Разпореждане № 27568 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27568 гр. София, 20.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20231110167702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1, вр. чл. 406, ал. 4 ГПК.

Образувано е по искане на заявителя (ФИРМА) за поправка на очевидна фактическа грешка в издадени по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист касателно датата, от която се дължи законна лихва за забава. В молбата е отбелязано, че заявлението е депозирано чрез ЕПЕП на 07.12.2023 г., от която дата се дължи обезщетение за забава, а не посочената от съда дата 08.12.2023 г.

Съдът, като взе предвид наведените от молителя доводи и ангажираните от страната доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът служебно или по искане на страните може да поправи допусната в своя акт очевидна фактическа грешка. Това му правомощие не е обвързано от изрично искане на страните, което да е ограничено от процесуален срок, както е в производствата по изменение или допълване на съдебен акт по реда на чл. 248, респективно чл. 250 ГПК. Разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен титул съгласно чл. 406, ал. 4 ГПК. Предвид изложеното и с оглед особеностите на производството по реда на глава X X X I V от процесуалния закон, длъжникът не следва да бъде уведомяван, респ. да му бъде предоставен срок за изразяване на становище по направеното от молителя искане за поправка на допусната в издадения изпълнителен титул фактическа грешка.

В случая заповедното производство е образувано по подадено чрез ЕПЕП заявление по чл. 417 ГПК. При подаване на документи през ЕПЕП в електронната папка по делото в ЕИСС постъпва съпроводителен документ, озаглавен „електронен пакет“, който съдържа описание на приложените документи и електронните подписи. Никъде в него обаче не е посочена датата на подаване на документите през ЕПЕП, като извлечението от електронния пакет на хартиен носител също не съдържа дата, на която заявлението е постъпило в ЕПЕП било автоматично генерирана, било поставена от съдебен служител. Предвид изложеното и доколкото върху заявлението е положен щемпел с входящ номер от 08.12.2023 г. съдът е присъдил законна лихва върху главницата от сочената дата.

Същевременно от представените от молителя в настоящото производство документи /извлечение от ЕПЕП/ се установява, че заявлението е подадено на 07.12.2023 г., която дата е релевантна съгласно чл. 102б ГПК при определяне на момента на подаване на заявлението, респ. началната дата, от която длъжникът дължи обезщетение за забава. Предвид изложеното сочената от молителя техническа грешка следва да бъде отстранена макар към 1 момента на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист съдът да не е имал информация относно точния момент на сезирането му.

Констатираната очевидна фактическа грешка, съгласно задължителните указания дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, подлежи на отстраняване от съда по реда на чл. 247 ГПК. Актът, с който съдът се произнася по исканата поправка, представлява едно цяло с поправения акт – в случая става едно цяло със заповедта за незабавно изпълнение, издадена на основание чл. 417 ГПК, и с издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради което не следва да се издават „нови” такива, респ. да бъдат обезсилени вече издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, какъвто смисъл са изричните указания дадени с т. 7 от посоченото тълкувателно решение – „…. при допусната очевидна фактическа грешка или непълнота в заповедта същата следва да бъде поправена или допълнена ...”.

По аргумент от разпоредбата на чл. 418, ал. 4 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.

Предвид изложеното и на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 406, ал. 4 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 38439/28.12.2023 г. и изпълнителен лист № 29090/28.12.2023 г., издадени по ч. гр. д. № 67702/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО и в двата съдебни акта след „10 000,00 лева (десет хиляди лева), представляваща непогасена главница по Договор № 000LDR072151/17.12.2020 г., ведно със законна лихва за периода от“ ДА СЕ ЧЕТЕ „07.12.2023 г.“ ВМЕСТО „08.12.2023 г.“

ДА СЕ ИЗДАДЕ заверен препис от настоящия съдебен акт на заявителя.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2