Решение № 682 от 19.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Сливен, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230102417 по описа за 2023 година

С. Г. С. излага в исковата си молба, че с Д. Т. С. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, с влязло в сила решение на Сливенски районен съд. Също, че с този съдебен акт на жената били предоставени упражняването на родителските права върху детето им, както и ползването на семейното жилище- апартамент в гр. Сливен, кв. „Дружба“ бл. 2,вх.Ж, ап. 11. Мъжът, позовавайки се на чл.57 от Семейния кодекс /СК/, а и на цитирана от него съдебна практика счита, че с влизането на решението в сила жената му дължи обезщетение за това, че е лишен от ползването на недвижимия имот. Акцентира на обстоятелството, че с влязло в сила решение №316/05.05.2022г. по гр. дело № 1480/2021г. на СлРС вече е определен месечен наем в размер на 417лева за целия имот, респ. 104,25лв. за ¼ от него.

Твърди, че въпреки тези факти ответницата не му заплаща наем и поради това предявява иск тя да бъде осъдена да стори това, като в случая плащането се търси за времето от 08.08.2022г. до 09.06.2023г.

Претендира и сторените разноски по делото.

На ответницата е връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Тя намира иска за допустим, а по същество- неоснователен.

Навежда правопогасяващото възражение, че е погасила, изпълнила, задължението си, чрез плащане.

1

Ответницата също претендира разноски.

В проведените съдебни заседания страните се явяват, а и се представляват по пълномощие от адвокати, като се поддържат съответно иска и възраженията против него.

Ищецът изменя цената му, като я намалява на 76.56лв.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорни по делото са обстоятелствата, че страните по него са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен, със съдебно решение, влязло в сила на 04.08.2020г., с развод. С него на съпругата- майката е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- Г., род. на 15.12.2002г., както и на нея и детето- ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Сливен, кв. „Дружба“, бл. 2, вх.Ж, ет.6, ап.11.

Впрочем, тези обстоятелства се установяват от нарочно писмено доказателствено средство- решение без № от 04.08.2020г. на СлРС по гр. д. № 2024/ 2020г.

Страните не спорят и по факт, който е служебно известен на съдията-докладчик, че с влязло в сила решение Сливенски районен съд е определил размера на наема, дължим за този апартамент и той е 417лева за целия имот, респ. 104,25лв. за ¼ от него.

От представените с писмения отговор документи- извлечения от банкова сметка, представляващи листи №№18-25вкл. от материалите по делото и главно от представено в хода на делото, отново от ответницата, извлечение, наречено „Извлечение за период – филтър“ се установява, че Д. С. е извършила няколко плащания по банков път в полза на С.

С., с основание „наем“/ „наеми“. Така напр. от 27.06.2022г. е плащане в общ размер 200лв.наеми по гр.д.№ 1480/2021г., реш.316/ 05.05.2022г.; на 30.03.2023г.- 1513.75лв.- наем до 08.08.2022г. Те не касаят процесния период от време, но все пак от тези факти може да се направи извод, че задължението си да плаща наем на С. С. е изпълнявала чрез банкови преводи.

На вече цитираната дата 08.08.2022г. жената е превела на бившия си съпруг още няколко суми, в т.ч. 807.09лв. -наем от 09.08.22г. до 31.03.2023г. След това на 02.05.23г.104.25лв.- наем за м.април 2023г.; на 30.05.23г.- наем за м.май същата година; на 05.07.23г.отново 104.25лв.- наем за м.юни 2023г. и т.н.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 57 от СК. Страните по него са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод. С влязлото в сила съдебно решение, с което е сторено, на жената- ответник в настоящото дело, е предоставено упражняването на 2 родителските права върху детето им, а също и ползването на семейното жилище.

В последващо исково производство съда е преценил, също с влязло в сила решение, че с това между вече бившите съпрузи е възникнало визираното в чл.57 от Семейния кодекс наемно правоотношение; също, че поради това жената ще трябва да плаща на мъжа наем, който е определил на 417лв. за целия имот, респ. на 104.25лв.- за ¼ ид.ч. от него. Впрочем, по тези факти не се спори в настоящото дело. Спорен е въпроса заплащала ли е жената тези наеми на бившия си съпруг и в какъв размер. От ангажираните от нея доказателства по делото съда достига до положителен отговор, при който ще отхвърли, изцяло, ищцовата претенция. Така е, защото назад във времето С. е правили банкови преводи в полза на С. с основание „наем“, като един от поредните такива е в значим размер - на 30.03.2023г.1513.75лв.- за наем до 08.08.2022г.

На същата дата е превела и 807.09лв.- за наем от 09.08.2022г. до 31.03.2023г. На 02.05.23г. му е превела 104.25лв.- наем за м.април 2023г.; на 30.05.23г.- наем за м.май същата година в същия този размер и на 05.07.23г.- отново 104.25лв.- наем за м.юни 2023г. Така тя е заплатила на настоящия ищец за времето от 09.08.2022г. до 05.07. 2023г. общо 1119,84лв. А в процесния период /08.08.22г.- 09.06.2023г./ „влизат“ десет пълни месеца, като дължимия за тях наем е 1042.50лв. /104.25лв.х 10/. Ясно е, че с цитираните плащания жената е надвишила дължимото от нея. Това означава, че е погасила процесното си задължение, чрез плащане.

Ето защо насочения срещу нея иск е неоснователен.

По въпроса за разноските- такива се търсят и от двете страни, а и двете направиха разноски. Тези на ищеца са в размер 500лв., от тях: 100лв.- държавна такса за образуване на делото; 400лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника му-адвокат. Разноските на ответницата са 1000лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника й- адвокат. С оглед изхода на делото и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК, на ищеца не се следват разноски. На такива има право обаче- на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ответницата, при това пълен размер. Въпреки това няма да й бъде присъдена сумата 1 000лв., а по-малка по размер- защото ищеца направи възражение за прекомерност на заплатеното от нея възнаграждение на адвоката, който я представляваше по делото. А то според съда е основателно- делото не разкрива правна или фактическа сложност, напротив- предхожда се от вече приключили, с влезли в сила решения, производства, с които значимите за настоящото въпроси са разрешени безпротиворечиво. Т.е., за страните, респ. за адвокатите им, по гр.д. № 2417/2023г. на СлРС, а и за самия съд, не е останала кой знае колко и каква работа. Поради това съда счита, че възнаграждението за адвоката на ответницата /същото важи и за адвоката на ищеца/ следва да не надвишава с много минимума по Наредба № 4/ 09.07.2004г. и с оглед цената на иска съда го определя на 500лв.

При изложеното, Сливенски районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. С. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. О. от СлАК иск с пр.осн.чл.57 от СК да бъде осъдена Д. Т. С. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.М.П. от СлАК да му заплати сумата 76.56лв., ведно със законната лихва за забава, представляваща неизплатена част от наема, който жената дължи на мъжа за периода 08.08.2022г.- 09.06.2023г., за ¼ ид.ч. от апартамент, представляващ бивше тяхно семейно жилище, намиращ се на адрес: гр.Сливен, кв. „Дружба“ бл. 2, вх.Ж, ап. 11.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С. Г. С. с ЕГН: ********** да бъде осъдена Д. Т. С. с ЕГН ********** да му заплати направените от него разноски по делото.

УВАЖАВА възражението на С. Г. С. с ЕГН: ********** за прекомерност на заплатеното от Д. Т. С. с ЕГН ********** възнаграждение на адвоката, представлявал я в настоящото дело- адв.П. от СлАК и на осн.чл.78 ал.5 от ГПК го НАМАЛЯВА от 1000лв. на 500лв./петстони лева/.

ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на Д. Т. С. с ЕГН ********** направените от последната разноски по делото- 500лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, чрез Сливенски районен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок, течащ от момента на връчването му на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4