Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37668 от 14.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3588/2026
Вид
Определение № 37668
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37668 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110103588 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. Ю. М. срещу Г. Г. М..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Г. М. е подал от говор на исковата молба.

С исковата молба ищецът и с отговора на исковата молба ответникът са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Към исковата молба е представена психологическа експертиза, която не следва да бъде приемане по делото, доколкото е недопустимо събирането на същата по така посочения ред.

Ищецът е поискал допускане на съдебно-психологическа експертиза с поставени в исковата молба задачи, като искането е относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната, като вещото лице не следва да отговаря на въпроси № 4 и 6.

След изтичане на срока за от говор по делото е постъпила молба от ответника с доказателствени искания, която следва да бъде връчена на ищцата за становище.

Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба 1 и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 14.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис от отговора на исковата молба.

ПРЕПИС от молба с вх. № 232077 от 21.07.2026 г. да се изпрати на ищеца за становище в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от ищеца в исковата молба под № 1, 2, 3 и 5.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-психологична експертиза експертиза в размер на 300 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза Г. Г. Г..

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се при зове за откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане на психологическа експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Ю. М. срещу Г. Г. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 2000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени 2 вреди, изразяващи се в изпитване на притеснения, силен емоционален стрес, тревожност, чувство на безпомощност, унижение и продължително психическо напрежение, накърняване на достойнството, довели до трайни и дълбоки последици върху здравето й, ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. до окончателното плащане, причинени от действия на ответника изразяващи се в:

- системно насаждане на омраза в трети лица, обитатели на етажната собственост и на М. М. М. – съпруг на ответницата за периода от 2022 г. до 10.02.2026 г.

- поведение уязвяващо дъщерята на ищцата Д. Н.р Б., изразяващо се в подигравателно поведение, мимики жестове, интонация, както и за изрази „малоумна“, „бавноразвиваща се“, „дебела“, „парцал“ за периода от 2022 г. до 10.02.2026 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Ю. М. срещу Г. Г. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на притеснения, силен емоционален стрес, тревожност, чувство на безпомощност, унижение и продължително психическо напрежение, накърняване на достойнството, довели до трайни и дълбоки последици върху здравето й, ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. до окончателното плащане, причинени от действия на непълнолетните деца на ответника - Петя М. М., М. М. М., Н. М. М. и С. М. М. изразяващи се в:

- плюене върху вратата на ищцата, звънене в късни ча сове на входната врата на ищцата, препятстване достъпа до асансьора, увреждане на пощенската кутия на ищцата за периода от 2022 г. до 10.02.2026 г.

- поведение уязвяващо майката на ищцата З. Д. К., изразяващо се в неприлични и нецензурни жестове, както и за изрази „луда“, „идиотка“ за периода от 2022 г. до 10.02.2026 г.

Ищцата твърди, че живее в сграда, в която живеят и група непълнолетни, сред които и децата на ответницата - П. М. М., М. М. М., Н. М. М. и С. М. М..

Посочва, че групата осъществява тормоз, изразяващ се във вербални закани и нецензурни жестове, отправяни към възрастната майка на ищцата, която е трудноподвижна и особено уязвима и подигравки, унижение и 3 психологически натиск спрямо дъщеря й, която е с проблеми в развитието и със специални образователни потребности (СОП), вследствие на които дъщерята на ищцата не искала да излиза от жилището. Твърди, че ответницата системно настройвала обитатели на етажната собственост срещу ищцата, както и срещу членове на домакинството на ищцата. В конкретика, твърди, че на 09.04.2025 г. около 18:30 ч. е настъпила кулминация на психическия тормоз като е извършено нахлуване в дома й, в резултат на което е счупена рамката на врата й и е увредена камерата за видеонаблюдение. Посочва, че нахлуването е провокирано от лице, което е живущо в етажната собственост, в хода на което М. М. М.ов демонстрирал агресивно поведение спрямо ищцата, провокирано от системното насаждане на омраза от страна на ответницата, а именно: крещене на обидни думи и отправяне на закани за саморазправа, които довели до основателен страх в съзнанието на ищцата, че тези закани могат да бъдат реализирани. Твърди, че по време на инцидента майка на едно от групата непълнолетно майката, е упражнила физическа агресия спрямо ищцата, в резултат на което, й е причинена травма на горен крайник, изразяваща се в контузия е кръвонасядане (посиняване). Посочва, че децата на ответницата системно са извършвали действия, с цел сплашване, унижение и изтласкване на ищцата и семейството й от нормалния им начин на живот, а именно: увреждане на пощенската кутия на ищцата, поради което тя и домакинството й не са получавали фактури за битови сметки, както и включително уведомления от НОИ, от Столична община - район „Люлин“; „нарочно храчене“ по входната врата на жилището, което представлявало действие с ясно демонстративен и унизителен характер; звънене „по нощите на звънеца и бягството от входната врата на ищцата“, умишлено възпрепятстване на достъпа до асансьора, включително оставяне на вратата му отворена от непълнолетните деца на ответницата, което препятствало придвижването на възрастната и трудноподвижна майка на ищцата. Подчертава, че пострадалите от този тормоз, са лица с повишена уязвимост, а именно, възрастен и трудноподвижен човек; лице със специални потребности и ищцата, която вече страда от тежки психотравматични последици, установени с психологическа експертиза. Посочва, че вследствие на противоправните действия, начинът на живот на ищцата е съществено променен. Твърди, че е налице постоянен страх от нови посегателства. Посочва, че нарушено е чувството й за нормалност и стабилност, като била ограничена социалната активност на 4 ищцата, като домът й се е превърнал в източник на тревожност.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Г. Г. М. е подала от говор, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва, че липсват твърдения за нейни конкретни противоправни действия или бездействия от които да са настъпили претендираните от ищцата неимуществени вреди. Счита, че твърдения в ис ковата молба са неверни и голословни, доколкото съдържали единствено общи и оценъчни квалификации, без да се посочват време, място, конкретни лица, извършили противоправните деяния, съдържание на твърдените закани, както и конкретни действия, от които да може да се направи извод за нейното противоправно поведение или други членове на нейното семейство. Твърди, че единственото относително конкретизирано твърдение, касае инцидент, осъществен на 09.04.2025 г. около 18:30 ч., но липсвала каквато и да е индивидуализация на извършителя. Твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаряла на действително осъществената. Посочва, че пощенската кутия на ищцата е била увредена от години. Отрича децата й да са извършвали описаните в исковата молба действия. Счита за неос нователни твърденията на ищцата за наличие на противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразното поведение и претърпените вреди.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че в резултат на противоправно поведение на ответницата – системно насаждане на омраза в трети лица, поведение уязвяващо детето на ищцата в периода от 2022 г. до 10.02.2026 г. , е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, силен емоционален стрес, тревожност, чувство на безпомощност, унижение и продължително психическо напрежение, накърняване на достойнството, довели до трайни и дълбоки последици върху здравето й, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента, а с оглед възражението за изтекла погасителна давност – и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

5

В доказателствена тежест на ответника е да докаже при доказване на горните обстоятелства да установи плащане на вземането, да обори презумпцията за вина.

В тежест на ищеца по иска с правно ос нование чл. 48, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че П. М. М., М. М. М., Н. М. М. и С. М. М.ов са извършили процесните деяния, че не са били пълнолетни в периода от 2022 г. до 10.02.2026 г., че същите в периода от 2022 г. до 10.02.2026 г. са живеели при своята майка /Г. Г. М. /, която е упражнявала родителски права по отношение на тях, противоправността на деянието, причинната връзка с увреждането, вредата – настъпването й в правната сфера на ищеца и нейния размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже при установяване на горните обстоятелства плащане на вземането, да обори презумпцията за вина, както и че родителя обективно не е бил в състояние да предотврати поведението на непълнолетните.

УКАЗВА на ищеца на ос нование чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните деяния са били осъществени от ответницата и от непълнолетните й деца, че Г. Г. М. се явява майка на така посочените лица, както и че същите са били непълнолетни през така посочения период.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.