Решение № 1535 от 09.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6275/2025
- Вид
- Решение № 1535
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева
Цитирани разпоредби
- чл. 116, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1535 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100506275 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2838 от 20.02.2025г., постановено по гр.дело №61335/2024г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, е прекратено производството по предявения от С. П. Я.-Ш. с ЕГН:********** срещу „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:831609046 иск с правно основание чл.429 ГПК с искане да бъде установено по отношение на ответника, че не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищцата за 1/2 част от сумите:
1079,63лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 2012г. - м. април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г., сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода м. август 2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и 327,90 лв. разноски по делото, а именно 27,92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело №55187/2015г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№20238600401471 по описа на ЧСИ В.М..
Отхвърлени са исковете с правно основание чл.439 от ГПК на С. П. Я.-Ш. срещу „Топлофикация София”ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищцата за останалата 1/2 част от сумите: 1079,63 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. август 1
2012 г. - м. април 2014г., заедно със законна лихва за периода от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 279,49 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г., сумата в размер на 30,60 лв. дължима сума за дялово разпределение за периода м. август 2012 г. - април 2014 г. заедно със законната лихва от 12.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,31 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 04.09.2015 г. и 327,90 лв. разноски по делото, а именно 27.92 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение н; юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.01.2016 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2015 г., издадена по гражданско дело №55187/2015г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№20238600401471 по описа на ЧСИ В.М..
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата. Жалбоподателката поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, а предявените искове са основателни и доказани. Твърди, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка и имало несъответствие между фактическите констатации на съда и представените по делото доказателства. Съдът приел за доказани факти, за които нямало доказателства. Не били обсъдени и взети предвид определени факти от съществено значение за решаването на гражданския спор. В хода на устните състезания представя писмени бележки, с които твърди, че от датата на издаване на изпълнителния лист на 06.01.2016г. до датата на подаване на молбата до ЧСИ от кредитора 25.03.2024г. са изминали повече от пет години, през които не е извършвано никакво ефективно принудително действие за събиране на дължимата сума. Предприетите действия по събирането на сумата, извършени от ЧСИ през 2024г. били след погасяване на вземането по давност. През 2018г. от ЧСИ до „Изипей“АД било изпратено Запорно съобщение изх.№348831/16.07.2018г. за задълженията на П.К.З. и Запорно съобщение изх.№ 34826 от 16.07.2018г. за задълженията на О.В.К., с които се налага запор на микросметки на длъжниците открити във въпросното дружество. С писмо вх.№31807 от 24.07.2018 г. по изп.дело от „Изипей“ АД се заявявало, че длъжниците нямат открити микросметки в „Изипей“ АД и запорните съобщения фактически не могат да бъде изпълнени, от което жалбоподателката прави извода, че няма ефективно изпълнено действие по принудително събиране, което да прекъсва погасителната давност. С молба от 15.02.2023г. кредиторът поискал да бъде прекратено изп.дело 553 от 2016г., което било сторено с постановление от 09.08.2023г. претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.
Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд за наличие на действия, прекъсващи и спиращи теченето на давностния срок. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.
Между страните не се спори, че приложима в случая е общата петгодишна погасителна давност. Спорен е въпросът дало по отношение на вземанията на ответника е изтекла тази погасителна давност, предвид евентуални и твърдени от последния прекъсвания и спирания на същата. Необходимо е да се отбележи, че не е задължително предприетото действие да е успешно, за да се прекъсне давността.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ГПК давността са прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Без значение също така е и дали съдебният изпълнител е предприел същински действия в изпълнение на отправено от кредитора искане, тъй като давността е санкция за пасивното поведение на взискателя, а не на съдебния изпълнител.
3
Когато кредиторът отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, бездействието на съдебния изпълнител няма за последица изтичане на давностен срок, доколкото взискателят е бил активен.
В случая предприемането на посочените от самия жалбоподател изпълнителни действия на практика е прекъснало теченето на погасителната давност, независимо от това че са били неуспешни. С молба от 13.03.2018г. взискателят е поискал налагане на запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения и пенсии, насрочване на опис и налагане на възбрани на притежаваните от длъжниците имоти. Със Запорно съобщение изх.
№34826/16.07.2018г. е наложен запор върху всички суми по микросметка на длъжника О.В.К. в „Изипей“ АД. Със Запорно съобщение изх.№34831/16.07.2018 г. е наложен запор върху всички суми по микросметка на длъжника П.К.З. в „Изипей“ АД. С молба от 24.02.2020 г. взискателят е поискал налагане на запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения и пенсии, насрочване на опис на притежаваните от длъжниците движими вещи. Всяко едно от тези изпълнителни действия е прекъсвало давността за вземането по отношение на ищцата, като от последното такова действие до предявяването на иска не е изтекла петгодишната давност за вземанията, чиято недължимост е предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК.
Следва да се посочи също така, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК погасява само упражненото от взискателя по съответното изпълнително дело сезиране въз основа на процесуалното му право да иска изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство на това основание не погасява правото да се започне ново изпълнително производство, ако изпълняемото право още съществува, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание. С оглед на това, и в случаите, когато след настъпилата по силата на закона перемпция по силата на закона от взискателя е направено искане за предприемане на изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува искането на взискателя в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. С оглед на това въпросът дали конкретното изпълнително производство е перемирано, е неотносим към преценката за погасяване по давност на вземането, предмет на принудителното изпълнение, при предявен иск по чл. 439 от ГПК.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски и е бил защитаван от юрисконсулт, поради което и предвид установената ниска фактическа и правна сложност на спора следва да му се присъди 4 възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 25 евро.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2838 от 20.02.2025г., постановено по гр.дело №61335/2024г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в.
ОСЪЖДА С. П. Я.-Ш. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:831609046 сумата от 25 /двадесет и пет/ евро, равняващи се на 48,90 лева съгласно чл.12, ал.1 от ЗВЕРБ, вр.чл.4 от Регламент (ЕО) №1103/97 - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Разпечатката съдържа 35 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4244901-1add-465d-823d-54f36d01ef5f