Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1267 от 04.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 228/2025
Вид
Определение № 1267
Подписан
04.09.2025
В сила
04.09.2025
Състав
Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1267 гр. Варна, 04.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. И. П. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по производството на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявения иск, на основание чл. 140 ГПК, съдът следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Съдът, изготви следния проект на доклад по делото:

Производството е образувано по предявен от Е. И. П., чрез адв. М. Т. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на съпруга ѝ А. С. С. в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2023г. в гр. Варна, поради вина на водача на автомобил, марка и модел *******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество съгласно застрахователна полица № *******, ведно със законната лихва счита от 23.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023г. около 12:35ч. в гр. Варна, е настъпило ПТП, при които Т. Т. А., като водач на лек автомобил марка *******, с прикачено към автомобила туристическо ремарке с рег. № ******* предприема маневра завой на ляво, навлиза насрещната лента за движение и отнема предимството на управляваният от А. С. С. мотопед марка „*******“.

1

А. С. предприема маневра за аварийно спиране, при което мотопедът губи странична устойчивост завърта се около вертикалната си ос, плъзга се странично. Водачът на мотопеда удря тялото си в предната дясната част на лекия автомобил, в следствие на която пада, заедно с мотопеда на пътната настилка.

Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *******.

В резултат на получените телесни увреждания и в пряка причинноследствена връзка с настъпилото произшествие, пострадалият С. починал в шокова зала в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна на същия ден – 30.10.2023г.

Медицинските лица, при огледа и аутопсията на тялото на починалия А.

С., установили съчетана травма на гърдите и корема със счупване на десни ребра, контузия на бял дроб, вдишана кръв в белите дробове, разкъсване на черен дроб, десен бъбрек, излив на кръв в коремната кухина и задперитонеалното пространство, остра кръвоизливна анемия, които травматични увреждания били получени приживе и довели до смъртта на А.

С..

Като причина за възникване на ПТП сочи навлизането на лекия автомобил в лентата за движение и траекторията на движение на управлявания от пострадалия мотопед. Водачът на л. а. нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството и не пропуснал насрещно движещия се мотопед, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на А. С..

Вината на водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила Присъда № 7/29.07.2024г. по цитираното по-горе НОХД на Военен съд – Сливен.

Към датата на ПТП спрямо лекия автомобил с рег. № ******* на водача Т. А. е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД с крайна дата – 18.05.2024г. вкл.

Ищцата твърди, че била във фактическо съжителство с пострадалия А.

С. за период повече от 12 години преди инцидента, като имали икономически отношения за задоволяване на общи битови нужди, планирали да сключат граждански брак в края на 2023г. и да създадат потомство. Споделя, че е претърпяла най-тежката по интензитет травма, каквато е загубата на семейния ѝ партньор.

Отправила е застрахователна претенция до ответното дружество, връчена на 23.12.2024г., но до настоящия момент не е получила съответно обезщетение.

Претендира обезщетение в посочения размер за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на партньора ѝ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на 2 уведомяването на ответника, както и всички разноски по водене на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по делото от ответната страна „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД.

Оспорва предявения иск по основание и размер.

Според ответника, ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. С., доколкото същата не е била фактически съжител на пострадалия. Позовава се на влязло в сила Решение № 1359/06.12.2024г., постановено по гр. дело № 1655/2024г. по описа на ВОС, в което е прието, че за периода от м. февруари 2013г. до 30.10.2023г. – датата на процесното ПТП, А. С. е живял на съпружески начала не с ищцата, а с друга жена – М. М., с която имат дете А. М.

Ответникът не е съгласен с описания от ищцата механизъм на настъпване на процесното ПТП. Възразява срещу наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна единствено и само на водача на застрахования л. а. *******, което да ангажира неговата отговорност.

Сочи, че поведението и мястото на движение по пътното платно от страна на А. С. също са причина за настъпване на процесното ПТП. В тази връзка твърди, че пострадалият е управлявал мотопед „ *******“ без регистрационен номер, без задължителен технически преглед и без да притежава валидно СУМПС. На следващо място твърди, че към датата на ПТП, пострадалият С. е бил с 2,08 ‰ алкохол в кръвта. Скоростта на движение на мотопеда преди произшествието била значително по-висока от тази на л. а. Прави се извод, че водачът на мотопеда е могъл да предотврати удара. В условията на евентуалност счита, че е налице съпричиняване от негова страна поради нарушение на чл.15 от Закона за движение по пътищата, както и че телесните увреждания, които е получил вследствие на ПТП до голяма степен биха били избегнати ако пострадалият е бил с подходящо защитно облекло.

С оглед на отправената от ищцата застрахователна претенция заявява, че доказателства за установяване механизма на ПТП и на вината на застрахования водач са били изискани, но не са представени в пълнота.

Оспорва претендираната от ищцата лихва за забава, като счита, че същата се дължи единствено от делинквента. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 497 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./. Твърди забава на кредитора, както и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

Моли искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК , съдът приема следната правна квалификация на предявения иск: чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т.

2 КЗ

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:

3 настъпилото на 30.10.2023г. пътнотранспортно произшествие между управляваният от Т. Т. А. лек автомобил марка *******, с прикачено към автомобила туристическо ремарке с рег. № ******* и управляваният от А. С. С. мотопед марка „*******“; че към датата на ПТП – 30.10.2023г. спрямо л. а. ******* на водача Т. А. е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД с крайна дата – 18.05.2024г. вкл.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК , съдът указва на ищцата, че следва да установи следните факти: че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм; че вследствие на ПТП пострадалият А. С. е починал; че е живяла с него на съпружески начала, както и че е изпитала твърдените болки и страдания от смъртта му.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК , съдът указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно, че мотопедът е бил без регистрационен номер, без задължителен технически преглед, А. С. не е притежавал валидно СУМПС към датата на ПТП бил е с 2,08 ‰ алкохол в кръвта, които в съвкупност са причинили неговата смърт, че А. С. е бил без предпазно облекло, че за периода от м. февруари 2013г. до 30.10.2023г. – датата на процесното ПТП, А. С. е живял на съпружески начала не с ищцата, а с друга жена – М. М..

На осн. чл. 146, ал. 2 ГПК съдът намира, че не са налице факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.

На осн. чл. 146, ал. 1 ГПК , съдът намира, че делото подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

Не са налице други предварителни въпроси по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, по които съдът не се е произнесъл.

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими и относими към предмета на спора.

В исковата молба е обективирано искане за допускане на съдебноавтотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Задачите са относими, тъй като целят установяване механизма на ПТП, на причинените травми и на психичните негативни преживявания у ищцата. Задачите по СМЕ и САТЕ следва да бъдат допълнени с тези на ответната страна, посочени в отговора на исковата молба, в тази връзка експертизата следва да бъде допусната като комплексна.

За доказване обема на претърпените неимуществени вреди, следва да бъдат допуснати поисканите от ищцата гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели при режим на водене.

С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, на ищцата следва да се укаже да посочи бА.а сметка или друг начин на плащане.

4

Искането на ответника за присъединяването на НОХД 45/2024г. по описа на Военен съд – Сливен и гр. дело № 1655/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна е относимо и следва да се уважи.

За установяване обстоятелството с коя жена е бил фактически съжител през последните 13-14 години починалият А. С. следва да бъде дадена възможност на ответника след запознаване с материалите по гр. дело № 1655/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, да посочи три имена и адрес за призоваване на свидетеля, от чиито гласни показания желае да се ползва.

За установяване фактите относно механизма на произшествието, следва да бъдат допуснати и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на призоваване – водачът на лекия автомобил Т. Т. А..

Съдът следва да извърши служебно справки в НБД „Население“, НАП и НОИ, както и да изиска информация от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за установяване на обстоятелството дали пострадалият А. С. е бил правоспособен водач и е притежавал валидно СУМПС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред.

НАСРОЧВА производството по делото за 21.10.2025г. от 09:00ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез Приложение № 1, ведно с настоящото определение, на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.

ДОПУСКА КОМПЛЕСНА СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКА И

МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещите лица по която, след като се запознаят с материалите по делото, да дадат заключение по поставените от страните в исковата молба /т. III и т.IV/ и писмения отговор /т.8/въпроси.