Решение № 587 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500335 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора И. И. Б., ЕГН - ********** Решение № 1 281 от 19.03.2025 г. по гр.д. № 11 227/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че въззивникът дължи на въззиваемото дружество – ищец „ Б. и С. „ ООД, ЕИК 201087177 паричното вземане, предмет на издадената по ч.гр.д.

№ 6 386/2024 г. Заповед № 3 188/10.04.2024 г. по чл. 410 от ГПК, което вземане съставляващо незаплатената продажна цена по сключен между страните Договор за покупко-продажба на МПС от 14.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.04.2024 г. / депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна направените от нея разноски за заповедното в исковото производство в пълния им размер.

За постановяването на този резултат, районният съд е приел, че ответникът - при лежаща върху него доказатествената тежест, не е установил плащането на цената за продадения и предаден му от ищцовото дружество лек автомобил, предмет на договора.

Въззивникът твърди този извод да е неправилен като необоснован – в самия договор страните са декларирали, че продажната цена на вещта е платена от купувача на продавача в деня преди сключването му, както и поради допуснати процесуални нарушения – съдът отказал да допусне искания от въззивника свидетел за установяване на плащането.

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на иска и постановяване на решение от въззивния съд за неговото отхвърляне.

Претендира разноски. Не заявява доказателствени искания.

Въззиваемото дружество не е депозирало отговор на жалбата. В съдебно заседание излага доводи за нейната неоснователност. Претендира направените разноски за въззивното 1 производство – възнаграждение за един адвокат.

Съдът установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, касаещи неговата правилност е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца „Б. и С.“ ООД, ЕИК:

201087177 срещу И. И. Б., ЕГН - ********** иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ, за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 5 000 лв., представляваща неизплатена продажна цена по сключен между страните на 14.07.2022 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата Договор за покупкопродажба на лек автомобил с марка „БМВ“ , Модел „ 316 Д, рег. № ***, Рама № ***, Двигател № ***, Цвят: черен металик.

Ответникът И. Б. е депозирал отговор за неоснователност на иска с довод, че цената на автомобила – 5 000 лв., е платена изцяло преди сключването на договора – както изрично е посочено в него, като признава, че плащане по банков път / посочения в договора начин / не е престирал, но поддържа да е платил в брой, т.к. така му било поискано от ищцовото дружество чрез неговия управител А. С. в деня преди подписването на договора, за което той се съгласил – устно. За установяване на твърдяното плащане в брой е поискал двама свидетели – очевидци на предаването на парите от него на управителя С.. Не повдига спор за това, че е получил лекия автомобил, предмет на договора.

По делото се приети представените с ИМ писмени доказателства - казания Договор от 14.07.2022 г., съставляващ такъв за търговска продажба и издадената по него от продавача и двустранно подписана от страните Фактура № 31/14.07.2022 г.. В договора са отразени изявления и на двете страни по облигацията, че вещта е предадена от продавача на купувача и приета от последния без възражения и претенции, а сумата 5 000 лв. – продажната й цена, е заплатена на продавача от купувача по банков път преди деня на подписването на договора.

Исканите от ответника свидетели относно твърдения от него факт на извършено в брой плащане на цената са отказани от съда като недопустими.

Въз основа на така установеното съдът намира обжалваното решение за валидно, допустимо, а по същество - правилно.

Продавачът / ищцовото дружество / е доказал изпълнение на задълженията си по процесния договор за търговска продажба – прехвърлил е собствеността върху вещта в предписаната от закона форма и я е предал на купувача, съответно последният е я приел. В доказателствена тежест на купувача е да установи изпълнение на своето насрещно задължение – плащането на цената.

Изводът на първостепенния съд за неизвършено от въззивника такова доказване не е необоснован, нито е допуснато твърдяното процесуално нарушение. Безспорно установено е, че цената не е платена по договорения между страните начин - по банков път. За уговорено предварително плащане на цената се изисква писмена форма / чл. 334 изр. първо от ТЗ /, съответно същата форма се изисква и когато начина на това плащане се променя от страните. В случая няма съставен писмен документ за договорено плащане в брой, нито посочване в договора, че цената е платена в брой, поради което същият не може да служи като разписка. При извършено плащане в брой длъжникът разполага с възможността да поиска от кредитора разписка за това / чл. 77 ал. 1 от ЗЗД /, такава не се установява – не се и твърди. Правилно са отказани исканите гласни доказателства за погасяване на цената посредством плащане в брой, т.к. свидетелските показания са в случая недопустими на 2 основание чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК - доколкото не са налице изрично регламентираните от закона предпоставки по чл. 164, ал. 2 ГПК за тяхното събирани или изключенията за това по чл. 165 ГПК.

Следователно, правилно с обжалваното решение е прието, че въззивникът е неизправната страна по облигацията и следва да бъде ангажирана договорната му отговорност за плащане на цената, ведно с последиците от забавата – законната лихва, считано от поискването й – 09.04.2024 г. / датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /. Жалбата срещу решението се явява неоснователна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 1 281 от 19.03.2025 г. по гр.д. № 11 227/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Осъжда И. И. Б., ЕГН - ********** да заплати на „Б. и С.” ООД, ЕИК 201087177 разноски за въззивното производство в размер на 500 евро - възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3