Определение № 735 от 13.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Перник, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500640 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба от „Юробанк България" АД, против Разпореждане № 14794/16.09.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне заявлението по чл. 417 ГПК срещу С. Г. Й. за сумата от 156,00 лв., представляваща разходи за уведомяване във връзка с уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит № *** от ***.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

При извършване на служебна проверка, настоящият състав констатира, че в мотивите и петитума на жалбата са посочени различни номера на делото и обжалваното разпореждане. Съдът приема, че е налице техническа грешка от страна на жалбоподателя, доколкото в титулната част и в мотивите на жалбата неколкократно са посочени данни за ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС – Перник и Разпореждане № 14794/16.09.2025 г., заплатената такса е също по така посоченото дело. Поради това, настоящият състав приема, че не е налице нередовност на жалбата и същата е насочена срещу Разпореждане № 14794/16.09.2025 г. по ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС – Перник.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

1

Ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Обединена българска банка" АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С. Г.

Й. за вземания за главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***. за сумата от 11 509,18 BGN (единадесет хиляди петстотин и девет лева и 18 стотинки), представляваща главница за периода от 13.01.2025 г. до 26.08.2025 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 358,83 BGN (триста петдесет и осем лева и 83 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 03.04.2025 г., сумата от 1 157,46 BGN (хиляда сто петдесет и седем лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 26.08.2025 г., сумата от 201,00 BGN (двеста и един лева), представляваща такса за периода от 13.01.2025 г. до 26.08.2025 г.. както и сумата 224,85 лв. /двеста двадесет и четири лева и 85 стотинки/ - държавна такса, и сумата 1 153,59 лв. /хиляда сто петдесет и три лева и 59 стотинки / - адвокатско възнаграждение.

Претендират се още вземания за разходи по уведомяване в размер на 156,00 лв.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител и Договор за потребителски кредит № *** от ***., ведно с погасителен план.

В заявлението се сочи, че длъжникът е изпаднал в забава и неизпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо на 03.04.2025г.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа наймалко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

В допълнение, липсват доказателства за сторените разходи за уведомление от 2 заявителя. В представените към Заявлението по реда на чл.417 ГПК документи никъде не са отразени, липсват и други доказателства за извършването им.

От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно първоинстанционният съд е установил, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд споделя извода, че процесната сума от 156,00 лв. за разходи по уведомяване противоречат с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжникапотребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна обаче, нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.

В съответствие със закона, Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14794/16.09.2025 г. по ч.гр. д. № 4259/2025 г. по описа на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Перник, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500640 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба от „Юробанк България" АД, против Разпореждане № 14794/16.09.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне заявлението по чл. 417 ГПК срещу С. Г. Й. за сумата от 156,00 лв., представляваща разходи за уведомяване във връзка с уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит № *** от ***.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

При извършване на служебна проверка, настоящият състав констатира, че в мотивите и петитума на жалбата са посочени различни номера на делото и обжалваното разпореждане. Съдът приема, че е налице техническа грешка от страна на жалбоподателя, доколкото в титулната част и в мотивите на жалбата неколкократно са посочени данни за ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС – Перник и Разпореждане № 14794/16.09.2025 г., заплатената такса е също по така посоченото дело. Поради това, настоящият състав приема, че не е налице нередовност на жалбата и същата е насочена срещу Разпореждане № 14794/16.09.2025 г. по ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС – Перник.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

1

Ч.гр. д. № 4259/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Обединена българска банка" АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С. Г.

Й. за вземания за главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***. за сумата от 11 509,18 BGN (единадесет хиляди петстотин и девет лева и 18 стотинки), представляваща главница за периода от 13.01.2025 г. до 26.08.2025 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 358,83 BGN (триста петдесет и осем лева и 83 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 03.04.2025 г., сумата от 1 157,46 BGN (хиляда сто петдесет и седем лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 26.08.2025 г., сумата от 201,00 BGN (двеста и един лева), представляваща такса за периода от 13.01.2025 г. до 26.08.2025 г.. както и сумата 224,85 лв. /двеста двадесет и четири лева и 85 стотинки/ - държавна такса, и сумата 1 153,59 лв. /хиляда сто петдесет и три лева и 59 стотинки / - адвокатско възнаграждение.

Претендират се още вземания за разходи по уведомяване в размер на 156,00 лв.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител и Договор за потребителски кредит № *** от ***., ведно с погасителен план.

В заявлението се сочи, че длъжникът е изпаднал в забава и неизпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо на 03.04.2025г.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.