Решение № 260065 от 21.09.2020, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр. Враца, 21 септември 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 27.08.2020 г. в състав:

Районен съдия: И.И. при участието на секретаря А. П. като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 5098 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу П.П.М. с ЕГН ********** ***.

В същата се твърди, че ищецът и ищецът и ответницата П.П.М. са в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди.

Тъй като ответницата не изплатила претендираните с исковата молба задължения за доставена питейна вода, на

19.08.2019 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело № 3355/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 20.08.2019 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес. В законоустановения срок ответницата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Искането на ищеца към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 146,37 лв.-главница за неплатена вода за периода от 11.12.2018 г. до 11.03.2019 г., начислена за имот в гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ап. **, ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.08.2019 г., за която е издадена заповед № 2077 от 20.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3355/2019 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски.

Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата П.П.М., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. И.П.И., оспорва исковете по основание и по размер по следните съображения: твърденията на ищеца, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба водоснабден имот и че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са неоснователни и недоказани; от представеното извлечение от партидна книга (карнет) се установява, че за отчетените кубици вода на места липсва подпис на ответника за „абонат“, а на други места са положени видимо различни подписи, което прави недействително засеченото положение на водомера; подпис на ответницата липсва и върху представените с исковата молба счетоводни справки и списъци с фактури, поради което не може да се приеме, че ответницата е съгласна с така начислените задължения; липсват доказателства ищецът да е запознал потребителите с общите си условия чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник. С отговора не е оспорен начина на остойностяване на водоснабдителните и канализационни услуги, които се твърди да е потребила ответницата, а само начина на отчитане на потребената питейна вода и съответствието на това отчитане с действителното фактическо положение.

В заповедното производство-ч. гр. дело №

3355/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника П.П.М. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С определението си по чл. 140 от ГПК от 24.07.2020 г. съдът указа на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че П.П.М. с ЕГН ********** през процесния период е била собственик на имот с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. **, ап. *** (адресът неправилно е посочен в определението като адрес гр. **, ж.к. „**“, бл.

*, вх. *, ет. * ап. *), както и че при необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно това обстоятелство.

В изпълнение на указанията на съда, в съдебното заседание на 27.08.2020 г. ищецът представи подписан от представител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца и ответницата П.М. договор от 06.06.2014 г. за предоставяне в полза на ответницата на водоснабдителни и канализационни услуги на адрес гр. **, ж.к. „**“, бл. **, вх. **, ап. **, без приложенията към него, въпреки че от съдържанието на договора е видно, че същият е сключен въз основа на подадено от потребителя заявление за ползване на В и К услуги с приложени към заявлението документи.

Като доказателства по делото са представени общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца за потребители от гр. Враца, справка за дължими суми и карнети за помесечно отчитане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за неоснователни и недоказани.

С исковата молба са наведени изрични твърдения, че ответницата е абонат на ищцовото дружество за водоснабден имот с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. ** ап. **.

Предвид изричното оспорване на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата П.П.М., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. И.П.И., спорен по делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.

По делото не са представени каквито и да било доказателства, че ответницата П.М. през процесния период е била собственик или носител на вещното право на ползване на имот с адрес гр. ***, ж.к. „**“, бл. **, вх. **, ап. **, въпреки предоставената от съда на ищеца достатъчна възможност за доказване на това обстоятелство.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че ответницата П.М. не е имала качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.

Българската нормативна уредба на облигационните правоотношения, породени при извършени доставки от доставчиците на комунални услуги – водоснабдителни дружества, топлофикационни дружества и електроразпределителни предприятия, не почива на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, а е възприела друг подход: облигационно правоотношение по повод доставките възниква между доставчика на водоснабдителни услуги (или други комунални услуги) и собственика на имота или носителя на вещно право на ползване върху имота, в който са доставени услугите, а съгласно общите условия на ищцовото дружество (които нямат характер на нормативен акт) е допустимо да възникне облигационно правоотношение между доставчика на водоснабдителни услуги и лице, което ползва имота въз основа на облигационно правоотношение (например наем) и на което лице е открита партида при доставчика, със съгласието на собственика на имота. В тази връзка съдът намира за необходимо да изложи следните съображения:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба

№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Съдът приема, че разпоредбите на параграф 1, ал. 1, т. 2 от

ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от

14.09.2004 г. не могат да се тълкуват разширително, като се приеме, че и наемателят на водоснабден имот е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги. Горепосочените разпоредби на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. имат предвид носителя на правото на собственост или на вещното право на ползване.

Дори да се приеме, че е допустимо разширително тълкуване на разпоредбите на параграф 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съгласно чл. 2, ал. 3 от общите условия за получаване на услугите В и К от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и действащи през процесния период и се приеме, че купувач може да бъде и физическо лице, което ползва В и К услуги в жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред продавача с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащането на дължимите суми за В и К, следва да се има предвид, че в разглеждания случай не се представиха доказателства, че собственикът на имота (който остана неустановен по делото) е подал декларация с описаното съдържание, поради което съдът не може да приеме, че по силата на общите условия ответницата П.М. е наемател, а още по-малко – че ответницата е станала купувач и потребител по договора за продажба.

Сам по себе си фактът на подписване на договор за доставка на В и К услуги на определен адрес не прави едно лице потребител на такива услуги, тъй като съгласно българската нормативна уредба потребител и задължено лице е само собственик/носител на вещно право на ползване, а съгласно общите условия на ищеца потребител може да бъде и наемател, със съгласието на собственика. Именно потребителят е този, за когото възникват права и задължения във връзка с доставени В и К услуги, съответно дължи заплащане, а не лице, декларирало чрез подписване на договор, че ще ползва В и К услуги на определен адрес.

В настоящото производство липсват доказателства ответницата да е имала което и да било от горепосочените качества – собственик/носител на вещно право на ползване, съответно наемател със съгласието на собственика.

Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата П.М. не е възникнало облигационно правоотношение по повод доставка на В и К услуги. Това изключва пасивната материална легитимация на ответницата по вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и размер, поради което искът се явява неоснователен.

В разглеждания случай адресът, на който се твърди да е доставяна вода на ответницата през исковия период не съвпада с регистрираните адреси на ответницата, но следва все пак да се отбележи, че липсва законово основание да се предполага съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответницата и собствеността на водоснабдявания имот, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на вода да се сключва само за имот, който се обитава от собственика му.