Решение № 66 от 28.05.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. , 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Б.лава Г. Тункова като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20251220200172 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод постъпила жалба от Р. А. К., ЕГН ********, поС.ен адрес: гр. Г. Д., ул. „Др.“ № 51, ет. 7, ап. 19, общ. Г. Д.в, обл. Бл. против Наказателно

Постановление № 25-0266-000111 /05.03.2025 г., издадено от Началник РУ ОДМВР Благоевград,РУ Гоце Делчев, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на ***лв.,за това че на 06.01.2025г. около 16:44ч. в село М. по улица Г. Д., управлява собственият си лек автомобил марка Ф. П. с peг. номер ******** без да е изпълнил задължението си, като собственик да сключи договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите ,валиден към датата и часът на проверката.

Административнонаказващия орган , редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

За РП Благоевград ,ТО Гоце Делчев не се явява представител.

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи ,разпитан е свидетелите С. С. и Б. В.

:служители на РУ Гоце Делчев.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа 1 обстановка.

Свидетелите С. С. и Б. В. са служители на РУ Гоце Делчев. На 06.01.2025г двамата били назначени наряд във връзка с контрол на движение по пътищата в района на полицейското управление .След обяд , около 16:44ч. в село М.,на улица Г. Д., спряли за проверка лек автомобил марка Ф. П. с peг. номер ****** .Легитимирали се и поискали от водача да претстави личните си документите и такива за автомобила ,който управялава, за проверка . Установили самоличността на провряваното лице - Р. А. К. , и собственика на немското возило. След извършена справка със служебно техническо средство таблет се оказало ,че въпросното МПС няма сключена задължителната застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите. С оглед констатираното нарушение, н а място свидетелят С. съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на колегата си и нарушителя.След физическото изписване върху хартиен носител на АУАН, служителите на реда го представили на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, той получил препис от акта и го подписал . В последствие е издадено атакуваното Наказателно Постановление за нарушение с правно основание чл.638 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна, поради следното:

По същество жалбоподателят не отрича фактическите констатации по акта,навежда обстоятелства за незаконосъобразност на атакуваното НП,евентуално за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Досежно извършване на нарушението ,визирано в атакуваното наказателно постановление съдът дава вяра на показанията на полицейските служители С. и В., които са последователни и кореспондират със сърбаните писмени доказателства,ангажира наказателната си отговорност,не се 2 установява наличието на личностно отрицателно отношение на свидетеля към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир.На посочената дата в АУАН полицаите спряли автомобила , управляван от жалбоподателя .Органите на реда установили ,че МПС-то е собственост на нарушителя и за него няма сключена застраховка “Гражданска отговорност “ на автомобилистите . Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение.В чл.638 ал.1 т.1 от КЗ законодателят е предвидил на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ / Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор/ , което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице.В разглеждания казус нарушителят действително е управлявал МПС,последното без сключена застраховка ,факт потвърден от свидетелите С. и В. ,нарушителя се намирал на пътя и със своето действие оказва влияние на движението по пътя.

Съдът приема ,че жаллбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Той е правоспособен водач на МПС,много добре е запознат със правата и задълженията на водачите на МПС. Съвкупността от тези обстоятелства подкрепя извода на съда за знание у жалбоподателя като водач на автомобила, че за този автомобил не е бил сключен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Обществено опасните последици на деянието се изразяват в невъзможност за застрахователно покритие на вредите, които е възможно да бъдат причинени на трети лица при управление на автомобила, поради което самият установен факт на управление на автомобила от жалбоподателя обосновава извод, че той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези обществено опасни последици, а това е достатъчно с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН да обоснове извод, че нарушението е извършено от него виновно.

Следователно деянието на жалбоподателя е съставомерно като административно нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид на изложеното съдът приема,че жалбоподателят е извършил

3 цитираното в акта и наказателното постановление нарушение,същият следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по КЗ, както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно наказание "глоба" .

Носителят на административно наказателната власт ,в случая – Началник РУ Гоце Делчев е издал наказателното постановление ,след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение от свидетеля С. служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание. В съдебно заседание свидетелите потвърдиха описаното нарушение в АУАН и наказателното постановление ,посочиха жалбоподателя като водача на процесното МПС ,без да последния да представи сключена застраховка “Гражданска отговорност “ на автомобилистите-факт, по който страните не спорят .

Досежно наложеното наказание ,в случая то е единствено възможното ,поради което и не подлежи на изменение.

След извършената служебна проверка не се констатираха съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал го и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза. Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му 4 по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.

На следващо място досежно института на чл.28 от ЗАНН .Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус не е налице "маловажен" случай на нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид съгласно разпоредбата на чл. 93, т.9 НК. В този смисъл обществените отношения, обект на защита от нормата на чл.638 , ал.3 от КЗ, са били вече увредени с извършване на нарушението, последващото поведение по сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" не може да санира този негативен резултат. Да се приеме при тази съвкупност от обстоятелства, че нарушението е маловажен случай, би означавало да се стимулира управлението на МПС без сключена за тях задължителна застраховка ГО ако всеки може да се освободи от административно-наказателна отговорност чрез сключване на такъв договор при първа възможност след установяване на нарушението. Съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Това е така, защото управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението - водачи, пътници и пешеходци.

Неоснователно е и възражението, че в случая се касае за МПС със служебно прекратена регистрация, за което не е налице задължение за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по аргумент от чл. 483, ал. 1 от КЗ . Обстоятелството дали управляваният от касатора автомобил е подлежал на задължително застраховане в случая е без значение, доколкото съставомерното деяние по чл. 638, ал. 1 от КЗ, се изразява в управлението на МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, е негов собственик. Тоест касае се за неизпълнението на законодателно въведено задължение за въздържане от действие, което е абсолютно и при което са ирелевантни причините, поради които за конкретното МПС не е сключена застраховка. Следователно преди да започне да управлява МПС, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това моторно превозно средство има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както впрочем и да вземе със себе си документа, удостоверяващ сключването на такава. Ето защо, дали за управлявания от него автомобил има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" касаторът не само е могъл да узнае /за разлика примерно от факта дали автомобилът е със служебно прекратена регистрация/, но е бил длъжен по силата на закона да провери това обстоятелство. В случая жалбоподателя е установен именно при управление на автомобил, за който не е имало сключена застраховка, като няма данни и твърдения да е бил обективно възпрепятстван от извършването на такава проверка.

5

Водим от горното съдът ,

РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно Наказателно Постановление № 25-0266000111 /05.03.2025 г., издадено от Началник РУ ОДМВР Благоевград ,РУ Гоце Делчев .

Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението.