договора като е предвидено минималната работна заплата за длъжносrга "старши учител" да бъде в размер на 1763 лева, считано от 01.03.2023 г.
Оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло 4 твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищцата, че съгласно договореностите в КТД на браншово ниво ответното учебно заведение дължи претендираната сума. Спорен е моментът дали договореното в КТД увеличение е относимо единствено и само за работещите в системата на образованието, или и за работилите. На практика разминаването в тьлкуването на тази клауза в КТД произтича от по-късното договаряне на увеличението и последващото сключване на допълнителни споразумения, касаещи индексирането на работните заплати. Няма спор, че СБУ и КТ „Подкрепа" са предоставили становища в обратна насока, т.е. средствата за това увеличение следва да бъдат предоставени и на работилите в системата на образованието след 01.01.2023 г. Тези синдикални организации са участвали в изготвянето и подписването на КТД и именно там не е визирано заплащане на увеличение, касаещо лица с прекратени трудови правоотношения. В Колективния трудов договор договореното увеличение е относимо единствено и само за работещите в системата на образованието, а не и за работилите. В настоящия случай намирало приложение КТД на браншово ниво, действащ към 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Сочи, че според Становище на Министерството на образованието и науката с изх. № 0601-2757/29.09.2023 г., в което изрично е посочено, че увеличението на трудовите възнаграждения е относимо единствено към лица с действащо трудово правоотношение към момента на договарянето и не се прилага спрямо лица с прекратени трудови правоотношения.
Предвид изложеното, ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове.
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.07.2026г. по делото е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове, както следва:
- предявеният иск с правно основание чл.128,т.2 КТ за осъждане на ответника да плати сумата в размер на 850,00 евро,представляваща дължими и неизплатени части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. вкл., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба - 16.04.2026г. до окончателното изплащане на сумата, като същият се счита за предявен за сумата 671,81 евро.
- предявеният иск за сумата в размер 250,00 евро, представляваща лихва по чл.245, ал.2 от КТ вр.86 ЗЗД (върху неизплатените части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. вкл.) за периода от 01.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 16.04.2026г., се счита за предявен за сумата 220,87 евро, представляваща лихва по чл.245, ал.2 от КТ вр.86 ЗЗД (върху неизплатените части от трудово възнаграждение за 5 периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. вкл.) за периода от 01.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 16.04.2026г
-предявеният иск за сумата в размер на 1800,00 евро, представляваща дължими и неизплатени части от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба – 16.04.2026г. до окончателното изплащане на сумата, се счита за предявен за сумата 1841,98 евро, представляваща дължими и неизплатени части от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба – 16.04.2026г. до окончателното изплащане на сумата
Разпечатката съдържа 38 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b424f248-42a6-4303-b43d-974b4f9eb7d1