Решение № 617 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110204511 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Я. П. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0819-003050 от 24.10.2024 г., издадено от *** група в сектор „*** ***“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.1 ЗДвП, н а въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процесното НП е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, състоящо се в непълно и неясно описание на обстоятелствата по твърдяното нарушение, при които същото е счетено за осъществено.

Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и счита наведените в АУАН и в НП фактически твърдения за недоказани по несъмнен начин.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 01.09.2024 г., в 20.25 ч. въззивникът Я. П. се намирал на паркинга на бензиностанция "Л.“, находяща се на автомагистрала "Хемус", в посока гр. София, след табелата, отбелязваща края на гр. Варна, с управляван от него л. а. „*** ***“, рег.№*******, негова собственост. Там били събрани лица, които провеждали помежду си състезания от типа с превозни средства, в които се включил и възивника с управлявания от него автомобил. Участниците в отделните състезания - водачи на автомобили, през определен времеви интервал, позиционирали по два или три автомобила стационарно един до друг и потегляли едновременно с пълна мощност по отвореното за движение на пътно платно на 1 магистралата като управлявали автомобилите с висока скорост в посока гр. София до разклона за гр. Аксаково, където извършвали маневра обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой на първото кръстовище влизали отново в бензиностанцията и в повечето случаи участвали и в следващи състезания от този вид в същата вечер.

Действията на водачите били наблюдавани от свидетелите П. П. и Е. С. – *** служители при ОД МВР Варна. Двамата констатирали извършването на състезания между различните превозни средства, заснели движението им с мобилен телефон, а при завръщане на съответно превозно средство в района на бензиностанцията, записвали и регистрационните номера на участващите автомобили. Впоследствие свид. П П. изготвил докладна записка по случая, в която отразил констатациите си и посочил номерата и моделите на записаните от него превозни средства, участвали в надпреварите, сред които фигурирали и данните за управлявания от въззивника автомобил.

След извършена проверка било установено, че л. а. „*** ***“, рег.№*******, е собственост на въззивника Я. П., който бил призован и на 13.09.2024 г. попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че на 01.09.2024 г., около 21.30 ч. управлявал собствения си автомобил.

При тези констатации на 17.09.2024 г. свид. К. Д. – *** в сектор „*** ***“, ОД МВР Варна, съставил спрямо въззивника АУАН, серия GA№1415124, за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП за това, че на 01.09.2024 г. в 20.25 ч., в обл. Варна, по път А-2 АМ Хемус, посока гр. София, управлява собствения си л. а. „*** ***“, рег.№*******, като до бензоностанция „Л.“ участва в нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. Акта бил надлежно връчен на въззивника на 17.09.2024 г., който в законоустановения срок предявил писмено възражение, по което назначена от наказващия орган комисия, представила становище за правомерност и законосъобразност на издадения АУАН.

На 24.10.2024 г. наказващият орган издал оспореното НП като възприел изцяло фактическите и правни констатации по акта и наложил регламентираните с фиксирани параметри в чл.175а, ал.1 наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

В хода на съдебното следствие по уважено искане от въззивника е представена справка вх.№16441 от 21.01.2025 г., видно от която за периода от 20.00 ч. на 01.09.2024 г. до 02.00 ч. на 02.09.2024 г. в участъка от бензиностанция „Л.“ до пътен възел „Летище“ на АМ „Хемус“ с въведено ограничение на скоростта до 140 км/ч по посока от гр. Варна към гр.

София (гр. Девня), е осъществяван контрол с АТСС ARH CAM S1, №120с511, разположено до м-н „Пежо“, насочен към гр. Варна, при което не е регистрирано нарушение на скоростния режим с л. а. рег.№*******.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, ясни, конкретни, категорични, изцяло съответстващи и взаимно допълващи се показания от всеки един от свидетелите П. П. и Е. С., така и от изцяло съответстващите им приобщени документи – НП №24-0819-003050 от 24.10.2024 г., АУАН №GA1415124 от 17.09.2024 г. докладна записка рег.№365р-49756 от 03.09.2024 г., справка за регистрация на л. а. рег.№*******, покана до Я. П. от 13.09.2024 г., декларация по чл.188 ЗДвП от Я. П. от 13.09.2024 , възражение рег.№819000-50377 от 19.09.2024 г., докладна записка рег.№819р-39761 от 07.10.2024 г., справка рег.№819р-41222 от 16.10.2024 г., справка нарушител-водач Я. П., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. Съдът кредитира като съответстващи с останалите приобщени доказателства показанията на посочените от въззивника свидетели Р. Щ. и А. З., само относно обстоятелството, че по време на процесното нарушение въззивникът Я. П. действително се е намирал с личния си л. а. „*** 2

***“ при бензиностанция „Л.“ на АМ „Тракия“ на изхода от гр. Варна, посока гр. София. Но съвпадащите помежду си твърдения на тези двама свидетели, че въззивникът не е участвал със своя автомобил в провеждани по същото време състезания по магистралното трасе, съдът не кредитира, доколкото са категорично опровергани, както от приобщените документи, така и от кредитираните показания от всеки един от свидетелите П. П. и Е. С..

При това, счетените за недостоверни показания от свидетелите Р. Щ. и А. З. са дадени от близки приятели на въззивника, единият от които при това определено е и изцяло съпричастен към действията по участие в нерегламентирано ползване на обществения път за провеждане на състезания, доколкото А. З. е санкциониран с влязло в сила НП за идентично нарушение, извършено по същото време, както това по процесното НП (видно от служебно достъпна за съда справка по АНД №4512/2024 г.).

Съдът счита също така за неоснователно застъпеното от въззивника становище, че липсата на установено превишение на допустимата скорост с л. а. рег.

№******* от функционираща АТСС в дадения пътен участък към времето на твърдяното нарушение, сочи неучастие на съответния автомобил в нерегламентирано състезание.

Въззивникът е санкциониран за нарушаване на императивната забрана за участие в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване, а не за превишаване на максимално разрешената скорост, каквото деяние представлява отделно и самостоятелно административно нарушение, подлежащо на санкциониране на основание чл.182 ЗДвП и няма пряка връзка с нарушението по чл.104б, т.1 ЗДвП, чийто фактически състав не включва превишаване на максимално разрешената скорост на движение. При това, обстоятелството, че техническите характеристики на съответния автомобил позволяват достигане на значително надвишаване на допустимата в съответния участък скорост, по никакъв начин не изключва, нито възможността, в обсега на АТСС автомобила да е управляван с допустима скорост, нито пък възможността, технически проблем за съответното АТСС да е препятствал засичане на реално превишена скорост от даден автомобил. В заключение, липсата на установена превишена скорост за дадено превозно средство не е в състояние да опровергае наличните доказателства за негово участие в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 НПК.

Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението.

За анализ на съответните записи по делото са изготвени първоначална и допълнителна съдебна видео-техническа експертиза, чиито заключения, кредитирани от съда изцяло, сочат съответните видеофайлове да представляват конвертиран чрез приложението Vi b e r презапис на оригиналните файлове, чието влошено качество не позволява разчитане на регистрационните номера на заснетите превозни средства. От кадрите се вижда как автомобили извършват действията, посочени от свидетелите П. П. и Е.

С. и независимо от качеството на записа, той напълно съвпада с кредитираните техни показания. Полицейските служители непосредствено и от малко разстояние са възприели движението на автомобила на въззивника и са категорични, че той е бил сред участниците в състезанията, като за всички възприети факти е изготвен доклад, в който са посочени конкретните регистрационни номера на участващите в състезанието автомобили, сред които е и този на въззивника Я. П..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 3 изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** група в сектор „*** ***“, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание като включват достатъчно ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за осъществено, както и всички други изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушението са индивидуализирани. Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, включително надлежно описание на нарушението.

Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението.

В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от въззивника. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.

Съгласно съдебната практика не представлява съществено процесуално нарушение съставянето на акта и вписването в същия като свидетел на лице, което не е очевидец на деянието, доколкото отсъствията на очевидци на нарушението би могло да влияе единствено на обосноваността на обвинението, повдигнато с акта. Не ограничава правото на защита и непосочването на конкретното предложение от санкционната норма, съответстващо на конкретния фактически състав на нарушение, доколкото с посочването на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника и на нарушения материален закон в достатъчна степен е гарантирано това право.