Определение № 1109 от 25.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ **09 гр. Варна , 25.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20203100900896 по описа за 2020 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Р. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“******“** срещу “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 22.10.2021г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Р. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“******“** срещу “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5, искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да з а п л а т и сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“ посока бул.“Константин и Фружин“ до бл.307, причинено виновно от водача на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” валидна до 27.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 05.05.2019г. в гр.Варна на бул.“Св. Елена“ посока бул.“Константин и Фружин“ до бл.307, водачът на л.а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № ******, В.С.В. с ЕГН *********, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост загубил контрол над автомобила и се блъскал челно в тролеен стълб, вследствие на което на ищеца като пътник в автомобила са причинени следните телесни повреди: счупване на дясна лъчева кост в долна трета с разместване на фрагменти, изпадане в безсъзнателно състояние, фрактура на носни костици със затруднено дишане, поради разместване на носните фрагменти. За описаното по-горе ПТП отговорността на виновния водач е ангажирана по нохд 1002/2019г. по описа на ВОС, по което е постановена осъдителна присъда. След ПТП ищецът изпитвал неудобство и усилие да се обслужва сам за елементарни битови 2 нужди в продължителен период, който продължава и понастоящем. Изпаднал в състояние на психически и емоционален стрес, изпитва страх и несигурност, когато се вози в автомобил, сънят му е неспокоен, изживява постоянно катастрофата, поради усещането, че е можело да настъпи летален изход, така както се е случило с пътничката пред него. Всичко това се отразява отрицателно в битов и професионален план, затруднява личния му живот и нарушава нормалното му ежедневие. Поради получената травма на ръката бил 7 месеца в болнични и за дълъг период от време останал без доходи, което го поставило във финансова безизходица. Наложило се да продаде наследствени имоти, за да покрие разходите си за оперативно лечение на раково заболяване, проведено на 22.03.2019г. и 28.10.219г. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност”, валидна до 27.06.2019г.

Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на 01.06.2020 г., в отговор на която застрахователят определил обезщетение в размер на 2000 лева, което ищецът отказал да получи поради несъгласие с неговия размер.

В отговора на исковата молба ответникът поддържа доводи за неоснователност на предявените искове. Признава факта на сключена за порцесния автомобил валидна застрахователна полица №BG/23/**8001826121 със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г., факта на осъществено на 05.05.2019г. ПТП и депозираната писмена застрахователна претенция с вх.

№3867/01.06.2020г. Твърди, че определеното от застрахователя обезщетение в размер на 2000 лева е заплатено на ищеца на 29.01.2021г. и с това същият е изпълнил изцяло задължението си. Поддържа, че ползваните от ищеца продължителни отпуски са се наложили поради карцином на простатата, който датира от преди катастрофата и не е във връзка с настъпилото ПТП.

Измененията в психиката на ищеца се дължат именно на прогресиралото онкологично заболяване. Независимо от стресогенния характер на ПТП, твърдяните неимуществени вреди нямат причинно-следствена връзка с него, като оспорва техния вид, интензитет и продължителност. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен. Релевират се възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради пътуване без поставен обезопасителен колан, с концентрация в кръвта от 1.30 промила, която е повлияла на неговата адекватност и съобразителност и при знание, че водачът на автомобила е употребил алкохол в големи количества, които са консумирали заедно в същия ден. Твърди, че по този начин пострадалият сам се е поставил в риск от увреждане и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Моли за отхвърляне на иска или евентуално за определяне на по-нисък размер на обезщетението, съобразен с реално претърпените вреди и приноса на пострадалия.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която ищецът признава факта на получено от ответника плащане по 3 застрахователната претенция в размер на 2000 лева, но твърди, че сумата е постъпила без негово съгласие и следва да се приеме за частично плащане.

Оспорва твърденията, че неимуществените вреди се дължат на онкологичното заболяване, както и че установената концентрация на алкохол в кръвта на ищеца е допринесла за настъпване на вредите. Твърди, че телесните увреждания щяха да настъпят и при нулеви нива на концентрация на алкохол в кръвта.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на искова молба, в който се поддържат всички вече изложени оспорвания и възражения. Допълва се, че най-тежката травма, получена при ПТП – фрактура на лъчева кост, обуславя трайно затруднение в движението за период до 3 месеца. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В случай, че възстановителният период у ищеца е продължил повече от обичайния такъв, това се дължи на непредприемане на необходимото лечение. Липсва медицинска документация, свързана с психичното състояние на ищеца и не се твърди да се е подлагал на клинични изследвания или терапия. Дори да се установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищеца, се поддържа, че с поведението си той е способствал за продължителността на периода, в който търпи болки и страдания, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Твърденията за претърпените финансови затруднения се оспорват с доводи, че през периода на отсъствието си от работа ищецът е получавал обезщетение за неработоспособност. Установената концентрация на алкохол води до висока степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се със забавени реакция, смущения в протичане на мисловната дейност, отпуснатост на тялото и затруднения в концентрацията, които съчетано с липсата на поставен обезопасителен колан, са обусловили получените от ищеца увреждания.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

4

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

- че вредите са пряка последица от противоправното поведение на застрахования водач.

- положителните факти, насочени към оборване на възраженията за съпричиняване – че е пътувал с поставен обезопасителен колан, че е бил в трезво състояние, че се е уверил, че водачът на автомобила е в трезво състояние, че е взел всички необходими мерки за правилно провеждане на лечението си.

- надлежно изпълнение на процедурата по чл. 498 от КЗ, включително представяне на всички доказателства, необходими за произнасянето на застрахователя по претенцията и изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.

В тежест на ответника от своя страна е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и по-конкретно факта, че причинените неимуществени вреди се дължат на съпътстващото заболяване на ищеца; факта, че е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2000 лева; както и фактите, на които са основани релевираните възражения за съпричиняване: факта, че ищецът е нарушил задължението си да постави обезопасителен колан; факта, че към момента на ПТП ищецът е пътувал с висока степен на алкохолно опиянение, довело до забавени реакция, смущения в протичане на мисловната дейност, отпуснатост на тялото и затруднения в концентрацията;

5 факта, че към момента на влизането си в застрахования автомобил е знаел, че водачът му е бил в нетрезво състояние, без които факти, вредоносният резултат не би настъпил или би бил с по-нисък интензитет.

ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: факта, на сключена за процесния автомобил при ответника застрахователна полица №BG/23/**8001826121 със срок на валидност 28.06.2018г. – 27.06.2019г., факта на заплатена от ответника на ищеца на 29.01.2021г. сума в размер на 2000 лева по предявената от последния застрахователна претенция №3867/01.06.2020г.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в сила на 08.04.2021г присъда по нохд 1002/2019г. по описа на ВОС, като по отношение на вредоносния резултат, същата се разпростира само по отношение на фрактурата на лъчевата кост, но не и по отношение на останалите телесни увреждания и психически травми, които подлежат на доказване на общо основание.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

ИЗИСКВА за послужване НОХД 1002/2019г. по описа на ВОС, ведно с приложеното към него ДП 179/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР.