Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 13.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12218/2021
Вид
Решение № 221
Подписан
13.01.2023
В сила
16.05.2024
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.108 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.203 · Наказателен кодекс
  • чл.203, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.311, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20211100112218 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А. Т. Т. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество искове по чл.2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че с Решение № 249/12.11.2008г. на ответника и на основание чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД (отм) срещу него е било образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, в хода на което Комисията е инициирала производства по допускане обезпечение на бъдещи искове срещу проверяваното лице. Поддържа, че по искане на ответника е било образувано гр.д.№ 185/2009г. на Окръжен съд – Перник, по което с Определение от 23.03.2009г. съдът е допуснал обезпечение, като е наложил обезпечителни мерки възбрана на собствен на ищеца имот в с.Студена, община Перник, на притежаваните от А. Т. дружествени дялове и акции в две търговски дружества и на вземанията му по банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, „Р.“ ЕАД и „И.А.Б.“ АД. Посочва, че по искане на ответника било образувано и гр.д.№ С-8/2009г. на СГС, по което с определение от 20.03.2009г. била наложена обезпечителна мярка възбрана на притежавания от ищеца апартамент в гр.София също за обезпечаване на бъдещите искове на ответника срещу ищеца по специалния закон. Заявява, че с Решение № 49/28.07.2016г. по к.н.д.№ 97/2016г. на ВКС е било оставено в сила решението на САС, постановено по в.н.о.х.д.№ 562/2015г., с което А. Т. е бил оправдан по обвиненията 1 срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр.чл.201, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26 НК и чл.311, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК, по повод на което обвинение е било образувано производството пред Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - КУИППД, сега КПКОНПИ, и във връзка с което производство са били наложени обезпечителните мерки. Уточнява, че след влизане в сила на оправдателната присъда ответникът е поискал отмяна на наложените обезпечителни мерки, което искане било уважено. Твърди, че оправдаването на ищеца по повдигнатите му обвинения имало за последица признаване незаконосъборазност на наложените обезпечителни мерки по чл.22 ЗОПДИППД (отм) вр.чл.390 ГПК, от които действия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи с в притеснения и тревожност от невъзможността да ползва повече от седем години запорираните парични средства и да се разпорежда с имуществото си, за да посрещне нуждите на семейството си.

Поддържа, че наложените мерки са му причинили страх дали ще може да издържа семейството си, както и унижение, поради търпените лишения и необходимостта да иска заемни средства от близки за покриване на най-необходимите си битови разходи, както и негативни изживявания, свързани с нуждата да продава движими вещи, вкл. със сантиментална стойност, за да набави средства за живеене. Заявява, че така наложените му ограничения били разпространени в медиите именно от Комисията и информацията имала широк отзвук, в резултат на което била накърнена честта и достойнството му от факта, че близки, приятели, колеги, съмишленици и съконтрахенти преустановили контакти с него, заради информацията за наложени запори и възбрани на имуществото му по образуваното от Комисията производство, а проектите, по които работил, били прекратени. Поддържа, че всичко това се отразило неблагоприятно на психиката му, станал затворен, недоверчив, чувствал се неудобно.

Предвид изложеното, предявява претенция за присъждане на обезщетение за причинените му от наложените обезпечителни мерки неимуществени вреди в размер на 40 000.00 лева, ведно със законната лихва от 14.10.2016г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете с твърдение, че Комисията не е осъществила незаконосъобразни действия, тъй като е действала при условията на обвързана компетентност. Пояснява, че специалният закон задължавал Комисията да образува производство винаги, когато е подадено уведомление за извършено престъпление, което попада в обхвата на специалния закон, а обезпечителни мерки, от които ищецът твърди да е претърпял вреди, са наложени от съда. При условията на евентуалност, оспорва размера на вредите като прекомерен. В тази връзка поддържа становище, че на ищеца вече е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди от развилото се наказателно производство, поради което същото покривало и вредите, чието репариране се търси в настоящото дело, поради което то се явявало недопустимо.

Заявява евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с 2 твърдение, че мерките са били разпространени в медиите и в резултат на дадените изявление от г-н Т. по темата. Прави възражение, че вземането е погасено по давност, която счита, че е започнала да тече от датата на решението на ВКС, с което оставя в сила оправдателната присъда – 28.07.2016г. Претендира разноски.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

С Решение № 249/12.11.2008г. на КУИППД е образувано производство срещу А. Т. Т. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Решението е продиктувано от факта, че срещу лицето е образувано досъдебно производство за извършено от него престъпление по чл.203 НК, за което Комисията е била уведомена, както и поради установено несъответствие между разходваните и придобитите средства за периода на проверката.

Видно от Решение № 93/11.03.2009г. Комисията е взела решение за внасяне на мотивирано искане до компетентните съдилища за запориране на притежаваните от проверяваното лице и неговата съпруга парични средства по банковите им сметки в три банки, притежаваните от А. Т. Т. дружествени дялове и акции и два недвижими имоти.

На 11.03.2009г. Комисията е сезирала Окръжен съд – Перник с искане за налагане на възбрана на имот на ищеца в с.Студена, община Перник (дворно място и сграда), на запор на сметките му в „УниКредит Булбанк“ АД, „Р.“ ЕАД и „И.А.Б.“ АД, както и на дружествените му дялове в „И.М.Ф.“ ЕООД (ЕИК *******) и акции в „Б.Г.АД“ АД (ЕИК *******). Искането е било уважено, като с Определение № 133/13.03.2009г. на Окръжен съд – Перник по гр.д.№ 185/2009г. е било допуснато исканото обезпечение. Видно от направеното върху акта отбелязване в полза на молителя за били издадени шест броя обезпечителни заповеди.

Установява се от приложеното в цялост изп.д.№ 3005/2009г. на държавен съдебен изпълнител при СИС на ОС – Перник, че на 16.03.2009г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на три броя обезпечителни заповеди, с които е наложена мярка запор на вземанията на А. Т. Т. по сметките му в „УниКредит Булбанк“ АД, „Р.“ ЕАД и „И.А.Б.“ АД. Видно е, че по така образуваното изпълнително производство запори са били наложени, но няма налагана възбрана по отношение на имота в с.Студена, за което е налице изрично разпореждане на съдебния изпълнител от 18.10.2022г.

Не се спори и се установява от уведомление от 22.03.2010г. от АВ до „И.М.Ф.“ ЕООД, че дружествените дялове, притежавани от ищеца са били запорирани.

Няма данни за наложен запор на притежаваните от ищеца акции в „Б.Г.-АД“ АД.

На 11.03.2009г. Комисията е сезирала Софийския градски съд с искане за налагане на обезпечителна мярка възбрана на ап.22, находящ се в гр.София, ул.

3

„******* и гараж № 28, собствени на А. и Е. Т.и. С определение от 20.03.2009г. по гр.д.№ С-8/2009г. на СГС искането е било уважено.

Няма данни имотът да е бил възбранен въз основа на така постановеното определение.

Между страните не се спори и обстоятелството е отделено за безспорно с протоколно определение от 26.04.2022г., че с Решение от 28.07.2016г. по к.н.д.№ 97/2016г. на ВКС е било оставено в сила Решението на САС, постановено по в.н.о.х.д.

№ 562/2015г., с което А. Т. е бил оправдан по обвиненията срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 НК.

С молба от 29.08.2016г. ответникът е поискал отмяна на наложените от ОС Перник обезпечителни мерки. С Определение № 706/01.09.2016г. по гр.д.№ 185/2009г. искането е било уважено, а издадените шест броя обезпечителни заповеди обезсилени. Определението е влязло в сила на 15.10.2016г. (л.178 от делото).

С молба от 29.08.2016г. до СГС Комисията е поискала отмяна на наложената обезпечителна мярка възбрана на жилището в гр.София. С определение от 17.11.2016г. по гр.д.№ С-8/2009г. на СГС искането е било уважено. Определението е влязло в сила на 27.01.2017г.

В допълнение е представено Решение № 394/24.08.2016г. на КПКОНПИ, с което Комисията е прекратила производството срещу А. Т. Т., поради влизане в сила на оправдателна присъда по повдигнатите му обвинения. С постановление от 05.12.2016г. на държавен съдебен изпълнител при СИС на ОС – Перник запорите са били вдигнати, а производството по изп.д.№ 3005/2009г. е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК (по искане на Комисията).

Установява се, че с молба от 26.03.2013г. ищецът е поискал от КПКОНПИ ревизия на мерките, но с решение от 23.04.2013г. по протокол № 427 Комисията е отказала отмяна на допуснатото обезпечение.

Приети като доказателства по делото са множество публикации в различни медии, съдържащи информация относно вида на наложените обезпечителни мерки, лицето, чието имущество е било запорирано по този ред, причината за налагането им, вкл. публикация на интервю с председателя на Комисията, поместено във вестник „Капитал“ на 04.10.2013г., в което отново се разкрива информацията, че банковите сметки на А. Т., дружествените му дялове и акции са били запорирани. Налице са и изявления от страна на ищеца, с които отрича твърденията да е участвал в престъпна дейност, съответно да е придобивал имущество със средства от нея. Публикациите на се били оспорени от ответната страна.

Приложено е споразумение между ищеца и дружество със седалище в гр.Берлин, Германия, за осъществяване на посредническа дейност на територията на Р.България 4 срещу дължимо от страна на търговското дружество възнаграждение. Срокът на договора е 01.07.2006г. – 31.12.2007г. Няма данни и не се твърди подновяване на договора за последващ период.

За изясняване на спорни обстоятелства по делото са били изслушани трима свидетели на ищеца.

Разпитан свидетелят А. Г. заявява, че познава А. Т. от 1993г. – 1994г., когато бил негов студент, а впоследствие приел да стане част от ръководството на ПФК ЦСКА АД, в което дружество ищецът бил Председател на Надзорния съвет, откогато датира и близкото им познанство с Т.. Признава, че имуществото му било също обект на проверка от Комисията, но производство срещу него не е било образувано. Знае, че по отношение на А. Т. били наложени ограничителни мерки – запори на банкови сметки, дружествени дялове и имущество, като запорирането на сумите по сметките се отразило негативно на ищеца. Същият страдал, че не можел да се ползва от средствата си, тъй като се налагало да заплаща ежедневни разходи и такива за ползваните от него по повод образуваните дела адвокатски услуги, а запорите го препятствали да тегли пари, това го поставяло в затруднение. То от своя страна довело до напрежение и несигурност. Отбелязва, че ищецът е живял със заемни средства и че му споделил, че договори, по които бил консултант (сочи „Г.С. Холдинг“), били прекратени, което също се отразило неблагоприятно на финансовите му възможности и на психичното му състояние. Уточнява, че това оттегляне на бизнес партньорите било в резултат както на започналото производство от Комисията, така и конкретно на наложените запори, което било изтълкувано от колегите му негативно. Свидетелства, че политическата дейност на ищеца също била пострадала, както и реномето му на преподавател.

Показанията му относно негативите, търпени от образуваното наказателно производство не се обсъждат, тъй като същите не са предмет на делото.