Решение № 3070 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3070 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330117152 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Етажна собственост ***** срещу А. Г.

А. за осъждане на ответника А. А. да заплати на ищеца Етажна собственост ***** сумата в размер на 1900,00 лв. (равняващи се на 971,45 евро), представляващи наемна цена за периода месец ноември 2023 г. – месец октомври 2025 г., дължима по Договор за наем от ***** г. за обект: партерно помещение със самостоятелен вход, намиращо се от лявата страна на**********.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните бил сключен договор за наем, по силата на който на ответника било предоставено за ползване за срок от пет години партерно помещение със самостоятелен вход, намиращо се от лявата страна на входа на *********, като същият се задължил да заплаща месечен наем в размер на 80,00 лв. до 30-то число на всеки месец. Обектът бил предаден на наемателя в дена на сключване на договора. С решение на Общото събрание на етажната собственост от ***** г. било взето решение дължимата сума за наем на помещението да възлиза на 100,00 лв. месечно. Посочва се, че впоследствие ответникът продължил да ползва помещението, но не заплащал наем в периода месец ноември 2023 г. – месец октомври 2025 г.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови 1 решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника А. Г. А..

В съдебно заседание ищецът Етажна собственост *****, чрез процесуалния си представител адв. П. К., поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът А. Г. А., редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Същият не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът А. Г. А. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Определение № 3212/13.03.2026 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът А. Г. А. не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил процесното задължение. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявеният иск с правно основание правно чл. 232, ал.

2 от ЗЗД следва да се уважи по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 294,51 евро, от които: 38,86 евро държавна такса и 255,65 евро - адвокатско възнаграждение. За заплащането на 2 претендираните разноски за държавна такса по банков път и з а адвокатско възнаграждение в брой ищецът е представил писмени доказателства по делото – вноска бележка и договор за правна защита и съдействие, видно от които такива разходи са сторени от ищеца – арг. т. 1 о т Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на размер на 294,51 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост *****, със законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД сумата в размер на 971,45 евро (превалутирани 1900,00 лв.), представляващи наемна цена за периода месец ноември 2023 г. – месец октомври 2025 г., дължима по Договор за наем от ***** г. за обект: партерно помещение със самостоятелен вход, намиращо се от лявата страна на входа на ********.

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост *****, със законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 294,51 евро – съдебноделоводни разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3070 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330117152 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Етажна собственост ***** срещу А. Г.

А. за осъждане на ответника А. А. да заплати на ищеца Етажна собственост ***** сумата в размер на 1900,00 лв. (равняващи се на 971,45 евро), представляващи наемна цена за периода месец ноември 2023 г. – месец октомври 2025 г., дължима по Договор за наем от ***** г. за обект: партерно помещение със самостоятелен вход, намиращо се от лявата страна на**********.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните бил сключен договор за наем, по силата на който на ответника било предоставено за ползване за срок от пет години партерно помещение със самостоятелен вход, намиращо се от лявата страна на входа на *********, като същият се задължил да заплаща месечен наем в размер на 80,00 лв. до 30-то число на всеки месец. Обектът бил предаден на наемателя в дена на сключване на договора. С решение на Общото събрание на етажната собственост от ***** г. било взето решение дължимата сума за наем на помещението да възлиза на 100,00 лв. месечно. Посочва се, че впоследствие ответникът продължил да ползва помещението, но не заплащал наем в периода месец ноември 2023 г. – месец октомври 2025 г.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови 1 решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника А. Г. А..

В съдебно заседание ищецът Етажна собственост *****, чрез процесуалния си представител адв. П. К., поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът А. Г. А., редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Същият не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът А. Г. А. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Определение № 3212/13.03.2026 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът А. Г. А. не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил процесното задължение. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявеният иск с правно основание правно чл. 232, ал.

2 от ЗЗД следва да се уважи по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 294,51 евро, от които: 38,86 евро държавна такса и 255,65 евро - адвокатско възнаграждение. За заплащането на 2 претендираните разноски за държавна такса по банков път и з а адвокатско възнаграждение в брой ищецът е представил писмени доказателства по делото – вноска бележка и договор за правна защита и съдействие, видно от които такива разходи са сторени от ищеца – арг. т. 1 о т Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на размер на 294,51 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост *****, със законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД сумата в размер на 971,45 евро (превалутирани 1900,00 лв.), представляващи наемна цена за периода месец ноември 2023 г. – месец октомври 2025 г., дължима по Договор за наем от ***** г. за обект: партерно помещение със самостоятелен вход, намиращо се от лявата страна на входа на ********.

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост *****, със законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 294,51 евро – съдебноделоводни разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3