Решение № 151 от 17.04.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. П., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от П. М. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Р., ***, чрез адвокат Г. Ц., АК – Б., с адрес за призоваване и съобщения гр. С., ул. „С.“ № 4, против М. Ж. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Р., общ. П., *** и настоящ адрес гр. П., ж.к. „С.“ бл. ***.

Ищецът е предявил срещу ответната страна установителен иск, касаещ конкретно посочена сума, представляваща неизпълнение на парично задължение, дължимо във връзка с издадена от ответницата в полза на ищеца ценна книга с настъпил падеж на плащане.

В исковата молба се посочва, че въз основа на подадено от ищеца заявление е инициирано производството по ч.гр.д. № 2072/2024 г. по описа на РС - гр. П., по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата. Сочи се, че след връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по заповедта, в законоустановения срок е подадено възражение от ответната страна – длъжник по ч.гр.д. № 2072/2024 г. на РС - гр. П. и изп.д. № 517/2024 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш с рег. № 796 в КЧСИ.

Твърди се, че ищецът, в качеството си на заемател, е предал сумата от 15 000 лева на ответницата, като последната се задължила да върне заетата сума на 01.10.2020 г., която сума била предадена изцяло на ответната страна преди подписването на записа на заповед.

Релевира се, че след настъпването на падежа на ценната книга, ищецът направил опит за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора между страните, но тъй като ответницата нямала възможност да му заплати сумата от 15 000 лева, му прехвърлила жилище в гр. П., представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно с прилежащото избено помещение № 12 и 4,8218 % от общите части на сградата, както и УПИ II-177 в кв. 31 по плана на с. Р., общ. П., ведно с изградената в неговата южна лицева страна едноетажна масивна жилищна сграда. По този начин, вместо 1 поетото от ответната страна парично задължение в посочения размер, произтичащо от Запис на заповед от 01.10.2016 г., на 21.10.2020 г. ответницата прехвърлила собствеността върху описаните недвижими имоти на ищеца, посредством правна сделка, обективирана в Нотариален акт № 152, том II, рег. № 6496, дело № 329 от 21.10.2020 г. на Нотариус Фани Шутова с рег. № 511 в РНК, вписан в Служба по вписванията при РС - гр. П. под вх.рег. № 1841, дв.вх.рег. № 1838 от 21.10.2020 г., акт № 63, том VII, дело № 1089. Посочва се, че по повод депозирана на 25.10.2021 г., от ответницата срещу ищеца, искова молба с правно основание чл. 30 ЗЗД, с искане за унищожаване на описания нотариален акт, е образувано гр.д. № 1456/2021 г. по описа на РС - гр. П., като производството е приключило с окончателно Решение № 622 от 24.10.2024 г. на ВКС. В тази връзка се релевира, че възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането.

Твърди се още, че ищецът не е получил сумата от 15 000 лева от ответницата.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника М. Ж. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село Р., община П., област Б., ***, и настоящ адрес: град П., община П., област Б., ж.к. „С.“ бл. ***, че същата дължи на ищеца - П. М. Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град Р., община Р., област Б., ***, сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи неизпълнение на парично вземане по Запис на заповед от 01.10.2016 година, с издател М. Ж. Н. и с поемател П. М. Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град Р., община Р., област Б., *** и с падеж на същата - 01.10.2020 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2072/2024 година по описа на Районен съд П..

Претендират се сторените разноски по настоящото дело.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответницата, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. В отговора се твърди, че претендираното от ищеца вземане не се дължи, тъй като документът е подписан след упражнено върху ответницата насилие от страна на ищеца, в следствие на което е опорочена волята й. Релевира се, че ответницата не е получавала такава сума от ищеца, нито се е задължавала по нея, като всички отношения между страните, в това число и касателно процесния запис на заповед, са били предмет на две граждански дела – гр.д. № 1456/2021 г. и гр.д. № 1550/2023 г., двете по описа на РС - гр. П.. Уточнява се, че съдебните състави по цитираните дела приели, че ищецът е нарушил закона и влияейки върху волята на ответницата е принудил последната да подпише този запис на заповед, а след това да прехвърли и собствеността върху цялото си имущество, за което се твърди в отговора, че само формално е собственост на ответницата, но в действителност е собственост на мъжа, с който ответницата живяла на семейни начала и е баща на детето й и на неговата майка. В отговора е обективирано изявление на ответницата, с което не отрича, че подписът, положен в записа на заповед, е нейн, но заявява, че същият е положен след упражнени от ищеца психическа принуда и физическо насилие, довели до формиране на страхови представи у нея. Поддържа се, че сумата от 15 000 лева е недължима, тъй като ответницата никога не е поемала такъв дълг и между страните не е имало каквото и да е заемно правоотношение, поради което и процесната ценна книга е недействителна. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, което се мотивира с обстоятелството, че записът на заповед е издаден на 01.10.2016 г., с падеж - на 01.10.2020 г., от който момент до сезирането на съда са изминали повече от три години, като в тази връзка се твърди, че съгласно чл. 531, ал. 1 и чл.

537 ТЗ тези искове се погасяват с тригодишна давност, считано от настъпване на падежа, в 2 резултат на което след 01.10.2023 г. ищецът е загубил възможността да сезира съда, поради изтекла давност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск, на изложените в исковата молба основания, които се излагат и в депозирани писмени бележки. Моли за уважаване на ищцовата претенция, като претендира и сторените по настоящото дело разноски.

Ответната страна се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения иск, като неоснователен. Въз основа на анализ на доказателствения материал по делото, доразвит в депозирана писмена защита, навежда допълнителни съображения за неоснователността на иска, като моли за отхвърляне на последния. Претендира сторените по делото разноски.

По делото са ангажирани писмени доказателства, разпитани са свидетелите П.И. Х.а, Т. Н. М., В.Б.К. и Е. Н.К..

Съдът, като разгледа приложените по делото писмени доказателства, както и становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по ч.гр.д. № 2072/2024 г. по описа на Районен съд - гр. П., послужил за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 1280 от 19.12.2024 г. и изпълнителен лист, оригинал на Запис на заповед се установява, че същият е издаден на 01.10.2016 г. в с. Р., общ. П., обл. Б., от ответницата М. Н.. Като издател на записа на заповед същата се е задължила неотменимо и безусловно, „без протест“ и „без разноски“, да плати в брой на ищеца П. Х., или на негова заповед, сумата в размер на 15 000 лева, с падеж на паричното задължение на 01.10.2020 г. и място на плащане с. Р., общ. П., обл. Б..

След положения подпис и саморъчно изписаните три имена на издателя на записа на заповед (същите са изписани и печатно), в долната част на същия запис на заповед е обективирано изявление на М. Ж. Н., с което декларира, като издател и платец по настоящия запис на заповед, че същият й е предявен за плащане от бенефициента на 20.10.2020 г., след което е положен подписът на платеца и са изписани саморъчно трите имена на М. Н.

(същите са изписани и печатно).

Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение № 152, том II, рег. № 6496, дело № 329 от 2020 г. на Нотариус Фани Шутова с рег. № 511 в РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. П. под дв.вх.рег. № 1838/21.10.2020 г., вх.рег. № 1841/21.10.2020 г., акт № 63, том VII, дело № 1089/2020 г., ответницата Н., вместо изпълнение на поетото от нея парично задължение в размер на 15 000 лева, произтичащо от запис на заповед от 01.10.2016 г. с издател М. Н., е прехвърлила на ищеца Х. - поемател по записа на заповед, собствените си недвижими имоти, представляващи Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно с прилежащото избено помещение № 12 и 4,8218 % от общите части на сградата, както и УПИ II-177 в кв. 31 по плана на с. Р., общ. П., ведно с построената в южната, лицева част на имота Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ съгласно писмени доказателства от 84,00 кв.м., подробно описани в акта.

С Решение № 123 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1456/2021 г. по описа на РС – гр. П., на основание чл. 30 ЗЗД, договорът за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение, материализиран в нотариален акт с № 152/21.10.2020 г., том II, рег. № 6496, издаден по нот. д. № 329/2020 г. на нотариус Фани Шутова (с рег. № 511 на Нотариалната камара), с който М. Ж. Н., ЕГН ********** (като прехвърлител) е прехвърлила на П. М. Х., ЕГН ********** (като приобретател), самостоятелен обект в сграда (жилище/апартамент) с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени по ЗКИР, ведно с прилежащите му избено помещение № 12 и 4,8218 % от общите части на сградата, както и урегулиран поземлен имот II-177 в кв. 31 по плана на с. Р., общ.

3

П., одобрен през 1960 г., ведно с изградената в неговата южна лицева част едноетажна масивна жилищна сграда, е унищожен. Така постановеното решение е отменено с Решение № 452 от 20.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 622/2022 г. по описа на ОС – Б., като предявеният иск по чл. 30 ЗЗД е отхвърлен. С Решение № 622 от 24.10.2024 г., постановено по к.гр.д. № 5086/2023 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № 452/20.07.2023 г. по гр.д. № 622/2023 г. на ОС – Б. е отменено, като е постановено, че съдът унищожава, на основание чл.

30 ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, инкорпориран в нотариален акт № 152, том II, рег. № 6496, нот. д. № 329/2020 г. от 21.10.2020 г. на нотариус Фани Шутова, рег. № 511 в регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие РС П..

С Решение № 257 от 02.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1550/2023 г. по описа на РС – гр. П., са отхвърлени исковете, предявени от П. М. Х., ЕГН **********, срещу М. Ж.

Н., ЕГН **********, с които се претендира на основание чл. 108 ЗС, да бъде признато за установено, че П. М. Х. е собственик, въз основа на договор за покупко-продажба от 09.11.2020 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 10883/20 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с ДКН Е 6929 МТ и с рама № WVGZZZ1TZ6W225446, както и М. Ж. Н. да бъде осъдена да му предаде владението на този автомобил, и на основание чл. 59 ЗЗД, М. Ж. Н. да бъде осъдена да заплати на П. М. Х. сумата от 12 000 лв. – обезщетение за периода от 01.10.2021 г. до 19.11.2023 г., поради лишаване от възможността за ползване на посоченото превозно средство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2023 г., до погасяването.