Решение № 9 от 07.02.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. М. Гр. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600196 по описа за 2021 година

С присъда № 260011/15.07.2021г. по НОХД № 400/2020г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия Й. Б. С., роден на .... г. в гр. Ямбол, ЕГН:

**********, за виновен в това, че на 22.10.2019 г., около 18.00 часа, в гр.

Ямбол, на кръстовището на ул. „Милин камък“ и ул. „Търговска“, при управление на МПС – автобус „Мерцедес“ с рег. № ...Н, собственост на „Дичони“ ЕООД – гр.Ямбол, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, изр.2, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г.А. Г. от гр. Ямбол, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б. „Б“, предл.1 вр. ал.1, б. „В“ вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 343г от НК, съдът е лишил подсъдимия Й.С. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

Подсъдимият Й.С. и гражданският ответник „Дичони“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Батак“ №3, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.И.Г., са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на Г.А. Г., както 1 следва: на К. М. ГР. – сумата от 100 000 лева, като за разликата до 120 000 лева предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан; на М. ГР. ГР. – сумата от 70 000 лева, като за разликата до 100 000 лева предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан и на АНГ. ГР. ГР. – сумата от 70 000 лева, като за разликата до 100 000 лева предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан.

Ямболският окръжен съд е осъдил подсъдимия Й.С. да заплати държавна такса в размер на 9600 лева върху уважения размер на гражданските искове.

Н а основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й.С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 6 584,87 лева, от които 3 931,32 лева в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол и 2 653,55 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Ямболския окръжен съд. На същото основание е осъдил подсъдимия Й.С. да заплати на частните обвинители и граждански ищци К. М. ГР., М. ГР. ГР. и АНГ. ГР. ГР. направените по делото разноски в размер на по 4000 лева за всеки един от тях.

С определение №260076 от 13.08.2021г., постановено по реда на чл.

250, ал.1 от ГПК, вр. чл.88, ал.1 от НПК, ОС-Ямбол е допълнил присъдата в нейната гражданско-осъдителна част, като е постановил подсъдимият Й.С. и гражданският ответник „Дичони“ ЕООД, ЕИК ..., да заплатят солидарно на граждански ищци К. М. ГР., М. ГР. ГР. и АНГ. ГР. ГР. законната лихва върху присъдените им обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Й. Б. С., чрез защитника му адв. М.К. от АК – Сливен. С жалбата се развиват доводи за неправилност на присъдата поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Сочат се пороци в дейността на съда по анализ и оценка на събраните по делото доказателства и експертни заключения по назначените съдебномедицинска и автотехнически експертизи. Поддържа се, че изводите на експертите, изготвили АТЕ и СМЕ не почиват на обективни находки, както и не отчитат противоречивите сведения, изнесени от свидетелите на ПТП, поради което същите имат предположителен характер. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства, в подкрепа на по-тежко квалифициращото обстоятелство, че контактът между автобуса и пострадалия е станал на пешеходна пътека, в каквато връзка се твърди, че присъдата е постановена в противоречие с практиката на ВКС, визирана в ТР № 2/22.12.2016г.

Претендира се, че поведението на водача С. в конкретната пътна ситуация не попада в приложното поле на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото визираното законово правило касае само видими опасности на пътя. Аргументира се също доказателствена необезпеченост на извода на съда за наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на 2 пострадалия пешеходец. В тази връзка се твърди, че установената като причина за смъртта на пострадалия Г. мастна емболия е възможно да е резултат от ненужно извършената оперативна намеса за смяна на става, непосредствено след която интервенция последният е починал, без да дойде в съзнание. Изтъква се необоснованост на отказа на съда да уважи направени от защитата доказателствени искания, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия в процеса. Като недостатък на присъдата в нейната гражданско-осъдителна част се сочи липсата на отразяване на датата, от която се дължат присъдените на наследниците на пострадалия обезщетения.

Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, подкрепено с доводи за неправилното му отмерване по правилата на чл.54 от НК, вместо по-благоприятната хипотеза на чл.55 от НК. Присъдата се оспорва и в гражданскоправната й част, като се поддържа, че присъдените обезщетения на наследниците на пострадалия са прекомерно завишени.

Направено е искане пред въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинението за извършено транспортно престъпление, алтернативно – делото да се върне на първата инстанция с нарочни указания за процесуалните действия, които следва да бъдат извършени във връзка с изясняване на спорните обстоятелства. С жалбата не са направени доказателствени искания.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от гражданския ответник „Дичони“ ЕООД, чрез пълномощника адв.

П.Ш. от АК – Сливен. С подадената жалба се атакува присъдата в наказателната и гражданскоправната част. Твърди се, че съдът е стигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи относно наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по гражданските искове, включително относно наличие на извършено деяние, настъпили вреди, причинно-следствена връзка и пасивна солидарна отговорност по отношение на деликта. Сочи се, че при изграждане на изводите си относно дължимото от ответника обезщетение, съдът не е взел предвид поведението на пострадалия, както и наличието на други обективни обстоятелства /не се посочва какви/, които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Изтъква се, че съдът е определил размера на обезщетенията на наследниците, без да изследва индивидуално понесените от всеки неимуществени вреди, в резултат от което същите се явяват необосновано завишени. С горните съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда в атакуваната й част и отхвърляне на предявените срещу ответника „Дичони“ ЕООД граждански искове като неоснователни и недоказани, алтернативно намаляване размера на присъдените обезщетения.

В срока по чл.322 от НПК по делото е депозирано писмено възражение от частните обвинители и граждански ищци К. М. ГР., М. ГР. ГР. и АНГ. ГР.

ГР., чрез повереника им – адвокат М.Х. от АК-Ямбол, в което е защитена 3 позиция, че присъдата на ЯОС е обоснована и законосъобразна във всичките й части, а наложеното на подсъдимия наказание - справедливо. В подробен план са развити съображения за доказателствена обезпеченост на приетите за установени фактически положения, както и за отсъствието на пороци в дейността на съда по събиране, проверка и оценка доказателствените източници – гласни, писмени и веществени, както и експертните заключения.

Поддържа се, че в съответствие с принципа по чл. 13 от НПК съдът е положил всички усилия да събере доказателства, необходими за пълно изясняване на релевантните по делото факти, като оценката на същите се сочи, че не търпи критиката, отправена от подсъдимия и гражданския ответник. Всички възражения, застъпени във въззивните жалби се твърди, че са били повдигнати и пред първоинстанционния съд, който им е дал правилен и изчерпателен отговор. Като неоснователни се сочат доводите на защитата за липса на достатъчно убедителни доказателства, способстващи изясняването на механизма на съприкосновение между тялото на пострадалия и автобуса, управляван от подсъдимия. Поддържа се, че показанията на свидетелите – очевидци Д. и Х. са напълно еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на описания от тях начин на придвижване на пострадалия през кръстовището, мястото, на което същият е бил достигнат от автобуса и позицията на двамата участници в ПТП в момента на съприкосновение. Без основание се сочи, че е и оспорването на изготвените и изслушани по делото АТЕ и повторна тройна СМЕ, назначена от съда в хода на съдебното следствие, които дават обосновани и базирани на всички доказателства по делото отговори относно механизма на възникване и протичане на ПТП и травмите, получени от пострадалия, довели до смъртта на последния. Застъпва се също позиция, че присъдените от съда обезщетения, са справедливи по размер, като същите отчитат емоционалната близост, която е съществувала между пострадалия и неговата съпруга и синове, както и реално претърпените от тях болки и страдания от загубата на близкия им родственик. С горните доводи се моли за потвърждаване на присъдата, постановена от ЯОС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадените жалби. Счита, че при правилно изяснените по делото факти, разкриващи пряка причинна връзка между допуснатите от водача Й.С. нарушения на ЗДвП и настъпилата смърт на пострадалия Г., законът е приложен правилно. Намира за неоснователни възраженията за недоказаност на авторството на деянието. В тази връзка възприема като защитна версията на подсъдимия, че пострадалият сам е паднал до автобуса, тъй като се сочи, че тя противоречи на показанията на свидетелите С.Х., Г.Д., К.Г. и Г.Я., на обективните находки, установени с протокола за оглед на местопроизшествие, както и на аргументираната позиция на вещите лица, изготвили трите автотехнически експертизи. Ангажира становище за процесуална негодност на протокола, обективиращ проведен в хода на разследването на следствен експеримент, предвид че към датата на 4 извършване на това процесуално действие, подсъдимият все още не е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице. Изключването на този протокол от доказателствената маса прокурорът намира, че не повлиява преценката за несъмнена установеност на релевантните факти, които са изводими такива на основата на събраните множество други доказателствени източници – гласни, писмени и веществени, както и експертните заключения. В становището си относно справедливостта на отмерената санкция прокурорът изтъква, че при индивидуализирането й са отчетени както фактическите особености на казуса и характеристиките на самия деец, така и всички налични по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, оценката на които е съобразно действителната им тежест. Намира, че отмерената санкция, като справедлива по размер, ще способства постигането на целите по чл.36 от НК.

Присъединява се към разбирането на първата инстанция, че поправянето на дееца не налага същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Присъдените обезщетения по гражданските искове прокурорът също намира за справедливи, поради което и претенциите на подсъдимия и гражданския ответник за редуцирането им предлага да не бъдат уважавани. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ЯОС да бъде потвърдена като правилна.