Решение № 1495 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110105590 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Д. Х., ЕГН: ********** срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ** от **г., сключен с ответника „Кредирект" ЕООД, на основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК; 2) в условия на евентуалност – за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ** от **г., сключен с ответника „Кредирект" ЕООД, поради противоречието й с добрите нрави ЕООД на основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК; 3) в условия на евентуалност - за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за потребителски кредит № ** от **г., сключен с ответника „Кредирект" ЕООД, поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК; 4) в условия на евентуалност – за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № ** от **г., сключен с ответника „Кредирект" ЕООД, поради противоречието й с добрите нрави ЕООД на основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК; 5) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 390 лв. (1733.28 евро), представляващи платени без основание суми въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит № ** от **г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД; 6) в условията на евентуалност - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 896.35 лв. (1 992.17 евро), представляваща платена без основание неустойка за периода 08.02.2024г. -09.12.2024г. по 1 договор за потребителски кредит № ** от **г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба съда до окончателното плащане на сумата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищецът поддържа, че на ** г. между страните е сключен договор за паричен заем № **, по силата на който ищецът е получил в заем сума в размер на 3100 лева (1 585.00 евро), при фиксиран лихвен процент по заема 50 % и ГПР 63,03 %. Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 от ОУ към договора. В чл.3 ал. 3 от процесния договор за кредит е посочен погасителния план, като първата вноска е с падеж 08.02.2024г. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 33 от ОУ към договора за кредит, същият дължи на кредитора неустойка, визирана в чл. 18 ал. 1 от същия в размер на 5949.38 лева (3 041.87 евро), която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Към всяка вноска освен главница и лихва е включена и неустойка за непредставяне на обезпечение, предвидено в т. 6. 1 от Договора. Съгласно погасителния план, общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на 10 620 лв., от които 3100.00 лв - главница, 1 570.62лв. - лихва и 5949.38 лв. - неустойка за непредставяне на обезпечение. Ищецът усвоил сумата от 3100 лева. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, в евентуалност е нищожна клаузата за неустойка. Твърди, че е извършил плащания -11 вноски по 590 лева или общо 6 490 лева. Иска се осъждане на ответника да върне платеното над сумата от 3 100 лв. или сумата от 3 390 лв., в условия на евентуалност – сумата от 3 896,35 лв. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Кредирект“ ЕООД, с който се заявява становище за неоснователност на исковете.

Поддържа се валидност на договора за паричен заем и уговорената неустойка.

Сочи се, че недействителността на клауза от договора не влече недействителност на целия договор. Не се оспорва твърдението, че неустойката не е част от ГПР, като се излагат съображения защо същата не следва да е включена в него. Признава се получаването на сума в размер от общо 6 490 лева. Искането е за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между Р. Д. Х. като заемател и „Кредирект“ ЕООД като заемодател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричем заем № **, по силата на който ищецът е получил в заем сума в размер на 3100 лева (1 585.00 евро), при фиксиран 2 лихвен процент по заема 50 % и ГПР 63,03 %.

Съобразно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договора, потребителят следва в срок от два дни от сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение под формата на безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасителния план или поръчителство от едно/ две физически лица, които следва да отговарят да следните кумулативно поставени критерии: при един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата; при двата поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания доход.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 18, ал. 1 от Договора, в тежест на ищеца- потребител е да заплати на кредитора неустойка в размер от 5 949,38 лева (3 041.87 евро).

Между страните не съществува спор, че при формиране на приложимия към кредитното правоотношение ГПР не се включва вземането по чл. 6, вр. чл.

18 от договора (неустойка при непредоставяне на обезпечение), както и че във връзка с процесното кредитно правоотношение потребителят е осъществявал плащания в общ размер от 6 490 лева (3 318.28 евро) .

По правните аспекти на спора:

По предявения главен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредирект" ЕООД като заемодател и Р. Д. Х. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3 100 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на 3 специалния закон- ЗПК.

В процесния случай твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 3, ал. 2, т. 4 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбите на 6, ал. 1 и ал. 2 от договора възлагат в тежест за заемателя, в двудневен срок от сключване на договора за кредит да предостави обезпечение на вземанията на кредитора под формата на едно/две физически лица-поръчители, които следва да отговарят на поставените многобройни изисквания така, както е описано погоре или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят - ищец дължи отразената в чл. 18, ал. 1 от договора неустойка в размер от 5949.38 лева (3 041.87 евро). Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 18 от Договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество те въвеждат скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране в неголям размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури обезпечение под формата на физически лицапоръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) или безусловна банкова гаранция (за което съответната банкова институция също ще изисква заплащане). Следва да се посочи и че очакването е длъжникът по договора за кредит да изпълни това задължение в двудневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "неустойка" при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (обстоятелството, че "неустойката" не е включени в ГПР по договора е факт, за който не съществува спор между страните).

Гореизложените изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в приложимия към договора погасителен план, изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение" като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за "неустойка". В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено при формиране на годишния процент на разходите.

4

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 63,03 %, но предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 18, ал. 1 от Договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР.

Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4224978-bda5-4c70-ac1d-ac0e364eb2ef