Решение № 77 от 25.07.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Валя Г. Каменова като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Административно наказателно дело № 20241450200101 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

П. И. В. от гр.София чрез адвокат А. И. от АК-София обжалвала в срок Наказателно постановление № 23-0300-000665 /28.12.2023 г. на Началник група РУ-Мездра при ОДМВР-Враца , с което на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 ЗДвП е санкционирана с глоба в размер на 30.00 / тридесет/ лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП .

В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се отрича съпричастност към вмененото нарушение, за което липсва ясно описание според твърденията в жалбата . Навеждат се доводи за несъответствие между текстовият диспозитив на нарушението и правната квалификация .По отношение последната се излагат виждания за непълнота в АУАН , като едва в НП е налице допълнение с относимата санкционна норма. Претендира се недоказаност на нарушението .Прави се алтернативно искане за приемане случаят като маловажен .Въз основа на това се иска цялостна отмяна на НП и присъждане на разноски .

В хода на производството жалбоподателката редовно призована –не се явява и не се представлява .

Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител .В 1 придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, предлага жалбата да бъде оставена без последствие и наложеното наказание бъде потвърдено .

Събрани са писмени доказателства. Снети са показания от очевидците на нарушението, явяващи се служители на РУ-Мездра констатирали същото и посочени като такива в АУАН , което не е пречка съгласно чл. 189 ал.3 ЗДвП. Приобщена е справка от АПИ-София за поставен временен и преносим пътен знак В-2 на мястото на нарушението и заповеди за неговото монтиране,както и заповед на МВР относно компетентност на длъжностни лица от МВР имащи право да съставят АУАН и издаван НП за нарушения на ЗДвП.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, РС-Мездра в този съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима като подадена в законоустановеният преклузивен срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН вр.чл.189 ал.14 ЗДвП .

Разгледана по същество е неоснователна.

Съставен е АУАН серия GA №813083 / 10.12.2023 г. против П. И. В. от гр.София , за това ,че на същата дата около 13,00 часа в с.Горна Кремена , общ.Мездра , на ул.Георги Димитров до дом №42 управлява лек автомобил "Тесла" с рег.№ В-118-PSE /румънска регистрация/, като навлиза след знак забраняващ влизането на МПС- знак В2 "Забранено влизането на ППС в двете посоки" , поставен на преносима стойка в с.Горна Кремена на ул.Г.Димитров №31 . Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставеният АУАН е издадено атакуваното НП при идентичност на описанието на нарушението , приетата правна квалификация и относимата за нея санкционна норма.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата 2 на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невине н до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.Нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване 3 на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Също така следва ангажиращата санкционна норма от наказващият орган следва също да съответства на правната квалификация на деянието при взаимовръзка между него и последващата кореспондираща санкция. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации.

Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Освен това при съставяне на АУАН следва стриктно да бъде спазена 4 разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН, а именно съставянето да бъде извършено в присъствие на свидетели /т.е. повече от един свидетел/ участвали при установяване или извършване на нарушението,като подпис следва да положи поне един от тях –чл.43 ал.1 ЗАНН . Нещо повече – съдебната практика е категорична, че при липса на такива свидетели /множествено число на свидетел/ е достатъчно АУАН да бъде съставен в присъствие на един свидетел , но той следва да е очевидец на нарушението,като също следва да подпише АУАН и копие в този вид се връчи на жалбоподателя съгласно чл. 43 ал.1 и ал.5 ЗАНН.

Отчитайки правният анализ на доказателствата по делото и предвид изложената в резюме правна обща теория за разглеждани и анализ на административни дела от наказателен характер ,този съдебен състав при РСМездра при извършената служебна проверка по чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН намира ,че правилно и законосъобразно на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административно наказателното производство.

АУАН е обоснован и носи всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН .

Съставен е от компетентен орган, в чиято насока изводът на съда за това се подкрепя от заповед рег.№ 8121з-1632 /02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л.13/ , където в т. 1.3.2 право да съставят АУАН имат младши автоконтрольорите като контролен орган по чл.165 ЗДвП . В този смисъл актосъставителя Н. М. притежава правомощия да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП с основанието по чл.189 ал.1 вр.чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП и в съответствие с т.1.3.2 от цитираната заповед на МВР .

Съгласно т.3.9 от заповед № 8121з-1632 /02.12.2021 г. на МВР право да издават НП за нарушения на ЗДвП имат началниците на Групи / сектори при РУ на ОДМВР ,което несъмнено води до извод , че наказващия орган в лицето на Началник група РУ-Мездра при ОДМВР-Враца притежава такава делегирана компетентност по силата на чл. 189 ал.12 пр.последно ЗДвП.

Правната квалификация на нарушението е правилна и съответства на текстово описание. Актът е съставен от полицейски служител Н. М. в присъствие на нарушителката и очевидеца на нарушението П. П. . Подписан е от актосъставителя , от свидетеля П. , както и от нарушителката с възражения . Съдебната практика е категорична , че свидетел по АУАН може да бъде и едно лице, стига той да е очевидец на нарушението заедно с актосъставителя, като АУАН следва да носи подпис поне от един свидетел – арг. от чл. 43 ал.1 5

ЗАНН, като в случая и тези разпоредби са спазени. В този смисъл са и Решение №272/10.01.2011 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д. № 870/2010 г. и Решение от 12.03.09 година на АС-Враца по к.н.а.х.д. №5/2009 година.

Издаденото въз основа на така съставения АУАН обжалвано НП има задължителните форма,съдържание и реквизити. Точно е посочено правното основание ангажиращо наказателната отговорност на нарушителя

.

Обжалваното наказателно постановление не страда от процесуални пороци и носи всички необходими реквизити по чл.57 ЗАНН. Същото е обосновано и подробно в неговият диспозитив е описано нарушението , съответстващо на правната му квалификация ,както и основанията ангажиращи административно наказателната отговорност.

Несъстоятелно е твърдението на защита за неясно описание на нарушението и несъответствие с правната квалификация .Диспозитива на нарушението съдържа всички признаци от обективна и субективна страна , обект и субект , обстоятелства на нарушението и начинът на неговото извършване , като правната квалификация съответства на текстовото описание. Не е налице и изменение и допълнение в квалификацията на нарушението в АУАН по чл.6 т.1 от ЗДвП чрез дописване в НП на чл.183 ал.3 т.5 пр.1 ЗДвП .Касае се за приложение на санкционна правна норма съдържаща хипотезис , диспозиция и санкция за нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП,каквато в този текст липсва . Поради тези съображения несъстоятелни са доводите на защитата за неправилна правна квалификация и ангажираща към нея санкция .