Определение № 43 от 09.01.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Хасково, 09.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640102583 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод постъпили молби по чл. 248, ал.1 от ГПК и от двете страни по делото, с които се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а от ответника се иска и допълването му с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на пълномощника на ответника за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.

С молба вх. рег. № **** от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител, се прави и искане за изменение на решението в частта на разноските, в насока такива да не се присъждат в полза на ответника. Излагат се доводи, че липсва основание за присъждане на разноски в полза на ответника, доколкото по делото липсвали представени доказателства, че ответникът действително е сторил разноски по исковото и заповедното производства, както и представен списък по чл. 80 ГПК. Дори такива да били представени, когато бил заведен установителен иск, по заповедното производство не се дължало отделно адвокатско възнаграждение, доколкото в същото не се осъществявала защита на длъжника, а единствено се подавало бланкетно възражение.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответната страна е депозирала отговор на молбата, с който взема становище за неоснователност на искането на ищеца и моли същото да бъде оставено без уважение.

С молба вх. рег. № **** от адв.П. П. от АК-****, пълномощник на ответника К. З. М., също се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди се, че съдът неправилно е определил разноските в полза на ищеца и на ответника, предвид качеството на потребител на ответника. Излагат се подробни съображения, че с оглед на това му качество, същият не следвало да търпи финансова тежест от търсената защита на потребителските си права, а съдът е следвало да се съобрази с 1 принципа на ефективността, съобразно който в практиката си СЕС възприел да не се възпира потребител от правото да упражни предоставеното му от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, което било възприето и в практиката на ВКС. При доказано наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, в тежест на ответника не следвало да бъдат възлагани разноски, а извършените от него такива следвало да му бъдат изцяло възстановени. Иска се да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски в пълния размер от 575 лева, както и да не бъдат възлагани в негова тежест сторените от кредитора разноски в размер на 438 лева.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът депозира отговор на молбата като счита същата за неоснователна. Излага съображения за неприложимост в настоящия случай на обсъжданата от пълномощника на ответника практика на СЕС, доколкото потребителят се явявал ответник по иск на кредитора, предявен заради неизпълнението на потребителя, поради което ответникът не следвало да бъде освобождаван от заплащане на разноски. Моли съдът да остави без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С молба вх. рег. № **** от адв.П. П. от АК-****, пълномощник на ответника К. З. М. се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като същото се допълни с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за оказаната правна защита и съдействие по заповедното производство. Излага се, че в процесния случай извършените от процесуалния представител на длъжника действия се изразяват в голям обем от свършена адвокатска работа, както в анализ и проучване на процесните договори и всички съпътстващи към тях документи за изготвяне и подаване на възражението и извършване на множество юридически консултации на длъжника, за да се подсигури качествената и изчерпателна защита.

Дължимото адвокатско възнаграждение следвало да се определи като се използвало за ориентир предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение, което с оглед правния интерес възлизало на 400 лв. Освен това, възнаграждението трябвало да съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C 57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС. Твърди се, че в случая не била съобразена практиката на СЕС, тъй като на процесуалния представител на длъжника не било присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, а такова било дължимо. Прави се искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, представляващо по същността такова за допълването му с определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за извършено процесуално представителство и защита по заповедното производство.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът депозира отговор на молба вх. рег. № ****, като счита същата за неоснователна. Излага съображения, че подаването на възражение по чл.414 ГПК е бланково и за извършване на това 2 действие не е било необходимо съдействие на адвокат. Цитира съдебна практика, според която при подадено възражение и подадена впоследствие искова молба при условията на чл. 415 ГПК, не следва да се присъжда адвокатски хонорар за заповедното производство. Възразява, че положеният от адвоката труд е бил от изключително значение за постановяване на съдебно решение в полза на ответника, доколкото съдът следял служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора и решението му се основавало на собствен анализ на договорните клаузи. Сочи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и по същото е проведено само едно – единствено о.с.з., а процесуалния представител на ответника е депозирал единствено отговор на исковата молба, като съдът е присъдил разноските съобразно отхвърлената част на исковете. Посочва също, че не са налице доказателства, че ответникът действително е материално затруднено лице, а предоставяната защита по реда на чл. 38 от ЗАдв целяла привличане на повече клиенти и нарушавала конкуренцията между адвокатите. Моли съдът да остави без уважение искането.

Съдът намира така депозираните молби по чл.248 ал.1 ГПК за изменение, респ. - допълване на решението в частта за разноските, за допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в предвидения от закона срок.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 2583/2024г. е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът К. З. М. му дължи сумата от общо 1018,67 лв., от които: 850,00 лв. - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****, сключен между страните, ****лв. договорна лихва за периода **** г. до ****г., ****лв. - мораторна лихва /обещетение за забава/ за периода от датата на забавата - **** до ****, за които суми е издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1926/2024 по описа на РС-Хасково. От ищеца е направено искане за присъждане на направените от него разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител в лицето на адв. П. П., с приложен към него договор за правна помощ и съдействие /л.52 по делото/, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, и с който страните по договора са установили в отношенията си, че възнаграждението е платимо в брой към момента на подписването му, както и че сумата е получена от изпълнителя в брой, а договорът има характер на разписка за получената сума.

С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство, като е представил и списък по чл. 80 ГПК /л.53 по делото/. Актуализиран списък по чл. 80 ГПК е представен и по-късно, приложен към молба - становище от ответника /л.109 по делото/, в което са посочени направени от ответника разноски в общ размер на 575 лева, от които 400 лева за заплатено адвокатско 3 възнаграждение и 175 лева за заплатен депозит за вещо лице.

По настоящото дело е постановено Решение № 777 от 13.10.2025г., с което, след като в мотивната част на същото е констатирал нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит, съдът е приел за установено по отношение на ответника К. З. М., че същият дължи на ищеца „Изи Финанс“ сумата от **** – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – **** до окончателното изплащане, дължима по договор за предоставяне на кредит №**** от ****, сключен между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №893/29.07.2024г. по ч. гр. д. №1926/2024г. по описа на РС-Хасково, като е отхвърлил иска с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК в останалата част - за сумата от ****лв. – договорна лихва за периода **** – **** и за сумата от ****лв. – лихва за забава за периода **** – ****, като неоснователен. С оглед изхода на спора и съгласно дадените указания в постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с решението ответникът К.

З. М. е осъден да заплати на ищеца сумата от 438 лв., представляваща разноски, направени от дружеството по исковото и заповедното производство, изчислена съобразно уважената част от исковата претенция, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът „Изи Финанс“ ЕООД е осъден да заплати на ответника направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер на 95,21 лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

При тези данни по делото, по основателността на подадените молби съдът намира следното:

По молба вх. рег. №**** на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД.

Съдът намира молбата за неоснователна. Твърденията на ищеца за липса на основание за присъждане на разноски на ответника се явяват несъответни на данните по делото. С постановеното по делото решение съдът е приел неоснователност на част от предявените искове и е отхвърлил същите, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от материалите по делото, от ответната страна своевременно е било направено искане за присъждане на направените от ответника разноски в исковото и в заповедното производство, представени са и Списък по чл. 80 ГПК /л.53 по делото/, а впоследствие и допълнен такъв /л.109 по делото/.

Противно на твърденията на ищеца, по делото са представени и доказателства, че ответникът действително е сторил такива разноски – представен е договор за правна помощ и съдействие /л.52 по делото/, сключен между ответника К.

З. М. и адв. П. П., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С договора за правна защита и съдействие страните са установили в отношенията си, че възнаграждението е платимо в брой към момента на подписване на договора, че същата е получена от изпълнителя в брой, както и че договора има характера на разписка за получената сума. Съгласно константната съдебна практика, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, 4 като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка - какъвто е и настоящия случай. Относно направените разноски за заплатен депозит за вещо лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е приложен по делото платежен документ /л. 72 по делото/. При това положение по делото са налице доказателства, че ответникът действително е сторил разноски в общ размер на 575,00 лева в исковото производство. Що се касае за такива в заповедното производство, действително по делото липсват доказателства от ответника да са били направени разноски в това производство, но видно от съдебното решение, съдът е приел че такива принципно се дължат с оглед изхода на делото, но предвид липсата на действително направени такива, фактически не са присъдени с решението. Така, на база доказателствата по делото за общо направени от ответника разноски в размер на 575,00 лева, на същият съобразно правилото на чл. 78, ал.3 ГПК са присъдени съразмерно с отхвърлената част от исковете, разноски в размер на 95,21 лева.