Решение № 69 от 20.10.2023, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № гр.

Ловеч,20.10.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретар Татяна Тотева и с участието прокурор Цветомир Папурков сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА к.а.н.д. № 113 по описа за 2023 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от заместник-министъра на земеделието, с адрес: гр. София, ***, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 52 от 14.07.2023 година, постановено по административнонаказателно дело № 59 по описа за 2023 година на Районен съд – Троян, с което първи състав е отменил Наказателно постановление /НП/ № 328 от 11.11.2022 г., издадено от В.К.Ч.– заместник-министър на земеделието, с което на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, представлявано от управителя Е.Ц.Ц. и на основание чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН е осъдил Министерство на земеделието да заплати на „****“ ООД, сумата 400,00 /четиристотин/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По подробно наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, се иска отмяната му. Според касатора, съдът не е съобразил, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ са издадени за нарушение, извършено на 21.07.2022 г., че е отнет хумусният пласт и земята не се ползва по предназначение като земеделска, а не за нарушение - изграждане на асфалтов път, извършено през 1982 г. Излагат се съображения, че за конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, датата на констатирането му е и датата на извършването му. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба, представя писмени бележки, в които развива доводи по същество и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът

– „****“ ЕООД, представлявано от Е.Ц.Ц., се представлява от адвокат П.Я. от ЛАК, който оспорва жалбата и излага съображения по съществото на правния спор.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Троян е било издаденото от касатора въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ПД-02-6 / 28.09.2022 година, Наказателно постановление № 328 от 11.11.2022 година, с което на ответника в настоящото производство е наложено на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева за нарушение на чл. 3 във вр. чл. 14, ал. 1 от същия закон.

Административно-наказателната отговорност е ангажирана с оглед на извършената от експерти на ОД“З“ проверка, която установила, че на 21.07.2022 г. от страна на дружеството е унищожен хумусния пласт, като е положена асфалтова настилка в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Троян, местност „****“, представляващ земеделска земя от шеста категория с площ 341 кв. м., неполивна, собственост на „****“ ООД.

За да направи своите изводи по фактите, районният съд се е позовал на редовно събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият в НПК процесуален ред. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че в образуваното срещу ответника административнонаказателно производство, при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Решаващият състав е констатирал, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за реквизити на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото липсва пълно описание на нарушението и не е установено кога е извършено дeянието. Счел е, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, ответник в настоящото производство не е осъществено от него от обективна страна и не е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. При това РС е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не съдържат еднозначно и ясно датата на извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, ответник в настоящото производство. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството. В конкретният случай се касае за нарушение на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с които са регламентирани законоустановените реквизити на АУАН и НП. Правно необосновано е да се възприеме предложеното в касационната жалба тълкуване на записа в АУАН и НП за датата на извършване на нарушението, тъй като същата следва да е еднозначно и точно посочена.

В случаят наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен начин кога е извършено нарушението. В обжалваното НП е посочено като време на извършване на нарушението датата 21.07.2022 г., която е датата на проверката и датата на констатиране на нарушението, но не и датата на извършване на твърдяното нарушение. Отделно, същата не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочването на датата на проверката като дата на извършване на нарушението в конкретния случай не съответства на приетото за установено, че нарушението, ако то е унищожаване на хумусния пласт, се явява довършено с полагане на асфалтовата настилка още през 1981-1982 г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че асфалтовата настилка в процесния имот, чрез полагането на която наказващият орган твърди, че дружеството е унищожило хумусния пласт, е положена в имота преди повече от 40 години, когато имотът е бил държавна собственост. Унищожаването на хумусния пласт в процесния имот, в случая е еднократен акт и е осъществен с полагането на асфалтовата настилка, което според доказателствата по делото не се е случило на 21.07.2022 г., когато е съставен констативният протокол.

В тази връзка са и свидетелските показания на актосъставителя Г.В.и присъствалият на проверката Д.Н., според които асфалтовата настилка е била стара, като датата на увреждане на земята е предмет на сочените от тях следствени дела /л. 107-гръб от АНД № 59/2023 г. по описа на РС Троян/ и тези на св. Д.Е., според който асфалтовият път в посочения имот е полаган през 1980 г. или 1981 г. Техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав.

РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК.

Същевременно, по делото не са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност. Не са ангажирани доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти.

Следва да се отбележи, че за целите на административно наказателното производство изискването за посочване на датата на извършване на нарушението освен съдържателен реквизит, изискуем с императивните разпоредби на сочените по-горе правни норми има значение за решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на издаване на НП материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл.

34 от ЗАНН. Липсата ѝ възпрепятства съда да извърши служебна проверка за спазването на тези давностни срокове, както и за установяване на приложимия закон при определяне на наказанието за конкретното нарушение. Неправилното посочване на дата/конкретен период от време на извършване на административното нарушение в съставения АУАН и постановеното НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което винаги води до отмяна на наказателното постановление, съгласно константната практика на съдилищата.

Правилни са изводите на РС, че в акта и НП липсва пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а от там и че соченото нарушение не е извършено от санкционираното дружество.

Според ангажираните от наказващият орган текстове на чл. 3 във вр. с чл.14 ал.1 от ЗОЗЗ се задължават собствениците и ползвателите на земеделски земи да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания, да поддържат и повишават продуктивните им качества, както и регламентират строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория да се извършва само след отнемане на хумусния пласт.

С оглед на събраните по делото доказателства Районният съд обосновано е приел че ответникът по касация не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, тъй като не той е положил асфалтовата настилка в имота, в което се изразява и нарушението по чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ – унищожаване на хумусния пласт на почвата.

Доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил, че АУАН и НП са издадени за нарушение, извършено на 21.07.2022 г., че е отнет хумусният пласт и земята не се ползва по предназначение като земеделска, а не за нарушение - изграждане на асфалтов път, извършено през 1982 г., се явяват неоснователни. Видно от процесното НП, дружеството е било наказано за това, че е унищожило хумусния пласт в обхвата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Троян, предвид обстоятелството, че в имота е положена асфалтова настилка и не се касае за две отделни деяния, каквито доводи се навеждат в касационната жалба.

Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районния съд, които са обосновани и се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите, съгласно чл.221 ал.2 АПК.

Разпечатката съдържа 39 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b41a9b54-ce20-45dd-97f9-6460cd1b26c1