Решение № 28 от 14.05.2021, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Добрич , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Маргарита Калинова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230200290 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.Г. от Адвокатска колегия – Добрич, съдебен адрес: гр. Добрич, бул.

„25-ти септември” № 52, офис 8, срещу наказателно постановление № 20- *** от 14.01.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 346875 от 31.12.2020 г., съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з- 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като 2 съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Н. Р. Д., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Ж.Й.М. е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

3

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

На 31.12.2020 г. в 02:12 часа, в гр. Добрич, по ул. „Орфей“, на около 50 метра преди кръстовището с околовръстен път ІІ-97, И. А. А. управлявал лек автомобил „БМВ Х5 3.0 Д” с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от свидетелите М. Г. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич и Н. Р. Д. – полицейски служител в Първо РУ на МВР - Добрич. У полицейските служители възникнало съмнение, че И. А. А. управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол, поради което същият бил изпробван с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN - 0079 за употреба на алкохол, цифровата индикация на който отчела 0,53 на хиляда.

След установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством техническо средство – „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN - 0079, бил издаден талон за изследване № 0049875 /л. 7 от делото/. В талона за изследване А. изписал, че приема показанията на техническото средство, което обстоятелство удостоверил с подписа си, поради което и екземпляр от талона не му е бил връчен. Т.е., жалбоподателят се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване, както и да не бъде извършено изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор. При това положение и с оглед отказа на А. да даде кръв за химическо изследване, както и да бъде извършено изследване чрез доказателствен анализатор, от правно значение са единствено показанията на техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), съгласно която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали 4 установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Следва да се посочи, че техническото средство е било преминало метрологична проверка на 21.10.2020 г., като същата е със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 21.04.2021 г. /заверено копие от протокола за извършена последваща проверка – л. 25 от делото/. Видно от разпечатка от фискалната памет на техническо средство /л. 29 от делото/, на 31.12.2020 г. в 02:12:23 ч. с техническото средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания въздух 0.53 %о.

Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0,5 на хиляда – 0,53 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съобразно специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН серия GA, № 346875 от 31.12.2020 г. и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетеля М. Г. Г., който пресъздава свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършения пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за неговата заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този свидетел, нито да се счита, че неговите показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: талон за изследване № 0049875, протокол за премината последваща проверка на техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN - 0079 с рег. № 3286р-48087/23.10.2020 г. и разпечатка от фискалната памет на техническото средство.

5

Съдът кредитира и показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел С.И.К., чийто показания са логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетеля М. Г. Г..

Кредитирайки показанията на свидетеля К. се установява, че И.А. е посетил „МБАЛ Добрич“ АД – гр. Добрич, където обаче му е било отказано вземането на кръв за химическо изследване, който отказ намира своето логично обяснение с факта, че А. е приел показанията на техническото средство, поради което и екземпляр от талона за изследване не му е бил връчен, респективно – липсвали са предпоставките за медицинско изследване и вземането на кръвна проба за химическо изследване по реда, предвиден в чл.

11 и сл. от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Ето защо съдът намира, че доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

Относно отчетените показания на техническото средство и възможните отклонения в техническите стойности на измереното съдържание на алкохол в кръвта на водача:

От данните по делото е видно, че при извършената проверка от полицейските служители е била установена концентрация 0,53 на хиляда в кръвта на водача И. А. А.. Проверката е била извършена с одобрен тип, годно и изправно техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN – 0079, преминало последваща метрологична проверка на 21.10.2020 г.

В настоящия случай, в талона за изследване А. е изписал, че приема показанията на техническото средство, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, поради което и екземпляр от талона не му е бил връчен. По този начин А. сам се е лишил от възможността да оспори показанията на техническото средство /които действително са гранични/, като бъде установена действителната концентрация на алкохол в кръвта му чрез съответното химическо изследване или чрез доказателствен анализатор.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b423bb0b-4368-4fe4-8b90-77051f169be3