Решение № 148 от 14.10.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 215/2026
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Кирил Митков Димов
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. К., 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20265100500215 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 303/04.06.2026 г. по гр.д. N 182/2026 г. по описа на РС – К. за незаконно е признато уволнението на Г. Е. А. от с.Ш., общ.К., извършено със Заповед N 001/21.01.2026г. на управителя на „М.“ ЕООД гр.К., считано от 21.01.2026г. и е отменена същата; възстановена е Г. Е. А. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „помощник - готвач“ в „М.“ ЕООД гр.К.; осъдено е „М.“ ЕООД гр.К. да заплати на Г. Е. А. сумата от 2 302.55 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 21.01.2026 г. до 29.05.2026 г., ведно със законната лихва от 21.01.2026г., като е отхвърлен иска за обезщетение за разликата над този размер до пълния му пълния предявен размер от 6 462 лв./3 303.97 евро/; постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ; осъдено е „М.“ ЕООД гр.К. да заплати на Г. Е. А. 1 651.98 евро неплатени брутни трудови възнаграждения за месеците февруари, март и декември 2025г. и 139.04 евро обезщетение за забава за плащането на трудови възнаграждения и сумата 750 евро разноски по делото, а по сметка на съда и 265.54 евро държавна такса. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.225 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „М.“ ЕООД гр.К., който с въззивна жалба вх. N 7575/03.07.2026 г. по входящия регистър на РС – К., 1 подадена чрез представител по пълномощие, обжалва решение N 303/04.06.2026 г. по гр.д. N 182/2026 г. по описа на РС – К., в частта, с която предявеният от Г. Е. А. от с.Ш., общ.К. иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ е уважен за разликата над сумата 1 125.85 лв. или 575.64 евро до пълния му уважен размер, която разлика сочи, че възлиза на 3 377.55 лв. или 1 726.91 евро.
Решението се обжалва като неправилно с оплакване, че не е доказано по делото, че след 23.02.2026г. ищецът е останала без работа поради уволнението и за процесния период, за който първоинстанционният съд е приел, че ищецът е останала без работа – за 92 работни дни, при среднодневно брутно възнаграждение от 48.95 лв., то при доказаното оставане без работа само в периода до 23.02.2026г., т.е. за 23 работни, обезщетението възлиза на сумата 1 125.85 лв., равняващи се на 575.64 евро, при което за разликата над тази сума съдът неправилно е уважил иска. Искането е решението да се отмени в обжалваната част и искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ за разликата над сумата 575.64 евро да се отхвърли. Претендира разноски по делото за двете инстанции съобразно изхода на делото.
Въззиваемият Г. Е. А. от с.Ш., общ.К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, с отговор на въззивната жалба я оспорва, претендира разноски по делото и моли обжалваното решение да се потвърди.
С въззивната жалба и с отговора на въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът въззивникът „М.“ ЕООД гр.К. не се представлява поддържа въззвината жалба с писмено становище, подадено от представител по пълномощие, който претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия поради липса на фактическа и правна сложност на делото, с едно проведено съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият Г. Е. А., чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба, моли същата да се остави без уважение и претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от ищеца Г. Е. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени 2 искове с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението със Заповед N 001/21.01.2026 г. на управителя на ответника „М.“ ЕООД гр.К. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда поради дисциплинарно уволнение; за възстановяване на ищеца на предишната длъжност, заемана от нея „помощник –готвач“ при ответника и за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа вследствие на уволнението, но за не повече от шест месеца, както и за неизплатени от ответника на ищеца брутни трудови възнаграждения, ведно с обезщетение за забава, като с оглед крайния изход на делото по предявените искове, след признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на ищеца на предишната й работа, не е спорно между страните, че ищецът е останала без работа в периода от 21.01.2026г. –дата на признатото за незаконно уволнение до 23.02.2026г. вкл., общо 23 работни дни, за който присъденото като дължимо обезщетение според въззивника възлиза на сумата 1 125.85 лв., равняващи се на 575.64 евро. Спорно между страните е дължимостта на обезщетение за оставане без работа на ищеца за периода от 24.02.2026г. до 29.05.2026г. и за разликата над присъдената сума от 1 125.85 лв., равняващи се на 575.64 евро, до пълния уважен размер на иска от 2 302.55 евро, при оплакването, че в този период оставането без работа на ищеца не е доказано. В тази връзка не е възразено от страните приетото за безспорно от първоинстанциония съд обстоятелство с доклада по делото, че уговореното между страните брутно трудово възнаграждение по договора е в размер на 1 077 лв./550.67 евро/, в която връзка от същия са дадени указания, че по иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за периода от 21.01.2026 г. до 21.07.2026 г. е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение N 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. N 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, както и размерът на дължимото се обезщетение за 6 месеца.
При така посочения предмет на доказване по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и с оглед обема на безспорните и спорните факти от този предмет, при единственото представено от ищеца писмено доказателство за оставането му без работа в процесния период – справка от НАП, удостоверяваща, че към 23.02.2026г. ищецът няма нов сключен трудов договор, следващ процесния, въззивната жалба е изцяло основателна по отношение на недоказаността на оставането без работа в процесния период и частично основателна по отношение на обжалвания размер на обезщетение. Доказано е оставането без работа поради уволнението в периода от 21.01.2026г. до 23.02.2026г. вкл., т.е. 8 работни дни през м.януари 2026г. и 16 работни 3 през м.февруари 2026г., за които обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ при база 1 077 лв. възлиза на 1 271.89 лв./410.29 лв. за първия месец и 861.60 лв. за втория месец/ или на 650.31 евро. Недоказано е оставането без работа на ищеца за периода от 24.02.2026г. до 29.05.2026г. вкл. – дата на съдебните прения пред първоинстанционния съд и крайната дата, до която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. За този период не са представени доказателства по делото за оставане на ищеца без работа поради незаконното уволнение и предявеният иск за обезщетение за периода от 24.02.2026г. до 29.05.2026г. вкл. и за разликата над сумата 650.31 евро до сумата 2 302.55 евро подлежи на отхвърляне като недоказан. В тази част не са изпълнени от ищеца дадените му надлежно от първоинстанционния съд указания по този иск за доказване от правнорелевантни факти от предмета на делото.
Съгласно Тълкувателно решение N 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. N 6/2013 г., ОСГК, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК.
Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Поради бездействие за изпълнение на възложената на ищеца процесуална тежест по доказване на спорното по делото обстоятелство и частичната основателност на въззивната жалба, обжалваното решение, с което искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ е уважен за периода от 24.02.2026г. до 29.05.2026г. и за разликата над сумата 650.31 евро до сумата 2 302.55 евро подлежи на отмяна, а искът в тази му част на отхвърляне, като решението се потвърди в частта, с която е присъдено 4 обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за разликата над сумата 575.64 евро до сумата от 650.31 евро /дължимо за периода от 21.01.2026 г. до 23.02.2026 г./.
При този изход на делото неправилно е обжалваното решение в частта относно размера на възложената на въззивника държавна такса по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, която съгласно чл.1 от ТДТГПК възлиза на 26.01 евро, при което за разликата над тази сума и до пълния определен размер от 92.10 евро подлежи на отмяна, или с оглед на общо присъдената в тежест на работодателя сума за държавна такса, решението се отмени за разликата над сумата 199.45 евро до пълния присъден общ размер на държавни такси от 265.54 евро. Независимо от изхода на делото пред тази инстанция, обжалваното решение е правилно в частта за разноски, възложени в тежест на ответника и в полза на ищеца, с оглед размера им под минимума по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящият съд препраща. Пак с оглед изхода на делото пред тази инстанция, обжалваното решение е правилно и в частта за разноски, възложени тежест на ищеца и в полза на ответника, който има право на разноски за първа инстанция съразмерно на отхвърлената част от оценяемите искове, в частност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 141.74 евро, а с решението са му присъдени 176.41 евро, в която част то не е обжалвано от ищеца.При липсата на договорено адвокатско възнаграждение за защита по отделните искове не е възможно тази инстанция да достигне до друг извод за дължимото адвокатско възнаграждение.