Решение № 192 от 13.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205030 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „СЕМИЗ“ООД с ЕИК 103791688, чрез адв. И. Г. против НП № 230002058/23.08.2023 г., с което на юридическото лице на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 1 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета.

В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на въззивника. Твърди се, че с оглед спецификата на извършваната транспортна дейност, действията които би могъл да осъществи превозвачът по отношение на организацията на работа на водачите са превантивни и последващи. Навежда се довод, че превантивната форма на контрол е осъществена с проведения инструктаж, удостоверен с представената книга за инструктаж за спазване на изискванията за работното време, прекъсванията и почивките на всички водачи.

Сочи се, че втората хипотеза на чл. 10 §2 изр. 2 от Регламент № 561/2006 г. на ЕПС вменява задължение за последващи действия върху работата на водачите, а именно – 1 извършване на редовни проверки, което според въззивника е възможно едва след три месеца, когато се извлекат данните от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в превозното средство. Излага се становище, че дружеството-жалбоподател е извършило всички възможни и допустими действия с оглед организиране работата на водачите с оглед изпълнение на Регламент 561/2006 г. Релевират се доводи, че за съставомерността на деянието не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водача , а следва да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е. че същото е от създадената от работодателя организация, а не се дължи единствено на виновното поведение на водача. Твърди се, че в случая АНО бланкетно се е позовал на нарушената разпоредба, без да е описано конкретното действие на работодателя, което е довело до допускане на описаното в НП нарушение.

Необосноваността на НП се извежда и от липсата на данни по преписката дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач , за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът трябва да е на разположение. Излага се становище, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, като остава неясно защо е прието, че нарушението е извършено на 25.03.2023 г., като е цитиран период от две седмици – 13.03.- 26.03.2023 г., а впоследствие е цитиран шестдневен период - от 13.03.2023 г. до 19.03.2023 г. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение. Оспорва се основателността на евентуално претендираното възнаграждение за осъществено процесуално представителство от ответната страна.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че от представените в хода на административно-наказателното производство книга за инструктаж и копие на Заповед № 11 на управителя на дружеството-жалбоподател е видно, че всички водачи са били уведомени за задълженията , които имат при извършваната от тях транспортна дейност, поради което за установеното нарушение е следвало да бъде ангажирана единствено отговорността на водача на основание чл. 93б ал.11 т.2 от ЗАвПр. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия деловодни разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща процесуален представител, който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че направените срещу НП възражения в депозираната жалба са неправилни и неоснователни. Навежда твърдения, че доводите за извършен инструктаж и последваща проверка са неотносими към конкретния казус, като в 2 случая липсата на надлежна организация на работата в съответствие с изискването на регламента се установява с приложените към АНП 12 броя пътни листи, като съгласно Наредба № 33/03.11.1999 г., пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите. Сочи се, че от представените пътни листи е видно, че дружеството е издало всички тях, съгласно положените печати и подписи, т.е. дружеството е разпоредило извършване на тези превози в кратък интервал от време, което именно е поставило в невъзможност водача да организира своята работата така, че да спази изискванията на регламента. Иска се НП да бъде потвърдено, като издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. С оглед изхода на делото, се претендира присъждане разноски в полза на РД „АА“ – гр. Варна..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетели актосъставителя по акта – свид. Т.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед извършване на комплексна проверка на „Семиз“ООД, /притежаващо Лиценз № 05839 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България/ спазване на изискванията на Регламент ЕО/561/2006 г. и Регламент ЕС/165/2014 при извършване на транспортна дейност за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г. с покана, изходяща от Директора на РД“АА“, адресирана до управителя на дружеството с изх. № 50-00-360-1/06.06.2023 г., са изискани документи, удостоверяващи извършваната транспортна дейност.

От представените впоследствие шест броя пътни листи за периода от 13.03.2023 г. до 18.03.2023 г., както и шест броя пътни листи за периода 20.03.2023 г. – 25.032023 г., и от дигитална карта на водача Ц.К.К. с ЕГН: ********** е установено, че при извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 и Регламент 16582014, с товарен автомобил марка "Скания" с peг. № В8047МТ, кат. N3 (оборудван с дигитален тахограф марка "Stoneridge Elektronics" сер. № 0000493370), за двуседмичен период на управление 13.03.2023 - 26.03.2023, Ц.К. е ползвал намалена седмична почивка от 14:45 ч. (UTC) на 18.03.2023 г. до 05:41 ч. (UTC) на 20.03.2023 г. - 38 часа и 56 минути и е намалил последната седмична почивка от поне 45 часа с 7 часа и 36 минути, като е ползвал от 15:22 ч. (UTC) на 25.03.2023 г. до 04:46 ч. (UTC) на 27.03.2023 г. седмична почивка от 37 часа и 24 минути. При така установените факти е констатирано, че дружествотожалбоподател не е организирало работата на водача Ц.К.К., ЕГН: ********** (назначен с трудов договор от 01.07.2019 г.) по такъв начин да спазва изискванията на Глава II, чл. 8, пар. 6, второ тире, изр. 1 от Регламент 561 /2006 на ЕО.

С оглед на така установените факти, свид. Т., на длъжност ст. инспектор към 3

РД“АА“ – Варна съставил на въззивника АУАН № 337455/19.07.2023 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП № 23-0002058/23.08.2023 г. на Директора на РД“АА“ – Варна, с което на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Семиз“ООД за извършено нарушение на чл. 10 §2, изр. 1, пр.1 от Регламент № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя по акта – Т. Т., на длъжност „старши инспектор“ при РД“АА“ – Варна. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

НП е издадено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, от компетентен орган, видно от заверено копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

В обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа в достатъчна степен информация за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съдържа се конкретика за статута на наказаното търговско дружество на превозвач с посочени данни за издаден лиценз на Общността. Посочва се информация за време и място на извършване на нарушението, Индивидуализира се неправомерното поведение като бездействие по отношение организиране работата на водача по начин, че същият да ползва дължимата според закона дневна почивка. Тези фактически данни, изложени в АУАН и НП, включително и за продължителност на работа и почивка на водача, дават пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение и кореспондират със съществуващите нормативни правила.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с оглед бланкетно описание на нарушението, доколкото в НП е описано извършеното от превозвача деяние, изразяващо се в бездействие, доколкото в съдържанието на обжалвания акт е посочено, че превозвачът не организира труда на 4 водача по начин същият да спазва нарушените разпоредби на Регламента.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство, въз основа на приобщените чрез АНП писмени доказателства, и по-конкретно – шест броя пътни листи за периода от 13.03.2023 г. до 18.03.2023 г., както и шест броя пътни листи за периода 0.03.2023 г. – 25.03. 2023 г., и от дигитална карта на водача Ц.К.К. с ЕГН: ********** безспорно се установява, че при извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 и Регламент 16582014, с товарен автомобил марка "Скания" с peг. № В8047МТ, кат. N3 (оборудван с дигитален тахограф марка "Stoneridge Elektronics" сер. № 0000493370), за двуседмичен период на управление – от 13.03.2023г. - 26.03.2023 г. , водачът Ц.К.,назначен въз основа на трудов договор д дружеството-жалбоподател, е ползвал намалена седмична почивка от 14:45 ч. (UTC) на 18.03.2023 г. до 05:41 ч. (UTC) на 20.03.2023 г. - 38 часа и 56 минути и е намалил последната седмична почивка от поне 45 часа с 7 часа и 36 минути, като е ползвал от 15:22 ч. (UTC) на 25.03.2023 г. до 04:46 ч. (UTC) на 27.03.2023 г. седмична почивка от 37 часа и 24 минути.

Съгласно чл. 104 ал.1 от ЗАвПр, превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1 000 лв.

Разпоредбата на чл. 78 ал.1 т.1 от същия закон гласи, че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.