Решение № 14505 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14505 гр. С., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110127624 по описа за 2025 година

А. Г. А. е предявил срещу „Ф. Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19 от ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит № 1258132/02.05.2023 г..В условията на евентуалност А. Г. А. е предявил срещу „Ф. Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на разпоредбата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1258132/02.05.2023 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство в полза на ответника.Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,00 лева, като частичен иск от общо 108,00 лева, представляваща платена сума при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 1258132, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. С определение от 29.04.2016 е допуснато изменение на иска на основание чл.214 от ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 97.42 лева /49.81 евро/.

Ищецът твърди, че на дата 02.05.2023 г. с ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1258132, като са се договорили 1 отпуснатия заем да бъде в размер на 450 лева, с уговорена лихва в размер на 10,58 лева и ГПР в размер на 49,74 %. Уговорено е в чл. 5 от процесния договор, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „M.

Bank” в полза на ответното дружество, като никъде в договора не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Ищецът твърди, че след усвояване на сумата от 450 лева, установил, че освен тази сума, са начислени и такса за обезпечение с поръчителство – услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б.“ ЕООД, в размер на 97,42 лева. Посочва, че към датата на подаване на иска е погасил задълженията си по процесния договор. Намира, че процесният договор е недействителен на основание чл.

10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК., тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Сочи, че договорът за кредит противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство следва да бъде включена в ГПР. Твърди се, че е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на поръчителство не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договора за кредит е нищожен. Намира предявените искове за нищожност на Договора за гаранция за недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна – „М. банк“, а не „Ф. Б.“ ЕООД. Поддържа, че ищецът е предявил исковете за прогласяването на нищожността срещу ненадлежна страна по делото, с оглед на което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Счита, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от 2 фактическа страна следното:

По силата на договор №1258132 от 02.05.2023 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние „Ф. Б.“ЕООД е предоставил на А. Г.

А. заем в размер на 450 лева при обща сума на плащанията-460.58 лева, лихва -10.58%, ГПР-49.74 %.

По силата на договор за гаранция /поръчителство/ М. Банк се е задължило солидарно да отговаря с клиента

А. Г. А. спрямо заемодателя, срещу такса за предоставяне на гаранцията.

По делото е представена разписка №0500018636148451 от 05.05.2023 с наредител А. Г. А. и получател „Ф. Б.“ЕООД за сумата от 561.96 лева По делото е представена справка за получени плащания в размер от 450 лева за главница и 40.58 лева – лихва по договор №1258132.

По делото е представен СЕФ-Преддоговорна информация.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор №1258132 от 02.05.2023 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние „Ф. Б.“ЕООД е предоставил на А. Г.

А. заем в размер на 450 лева при обща сума на плащанията-460.58 лева, лихва -10.58%, ГПР-49.74 %.

Съгласно чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M. Bank в полза на дружеството.Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема.С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

С оглед разпоредбата на чл.5 от договора за кредит съдът приема, че предоставянето на обезпечение е задължително условие по договора. С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора за кредит.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечениетовъзнаграждението за поръчителство.Този извод се налага и от представения СЕФ, в който е посочено като конкретна сума- възнаграждението за поръчителство-97.42 лева.

3

Доколкото сключването на договор за поръчителство е необходимо условие към договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „Ф. Б.”ЕООД и „M. Bank” / с предишно наименование „Ф. Банк“/ са свързани лица. В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство, за да гарантира „M. Bank/ с предишно наименование „Ф. Банк“/ пред свързано лице „Ф. Б.”ЕООД задължението по кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 02.05.2023, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент, относим към договора към м.05.2023 е в размер от 2.77%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 12.77%.В случая по договора ГПР е 49.74% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 63.85%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено.

Възнаграждението за поръчителство е в размер 97.42 лева, което е почти ¼ от сумата по кредита- 450 лева.С включване на възнаграждението за 4 поръчителство в ГПР би се стигнало до надвишаване на ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК.

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19 от ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит № 1258132/02.05.2023 г. следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от разписка от 05.05.2023 А. Г. А. е заплатил в полза на „Ф. Б.“ сумата от 558 лева.

Доколкото договорът за потребителски кредит е нищожен е дължима само чистата стойност на кредита, а именно: сумата от 450 лева, която е погасена чрез плащане.С оглед на което сумата от 108 лева, представляваща разликата над 450 лева до размера от 558 лева е платена без основание по нищожния договор за кредит.Ищецът претендира сумата от 97.42 лева /49.81 евро/. поради това до този размер искът следва да бъде уважен.

5

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 664.68 евро, от които 51.13 евро /100 лева/ -държавна такса и 613.55 евро /1200 лева/- адвокатско възнаграждение с ДДС.Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор №1258132 от 02.05.2023 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние по предявения от А. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул. „С. С.“№40, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.“№125, срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „М. 3“, бул. „А. М.“№51, бл.0, вх.А, ет.9, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „М. 3“, бул. „А. М.“№51, бл.0, вх.А, ет.9, да заплати на А. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул. „С. С.“№40, със съдебен адрес:гр.С., бул.

„А. С.“№125, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 97.42 лева /49.81 евро/, платена при начална липса на правно основание по нищожния договор 6

№1258132 от 02.05.2023, ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева /2.55 евро/ от 14.05.2025 и законната лихва върху сумата от 97.42 лева /49.81 евро/, считано от 16.02.2026 до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „М. 3“, бул. „А. М.“№51, бл.0, вх.А, ет.9, да заплати на А. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул. „С. С.“№40, със съдебен адрес:гр.С., бул.

„А. С.“№125, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 664.68 евро- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7