Определение № 31756 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31756 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110120006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Изложените в писмения отговор от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД доводи за нередовност на исковата молба са неоснователни.

Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба документи по опис, обективиран в същата.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.10.2026 г. от 09:40 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявен от *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 3099149/08.12.2017 г., поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2.7 и чл. 4, ал. 2, вр. ал.1 от процесния договор, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.12.2017 г. сключил договор за паричен заем № 3099149 с „Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на който дружеството предоставило на 1 ищеца сумата от 300,00 лева, със срок на кредита – 21 седмични вноски, при ГПР от 47,05 % и ГЛП от 40,00 %, както и неустойка за непредоставено обезпечение – 147.84 лв. /чл. 4, ал. 2 от договора/. Счита, че договорът е изцяло недействителен, а в условия на евентуалност – че отделни клаузи, съдържащи се в него, са нищожни, тъй като е посочен ГПР на разходите, но като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин.

Поддържа се, че наред с предходното, в ГПР не е включена и окончателната дължима сума по кредита, която не е 326.13 лв., а е 473.97 лв. при отпусната чиста стойност на заема от 300 лв. Ето защо се сочи, че действителният процент на ГПР остава неясен, като в него е следвало да бъде включена и неустойката за непредоставено обезпечение. Излага се, че дори и да се приеме, че кредитополучателят – потребител е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т. нар. „оскъпяване” на кредита.

Излага се още, че на ищцата не са представени Общи условия, които, видно от множеството препращания към тях в Индивидуалните условия – процесния ДПЗ, представляват неразделна част от цялото споразумение. Ищцата нито е запозната с ОУ на ответника, нито ги е подписвала на всяка страница, което е задължително изискване, заложено в ЗПК към формата на договорите за потребителски кредити. При неспазване на това изискване, липсва и предвидената в закона форма на цялото споразумение, което означава, че договорът е недействителен и на това основание. Излагат се доводи и за нишожност на клаузата, обективирана в чл. 4, ал. 2 от договора, регламентираща „неустойка” за непредоставено обезпечение в размер на 147.84 лв. /т.е. 50% от отпуснатия заем от 300 лв./, поради противоречието й със ЗЗП, ЗПК и ЗЗД, а по отношение на клаузата, регламентираща договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 40,00%, поради противоречие с добрите нрави. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество - за неоснователност на предявените искове. Развиват се доводи, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания. Поддържа се становище, че при изчисляване на годишният процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката представлява именно такъв разход, дължим при неизпълнение на определени с договора задължения. Законодателят е предвидил възможността за начисляването на разходи, свързани с неизпълнение на задълженията, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Излага се още, че в конкретния случай потребителят не се е съгласил да заплати определен размер на ГПР. Той се е съгласил да получи определена парична сума и да върне конкретно определена обща сума, изрично посочена в договора. Тези абсолютни стойности са били известни 2 предварително и са били напълно разбираеми за средния потребител. Следователно волята на страните е формирана въз основа на конкретни парични величини, а не въз основа на сложния математически показател ГПР. Поддържа се още, че дори хипотетично да се приеме, че ГПР е бил изчислен неточно, това само по себе си не доказва нито наличие на заблуждение, нито причинна връзка между посочената стойност на ГПР и решението на потребителя да сключи договора. За да се приеме подобна последица, следва да бъде доказано, че именно този показател е бил съществен мотив за формиране на неговата воля, а не че впоследствие процесуалният му представител е достигнал до различно математическо изчисление на същия показател. Излага се доводи, че възражението за нищожност на чл. 4 ал. 2 от договора за паричен заем е изцяло неоснователно, тъй като в Стандартния европейски формуляр (СЕФ), който лицето е получило преди сключване на договор за кредит, подробно са описани изискванията към обезпеченията, срокът за предоставянето им, както и размерът на неустойката. Последната по своята същност представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението.

По изложените в отговора доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1во ЗЗД и с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД /предявен в условията на евентуалност/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, който противоречи на закона, а в условията на евентуалност, че процесните клаузи от договора противоречат на добрите нрави.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3