Решение № 72 от 19.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Шумен, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20263600500037 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №952/04.12.2025г. по гр.д.№1583/2025г. на ШРС е отхвърлен иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от А. Г. Г., да бъде признато за установено по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД-гр.София, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумите по изпълнителния лист, издаден на 08.01.2014 г. по ч.гр.д. № 2795/2013 г. на ШРС поради настъпила погасителна давност за вземанията. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно, по подробно изложени съображения. Неправилно първоинстанционният съд бил изследвал единствено въпроса настъпила ли е погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, без да е разгледал хипотезата за наличие на настъпила абсолютна погасителна давност по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗЗД. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което заявената претенция бъде изцяло уважена.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Изпълнително дело №245/2014г. на ЧСИ с рег.№...../А.Т. е образувано на 18.03.2014г. по молба на „Ти Би Ай кредит“ЕАД-гр.София, въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2014г., издаден по ч.гр.д. №2795/2013г. на ШРС, по силата на който А. Г. Г. осъдена да заплати на дружеството сумата 1568.50лв., представляваща главница по договор за целево финансиране №********** от 21.03.2008г.; сумата 1346.72лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.04.2008г. -09.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2013г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото в общ размер на 373.21лв..

Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение №1450/26.09.2013г. по ч.гр.д.№2795/2013г. на ШРС, която е влязла в сила. С молбата си до ЧСИ, молителят е поискал образуване на изпълнително дело и предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за принудително изпълнение на задълженията му, като налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти. Поискал е и насочване изпълнението върху вземания на длъжника от трети лица/авоари по банкови сметки, трудови и друго възнаграждение, пенсия и вземане от наем/, запор на трудовото му възнаграждение, при наличие на установена месторабота.

На 27.03.2014г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствената на Г. 1/2ид.ч. от недвижим имот.

На 28.04.2014г., на длъжника е връчена покана за доброволно изпънение, с която последният е уведомен, че ако в двуседмичен срок не изпълни доброволно задължението си, то ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК – опис на движими вещи и недвижими имоти на 09.06.2014г.. Няма данни описът да е извършен, съответно да е извършена публична продан на имуществото.

Със заповед на министъра на правосъдието, архивът на ЧСИ с рег.№..... А.Т. бил прехвърлен временно на ЧСИ с рег.№..... Р.Р., поради временно отнета правоспособност на ЧСИ с рег.№...... Изпълнително дело №245/2014г. на ЧСИ с рег.№..... било преобразувано в изпълнително дело № 9214/2018г. на ЧСИ с рег.№....., поради отнета правоспособност на ЧСИ с рег.№......

Не е спорно между страните, че „АПС Бета България“ООД-гр.София е конституирано като нов взискател по изпълнителното дело /на 20.02.2020г./, поради прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист от първоначалния взискател „Ти Би Ай кредит“ЕАДгр.София.

С молба от 21.01.2020г. взискателят „АПС Бета България“ООД-гр.София е поискал извършване на справка за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на последните две новооткрити сметки. Такъв е наложен на 03.02.2020г., видно от приложените два броя запорни съобщения. Поради липса на наличности извън несеквестируеми суми или наложени запори и недостатъчност на средства, нямало постъпления по изпълнителното дело.

2

С молба от 07.01.2021г., взискателят „АПС Бета България“ ЕООД-гр.София е поискал отново от ЧСИ да извърши справка за регистрирани банкови сметки на името на длъжника, като бъде наложен запор на последните две новооткрити сметки, а с молба от 20.10.2022г. е поискал да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор на наличните.

Съгласно изготвената справка, липсват данни за сключени с Г. трудови договори.

На 25.09.2023г. взискателят отново е депозирал искане за извършване на справка за регистрирани трудови договори с длъжника, съответно за наличието на банкови сметки, и налагане на запор върху тях, ако има такива.

С постановление от 27.11.2023 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

По молба на „АПС Бета България“ ЕООД от 16.10.2024г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 673/2024 г. на ЧСИ Р.Р.. В молбата взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справка за наличие на банкови сметки и сейфове, съответно за наличие на трудов договор на длъжника и налагане на запор. Със запорни съобщение от 12.12.2024г., ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД и „Банка ДСК“.

С уведомление , получено от Г. на 19.03.2025г., последната е уведомена от ЧСИ, че пристъпва към принудително изпълнение, като налага запор на банковите й сметки и насрочва опис на движими вещи на 13.02.2025г..

С молба от 23.09.2025г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху получаваната от А. Г. Г. пенсия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Изложените от ищцата обстоятелства /ищцата излага, че не дължала на ответното дружество –главница, лихви и разноски, по издадения по ч.гр.д. №2795/2013г. на ШРС изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по давност/ и заявения петитум

/претендира се установяване на тази недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателни установителни претенции с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.439 от ГПК.

Ищцата основава искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на вземанията по давност за периода след 27.03.2014г./последното по време изпълнително действие/.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките за погасяване на задължението й към ответника по давност.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която, при 3 осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б.

"а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.

Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 08.01.2014г./ съгласно отразеното в изпълнителния лист, като липсват данни, а и твърдения длъжникът да е подал възражение в дадения му срок/, е започнала да тече нова петгодишна давност.

В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.

Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност, но давността не спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не 4 от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

Съгласно приетото с Тълкувателно решение №3/2020г на ОСГТК., погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК.

Както бе посочено по-горе, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение е започнала да тече нова петгодишна давност, която давност изтича на 08.01.2019г..

Междувременно същата е прекъсната с молбата от 18.03.2014г. за образуване на изпълнително дело №245/2014г. на ЧСИ с рег.№....., с която взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към налагане на запори и възбрани на имущество на длъжника.

На

21.03.2014г. е насрочен опис на движими вещи и недвижими имоти на 09.06.2014г., а на 27.03.2014г. ЧСИ е наложил възбрана на недвижим имот на А. Г. Г..

Предвид това и доколкото от 09.06.2014г. в двугодишен срок не са искани и извършвани изпълнителни действия по изп.д.№245/2014г., същото се явява перемирано на 09.06.2016г., съответно прекратено по право на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Действително, съгласно Тълкувателно решение №3/2020г на ОСГТК., погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, но както бе посочено по-горе, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Така считано от 26.06.2015г./до тази дата е налице изпълнителен процес относно вземането и давност не тече/ е започнала да тече нова петгодишна давност, която изтича на 26.06.2020г..