Решение № 33 от 05.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600567 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия О. Е. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 16.05.23 г. - 19.05.23 г. в гр. *, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и е разпространил наркотични вещества и техни аналози на обща стойност 358,75лв. и на основание чл.

354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди и петстотин лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от три години.

На основание чл. 67, ал. 3 НК съдът постановил през определения 1 тригодишен изпитателен срок подсъдимият да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и се разпоредил се с веществените доказателства и с разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест. Оплакванията в протеста са в две насоки. На първо място прокурорът изразява несъгласие с определянето на наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.55 НК.

Според него съдът е надценил смекчаващите обстоятелства, неправилно е отчел самопризнанието, дадено още в хода на досъдебното производство от подсъдимия като такова обстоятелство, не е съобразил, че подсъдимият не е трудово ангажиран и основната му дейност е свързана с разпространение на наркотици. С тези съображения предлага присъдата да бъде изменена, като наказанието на подсъдимия да бъде определено по реда на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК и да бъде увеличено до минимално предвидения в закона размер, а именно две години лишаване от свобода, което намира за справедливо.

Предлага така определеното наказание от две години лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от пет години. На следващо място прокурорът счита, че приобщените по делото като веществени доказателства – два броя мобилни телефони следва да бъдат отнети в полза на Държавата като средство за извършване на престъплението.

Намира, че съдът като ги е върнал на подсъдимия е нарушил закона и предлага присъдата да бъде изменена и в тази част.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, в която са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира отмяна на присъдата в частта, с която е наложено наказание „глоба“ и в частта, с която е постановено през изпитателния срок подсъдимият да изпълнява пробационна мярка.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура не поддържа протеста в частта, с която се иска изменение на присъдата и отнемане в полза на Държавата на двата мобилни телефона, поради странните искания в него. Досежно наказанията сочи, че първата инстанция не е преценила в достатъчна степен както смекчаващите, така и отегчаващите обстоятелства и предлага наказанието „лишаване от свобода“ да бъде в размер на две години, като се определи съответен изпитателен срок и изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66, ал., НК, а наказанието глоба да бъде увеличена на пет хиляди лева.

Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен и предлага да не бъде уважаван. Поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

2

Иска съдът да извърши нова преценка на смекчаващите обстоятелства и да измени присъдата, като я отмени в частта, досежно определеното наказание „глоба“, като не налага такова и в частта, с която е определена пробационна мярка на основание чл.67, ал.3 НК.

Подсъдимия иска да бъде отменена наложената му глоба и определената пробационна мярка, за да може да замине в * при своя баща и да живее при него.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият О. Е. е роден на 17.05.*г. в Република *. Основното и средното си образование е завършил в България.

Свидетелят С. И. А. редовно си закупувал наркотични вещества от подс.О. Е.. Св.А. отивал до квартирата на подсъдимия на ул.“*“№23 в гр.* и там получавал срещу заплащане наркотични вещества от подс.Е..

На 16.06.23г. св.И. отново отишъл в квартирата на подс.Е. и там закупил наркотично вещество - смолиста маса с нето тегло 0,085гр., съдържащо веществото (S)-N-(l-aмино-3,3 диметил-1- оксобутан-2- ил) -1бутил-1Н-индазол-3-карбоксамид, познато под синонима ADB-BUTINACA на стойност 21,25лв. ADB-BUTINACA е включено в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като високо рисково наркотично вещество.

След закупуването на наркотичното вещество св.И. бил спрян от служители на * РУ-* и същият с протокол за доброволно предаване предал наркотичното вещество на полицаите. По случая било образувано БП№ 325/23г. за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, което е наблюдавано от *.

На 19.06.23г. в * РУ-* е получена оперативна информация, че лицето О.

Е. разпространява наркотични вещества-синтетични канабиноиди. В тази връзка е извършено наблюдение на жилището, което обитавал подс.Е. в гр.*, ул.“*“№23. Около 16,35ч. на 19.06.23г. подс.Е. излезнал от квартирата си, при което служителите на * РУ-*, свидетелите Х. С. и С. Р. след като се 3 легитимирали го попитали дали държи в себе си наркотични вещества.

Подс.Е. заявил, че не притежава такива вещества. След това св.С. го попитал дали в жилището си държи наркотични вещества, при което подс.Е. признал, че в дома си държи хашиш, както и че приятелката му се намира там.

В тази връзка при условията на неотложност е извършено претърсване в жилището, обитавано от подс.Е. - гр.*, ул.”*“№23 ет.1. При извършеното претърсване на посоченото жилище от дървена маса в хола са били иззети един брой елекронна везна, едно топче смолиста маса, едно полиетиленово пликче, съдържащо суха растителна маса, стъклено бурканче, съдържащо прахообразно вещество, един брой остатък от саморъчно свита цигара. На рафт от дървен шкаф са били иззети - един брой пластмасова кутия, съдържаща ръкавици, бял полиетиленов плик съдържащ смолисто вещество и 3бр.пластики. От дървения паркет в помещението е било иззето смолисто кафеникаво вещество. От стълклената маса са били иззети 2 бр.“Айфони“.

Извършеното претърсване и изземване е било одобрено с разпореждане на Окръжен съд-Пловдив.

От извършената химическа експертиза е било установено, че смолистите маси имат общо тегло 4,43гр. и съдържат вещество, познато под синонима ADB-BUTINACA, което е включено в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като високо рисково наркотично вещество. Растителната маса била с нето тегло 7,60гр. и съдържа вещество PINACA, което е включено в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък 1от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като високо рисково наркотично вещество. Светло-бежовото прахообразно вещество в стъкленото шише има нето тегло 1,40гр. и съдържа вещество познато под синонима MDMB FUBINACA, което е аналог на високорисковото наркотично вещество АМВ FUBINACA. Растителна маса с нето тегло 0,07гр. съдържа вещество, познато под синонима ADB-BUTINACA -което е високо рисково наркотично вещество.

Експертизата е установила, че по ръкавиците, картите пластики и везната има следи от тези вещество, а останалата смолиста маса с нето тегло 339,97гр. не съдържа вещества включени в Приложенията към чл.3 и списъците от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като 4 наркотични.

Съгласно заключението на ХЕ, предаденото с протокол за доброволно предаване от св.С. А. смолисто вещество, продадено му на 16.06.23г от подс.Е. представлява смолиста маса с нето тегло 0,085гр., съдържаща вещество , познато под синонима ADB-BUTINACA на стойност 21,25лв.

Съгласно заключението на ССЕ, изготвено съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на високорисковите наркотични вещества е 358,75лв.

В хода на разследването са били издирени и разпитани свидетелите Н.

Д., П. Й., М. К. и С. А., които потвърждават, че подс.Е. е продавал редовно наркотични вещества както на различни лица, така и на самите тях.

Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана изцяло в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, които подкрепят това самопризнание, от представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени и веществени доказателства.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Е., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираната му деятелност.

Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.

5

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.

Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият И. В. е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

По протеста за нарушения на материалния закон.

Неоснователно е първото оплакване в протеста, че като е постановил двата мобилни телефона да бъдат върнати на подсъдимия първоинстанционният съд е нарушил закона, в частност разпоредбата на чл.53, ал.1, б.“а“ НК и правилно протестът в тази част не се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура.

Независимо, че първата инстанция не е изложила съображения по отношение на разпореждането с приобщените като веществени доказателства по делото 2 бр. телефони марка „Айфон“, изводът й че те следва да бъдат върнати на подсъдимия е законосъобразен.

Това е така, защото в съдебните прения пред първата инстанция прокурорът, не само че не е взел отношение по въпроса с веществените доказателства, но и не е съобразил, че първото условие за да бъде отнета определена вещ по реда на чл.53, ал.1, б.“а“ НК е тя да бъде детайлно индивидуализирана по общи и частни признаци и на следващо място да бъде установено, че принадлежи на виновния. Тези обстоятелства е следвало да бъде установени още в хода на досъдебното производство и тогава прокурорът да претендира отнемането на тази вещ в полза на Държавата. По делото обаче такива данни не се съдържат. Единственото доказателство за 6 двата мобилни телефона се съдържа в протокола за претърсване и изземване /л.8 и л.9 от ДП/. От него се установява само, че са намерени на стъклената кухненска маса в квартирата на подсъдимия, че са мобилни телефони, че са черни на цвят, и че са марка „Айфон“. Други данни за тях няма. Независимо, че органите на досъдебното производство са могли да извършат необходимите процесуално – следствени действия за установяване на тяхната идентификация и индивидуализация като модел, номер или IMEI, могли са да съберат съдържащата се в тях информация и да установят собствеността им, напр. чрез оглед, чрез назначаване на съответна експертиза и чрез изискване на справки от мобилните оператори, тези действия не са били извършени и доказателства в тази насока изобщо не са събирани. Не са посочени и такива факти в обвинителния акт.