Решение № 745 от 15.06.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 300/2025
- Вид
- Решение № 745
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- Огнян Евгениев
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.62 · Закон за публичните финанси
РЕШЕНИЕ
№ 745
Монтана, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20257140700300 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 20 образувано по жалба на „МЕЛ АКТИВ“ ЕООД със седалище [населено място], [улица], чрез пълномощници адвокат Г. и адвокат Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№РД-02-16-936/14.08.2025г. на Ръководителя на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), с който на основание чл.35, ал.1, т.2, пр.1, ал.3 от Наредба №Н-3/22.05.2018, чл.62 от Закона за публичните финанси и чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.59, ал.1 от АПК е установена подлежащо на възстановяване публично вземане срещу оспорващия в размер на 10000 лв по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства по ЕСИФ, по договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на противоречие с материалния закон и целта на закона. По същество на спора, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Г., подържа жалба, моли да бъде уважена и претендира присъждане на разноски по делото.
Ответника по жалбата, чрез пълномощника си, оспорва жалбата в постъпил по делото молба, като излага и доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски в полза на ответника.
Прокурора поддържа основателност на жалбата при доводи представени в мотивирано писмено заключение.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№РД-02-16-936/14.08.2025г. на Ръководителя на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), с който на основание чл.35, ал.1, т.2, пр.1, ал.3 от Наредба №Н-3/22.05.2018, чл.62 от Закона за публичните финанси и чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.59, ал.1 от АПК е установена подлежащо на възстановяване публично вземане срещу оспорващия в размер на 10000 лв по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства по ЕСИФ, по договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“. В мотивите е посочено, че договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“, а по него оспорващия е получил плащане в размер на 10000 лв, което представлява недължимо платена сума, която подлежи на събиране с оспореният административен акт.
По делото не е спори по отношение на следните факти:
По делото не е спорно, че между оспорващият и Ръководителя на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. (ОПИК) е сключен Административен договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“ (л.13-17 по делото).
По делото се установява, че Административен договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“ е прекратен с писмо№26-Б-1835/15.05.2025г., като същото е влязло в законова сила, както се установява от приложените към делото адм.дело №301/2025 по описа на Административен съд Монтана и адм.дело №10466/2025г. по описа на ВАС, по който е постановен окончателен съден акт по оспорване с искане за обявяването му за нищожно.
С писмо изх.№26-Б-1314/11.04.2025г. (л.85-89 по делото), оспорващия е уведомен, че за образуваните административни производство и му е дадена възможност да подаде възражения и да възстанови сумата от 10000 лв. Оспорващият не е представил писмени възражения.
С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№РД-02-16-936/14.08.2025г. на Ръководителя на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), на основание чл.35, ал.1, т.2, пр.1, ал.3 от Наредба №Н-3/22.05.2018, чл.62 от Закона за публичните финанси и чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.59, ал.1 от АПК е установена подлежащо на възстановяване публично вземане срещу оспорващия в размер на 10000 лв по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства по ЕСИФ, по договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“. Административния акт е надлежно съобщен на оспорващия на 26.08.2025г. (известие за доставяне на л.118 по делото), тоест жалбата с вх.№26-Б-1314/04.09.2025г., с която е оспорен административния акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок.
От събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г, бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно чл.35, ал.3 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. В случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Видно Заповед №РД-14-41/29.01.2025г. на Министъра на иновациите и растежа (на л.108 по делото), издателя на оспорения административен акт е определен за Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ 2014-2020г., тоест налице е компетентност на издателя на административния акт.
Административният акт е издаден в предвидената писмена форма и е мотивиран.
Не се установява при издаване на оспореният административен акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорващият е надлежно уведомен за започналото административно производство за прекратяване на административния договор, като управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от една седмица, своите писмени искания и възражения в производството, като по този начин оспорващия. Действително в случая не се установява оспорващия да е уведомен изрично за започналото производство по издаване на оспорения административен акт, но в писмо №26-Б-1314/11.04.2025г. изрично му е указано, че следва доброволно да възстанови сумата от 10000 лв, тоест не може в случая да се приеме, че е налице съществен порок, тъй като оспорващия е бил запознат с производствата.
По разбиране на настоящият съдебен състав, неоснователно в жалбата се поддържа, че административният акт е издаден в противоречие на материалния закон и целта на закона. Това е така, тъй като с оглед прекратяването на договор №BG16RFOP002-2.073-21346-С01/30.09.2020г. по проект „Преодоляване на недостига на средства и липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемични взрив от COVID-19“ са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.
На първо място следва да се отбележи, че правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са уредени с Наредба № Н – 3 за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество от 22.05.2018г., издадена от министъра на финансите. Съгласно чл.35, ал.1 от наредбата бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл.2, ал.1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В алинея втора и трета на същата норма е определен реда, по който следва да бъде издадена акта по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал.1, т.1 управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а според алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл.62 от Закона за публичните финанси по реда на чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По делото е безспорно установено, че административния договор въз основа на който оспорващия е получил сумата от 10000 лв е прекратен, тоест той дължи връщане на недължимо получена сума. С оспорения административен акт, административният орган е установил публично държавно вземане по основание и размер, като доводите изложени в жалбата имат отношение към обстоятелства свързани с валидността на административния договор. В случая след като административният договор, който е дал основание за получаване на сумата от 10000 лв е прекратен, законосъобразно административния орган е упражнил правомощията си да издаде оспорения административен акт на сочените от него правни основания, които са съответни на воденото производство.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая не е допуснато смесване на административните производства, тъй като не е налице необходимост от постановяване на административни актове свързани с верифициране на суми или налагане на финансови корекции по административен договор, който е прекратен – обстоятелство даващо основание за издаване на оспорения административен акт за установяване на недължимо полученото финансиране.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно приложимите материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които предвид характера на спора и осъщественото процесуално представителство, следва да бъдат определени в размер на 150 (сто и петдесет) евро.
Разпечатката съдържа 29 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4198d7c-39a6-4d61-8fa6-18a3cc6962b6