Решение № 70 от 04.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Карлово, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320102238 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата Л. И. Й. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща И. С. Й. с ЕГН **********, двамата от град С., община С., област П., ул. „Х.Д.“ № *** твърди, че ответницата Г. К. Г. е нейна майка. С решение № 399/01.08.2011 г., постановено по гр. дело № 233/2011 г. на Карловски районен съд бил постановен развод родителите на ищцата, като по силата на съдебното решение родителските права били предоставени на бащата, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева. С решение № 28/21.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1442/2018 г. на Карловски районен съд, присъдената месечна издръжка в размер на 150 лева била изменена и била присъдена месечна издръжка в размер на 190 лева. От момента на постановяване на съдебното решение и до настоящият момент детето живеело при баща си и само той полагал нужните грижи за него, за да бъде задоволено детето с всичко необходимо за нормалното си съществуване, като само бащата осигурявал нейната издръжка с всичко необходимо. Майката Г. Г. епизодично превеждала месечната издръжка, която била осъдена да заплаща. Бащата имал минимални доходи, които били крайно недостатъчни, но се справял, като детето му не било лишено от всичко онова, което е нужно за нормалното му съществуване. Детето понастоящем било ученичка в *** в СУ „В.Л.“ в град К.. Бащата осигурявал храна, дрехи и всичко необходимо за комфорта на детето. Л. била много добра ученичка и с цел нейното израстване като добре образован човек, бащата правел много разходи. Плащал годишно 1200 лева за уроци по английски език, Л. била снабдена с всички необходими ученически пособия. Предвид на това, че Л. била тийнейджър, и това предполагало разходи, свързани с възрастта й, включително за облекло, подходящо за 1 средата й. Всекидневното пътуване от град С. до град К. се осъществявало с обществен транспорт, много често и с личен автомобил, което също било свързано със средства за пътуването. Конюнктурата в момента в страната ни предполагала наличието на стабилни доходи, за да могат да задоволят изцяло нуждите на детето. Бащата, въпреки трудностите се справял с предизвикателствата и тежестта за грижите за детето. При определяне на месечната издръжка следвало да се вземат предвид не само нуждите на лицата, които се нуждаят от издръжка, но и финансовите възможности на задълженото лице. Счита, че майката е в работоспособна възраст и получава добри доходи, намирала се от доста години в чужбина, притежавала заведение, от което печелела добре. Присъдената издръжка не отговаряла и на законовите разпоредби за минимален размер на издръжката, която съм предявяване на иска била в размер на 195 лева – ¼ от минималната работна заплата за страната. От 01.01.2024 г. предстояло увеличение на минималната работна заплата от 933 лева, т.е. минималният възможен размер на издръжката би бил 233.25 лева месечно. Бащата се справял, но счита, че е необходимо по-голямо участие на майката в издръжката на детето.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с решение № 28 от 21.01.2019 г. по гр. дело № 1412/2018 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила, като я увеличи от 190 лева месечно на 350 лева месечно, считано от предявяване на иска – 18.12.2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответницата Г. К. Г. с ЕГН ********** от град С., община С., област П., ул. „Х.Д.“ № *** оспорва иска по размер. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е нейна дъщеря и че е ученичка в *** клас на СУ „В.Л.“ К.. Оспорва останалите твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва обстоятелството, че за дъщеря им единствените грижи полагал баща й И. С. Й.. Оспорва обстоятелство, че е заплащала „епизодично“ дължимата издръжка на дъщеря им, определена с решение № 28 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1442/2018 г. на Карловския районен съд. С посоченото решение ответницата била осъдена да плаща месечна издръжка на ищцата в размер на 190 лева, считано от 03.10.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането до окончателното плащане. Издръжката, която следвало да плаща, превеждала винаги и навреме, а не както се твърдяло в исковата молба „епизодично“. Майката на ответницата, от нейно име превеждала парите с пощенски запис, а в последната година чрез услуга, предоставена от куриер, преводите били правени на името на бащата на ищцата И. С. Й.. Майката изпращала пари и за подаръци, и за Коледа. От пет години, независимо от обстоятелството, че както ответницата, така и майка й имали определен режим на лични отношения с детето, бащата и неговите родители окончателно им ограничили достъпа до ищцата. Ответницата не можела да осъществява никакъв контакт с нея, нито дори да й изпрати лично на нея някакви средства или подаръци, както правила преди. Задължението за даване на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете било безусловно. Това задължение било както за родителя, при когото живее детето, така и за този, който не полага ежедневните грижи за него. Размерът на издръжката обаче, следвало да е съобразен с възможностите на родителите и с нуждите на детето. Действително към 2 настоящият момент дъщеря им пораснала, вече била ученичка в ***** клас и от постановяване на предишния размер на издръжката изминали пет години.

Претендираният от ищцата размер на издръжката в размер на 350 лева месечно счита за прекомерно завишен. Не оспорва обстоятелството, че живее във В., но към настоящия момент била безработна и нямала работа, от която да реализира доходи. Действително притежавала бар за сандвичи, но след като през 2020 г. била обявена пандемията от „Ковид 19“, затворили заведението. След края на мерките го отворила отново, но поради липса на клиенти, окончателно преустановила дейността му на 30.04.2023 г. От постановения размер на издръжката през 2019 г., доходите й намалели значително, което обстоятелство било релевантно и за нейните възможности да плаща издръжка за дъщеря си в претендирания размер. Ответницата имала и две други деца, М.К. и А.К., за които полагала грижи и претендираният от ищцата размер на издръжката се оказвал прекомерно завишен. От друга страна в исковата молба ищцата твърдяла, че са нараснали нейните разходи, но не били представени каквито и да било конкретни доказателства, удостоверяващи това. С оглед на изложеното, счита предявеният иск за прекомерно завишен относно претендирания размер издръжка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от претедираната сума.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от приетите като доказателство удостоверение за раждане, заверени преписи от решение № 399/01.08.2011 г., постановено по гр. дело № 233/2011 г. на Карловски районен съд и решение № 28/21.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1442/2018 г. на Карловски районен съд, че ищцата и ответницата са майка и дъщеря, че бракът между родителите на ищцата е прекратен през 2011 г. и упражняването на родителските права по отношение на нея е било предоставено на бащата, а майката е била осъдена да плаща издръжка. Понастоящем присъдената издръжка, която ответницата да плаща на дъщеря си е в размер на 190 лева месечно, считано от предявяване на иска – 03.10.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване. Решенето на съда е влязло в законна сила на 14.02.2019 г. От началния момент, от който е определена предходната издръжка до предявяване на настоящия иск за изминали повече от пет години. Ищцата е ученичка в *** клас в СУ „ В.Л.“ град К., навършила е *** години. Представено е удостоверение за доходите на бащата на ищцата, от което се установява, че същият работи по трудово правоотношение и за периода от м. 10.2022 г. до м. 09.2023 г. е реализирал възнаграждение в брутен размер на 16 257.34 лева, получил е обезщетения за временна неработоспособност в размер на 733.75 лева и е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на 13858.08 лева, или 1154.54 лева следно месечно нетно възнаграждение, изчислено на база 12 месеца.

Представено е удостоверение от втори работодател, от което се установява, че считано от 01.10.2023 г. бащата на ищцата е получил БТВ в размер на 522870 лева, или следно месечно в размер на 1742.90 лева. Установява се от представените удостоверения за раждане и препис-извлечение от вписване в регистрите, че ответницата има родени две малолетни деца – А.Т.К., роден на ***** г. и М.К., родена на *** г. От представеното удостоверение от счетоводни и данъчни консултанти се установява, че ответницата е стопанисвала бар за сандвичи „С.“ и е преустановила дейността си на 3

30.04.2023 г., както и че към настоящия момент не работи. Представени са като доказателство системни бонове за суми, изпратени от ответницата във връзка със задължението й за издръжка.

Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е изслушал свидетели.

В показанията си св. Й., дядо на ищцата по бащина линия сочи, че внучката му навършила **** години, учела в град К., а живеела в град С. и пътувала ежедневно с автобус до училище. При липса на редовни курсове на автобусите, поради възникнал наскоро проблем с транспорта, свидетелят я водел и вземал от училище с автомобил. Л. посещавала извънкласно езиков център „Л.“, изучавала английски език и таксата за обучението й била 1200 лева годишно, а учебниците за центъра стрували 170 лева. Купували и учебниците за училище в началото на годината, после имало допълнителни разходи. Средствата за осигуряване на облекло, дрехи и всичко, което е необходимо за нормалното й съществуване поемал бащата на ищцата, а родителите му му помагали. Бащата на ищцата работел в град П., живеел там на квартира и разходите били големи. Детето имало тежка форма на акне и поради тази причина, понеже я обиждали се налагало да купува козметика, включително декоративна за прикрИ.е на състоянието й. За лечението ходили при различни специалисти в П. и К., но нищо не помагало за момента.

Лечението се заплащало, здравната каса не поемала част от разходите. Водата за почистването на лицето струвала около 30 лева, свидетелят не бил наясно какви препарати изписват на детето, но ги купували, като отделяли между 60 и 80 лева месечно. На Л. били осигурявани и лични средства, защото се събирали вечер с приятелки, давали и средства за храна през деня, защото учебните часове приключвали в 14:00 часа и Л. закусвала в голямото междучасие. Дневно й давали по 10 лева. Освен разходите за уроците по английски език, в началото на учебната година купували и учебници.

Безплатни били тези до 8-и клас, понастоящем приели някаква промяна за безплатни учебници и за големите ученици, но през учебната 2023/2024 г. все още не се прилагала, евентуално за следващата учебна година можело учебниците да са безплатни. Свидетелят не знаел колко струват учебниците за ***, купили нови, цената била еднаква за всички. Бащата на ищцата живеел и в С., и в П.. Когато бил първа смяна, в петък, събота и неделя се прибирал в С.. Прибирал се и когато с колеги си разменят смени през седмицата.

Ответницата плащала редовно издръжка на ищцата. Сумата, която плащала от 190 лева горе-долу стигала за дневните пари на детето. Бащата на ищцата нямал други малолетни деца.

В показанията си свидетелката Г., баба на ищцата по майчина линия, сочи, че Л. в момента на **** години и живее при баба си и дядо си в град С., понастоящем е в ***. Ответницата редовно плащала издръжка, а в началото на годината започнала да плаща по 233.25 лева месечно съобразно изменената МРЗ. Ответницата превеждала сумите за издръжка по сметка на майка си, а свидетелката ги изпращала на детето. Преди давали пари на ищцата за празници – рожден ден, Коледа, но от 6 години нямали контакт с нея, свидетелката и детето живеели блок до блок, но и тя нямала контакти с внучката си. Свидетелката също имала определен режим на лични отношения с детето, но и двата режима не били спазвани, нито с майката, нито с бабата.