Решение № 2 от 04.01.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 04.01.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА

2. Мл. съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА при секретаря П. П., като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.

№767 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Плевен, на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1133 от 13.07.2018г., постановено по гр.д.№8919/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД „В***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** ***, Н.Н.В. с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 17 184 лв. (по 5 728,00 лв. за всеки от ищците), представляваща обезщетение за причинени им на 31.08.2017г. и на 05.09.2017г., имуществени вреди като собственици на едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. С., ***, изразяващи се в пропадане основите на сградата, денивелация на подовете и покривната конструкция, срутване и разрушаване на стена на стая в западната част на сградата, тотално наводняване на избеното помещение, множество пукнатини с фуги с ширина до 15 см. по стените, подовете и таваните, в резултат на което сградата е напълно неизползваема по предназначение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите на всеки един от тримата ищци.

Със същото решение е осъдил на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД,

„В***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие пропадане на сградата, находяща се в село С., ***, изразяващи се в стрес, лични неудобства и притеснения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил претенцията до размер на 5000 лв. като недоказана.

Със същият съдебен акт е осъдил „В***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** ***, Н.Н.В. с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 1562,47лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

Решението на РС-Плевен е постановено при участие на трето лице - помагач на ответната страна - ЗАД „Б*****“, ЕИК ***.

Срещу така постановеното решение са депозирани две въззивни жалби

– първата с Вх.№21184/14.08.2018г. от ЗАД

„Б*****“ и втората с

Вх.№22013/28.08.2018г. от „В***” ЕООД Плевен.

Във въззивната жалба от ЗАД

„Б*****“, ЕИК ***, трето лице - помагач на ответната страна в първоинстанционното производство, чрез юрисконсулт Н.Б.Н., са наведени доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при произнасянето си съдът неправилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.

49 ЗЗД. Посочва се, че действията на лицата, които са отстранили процесните аварии не могат да бъдат определени като неправилни и незаконосъобразни. Изложени са съображения, че липсва пряка причинна връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия. Релевирани са доводи, че не са представени доказателства за състоянието на имота предвид авариите, бил ли е същият годен за обитаване, както и връзка между увреждането и размера на вредата. В този смисъл се излагат съждения за овехтяване на сградата, както и липса на данни за количеството вода, което е изтекло, както и дали само то е довело до увреждане на имота. Твърди се, че не са представени доказателства, включително и разходо – оправдателни документи, че имотът е бил поддържан и са се извършвали ремонтни дейности по него. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания във връзка с планиран поддържащ ремонт на къщата. Изложени са възражения относно възприетата от РС-Плевен стойност на щетите, като се поддържа, че същият е прекомерен и не отговаря на действителната им стойност.

Оспорен е и приетият от РС-Плевен размер на причинените неимуществени вреди на И.И.В., като са изложени доводи, че не отговаря на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а в условията на алтернативност - да бъде намален размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди, с всички произтичащи от това законови последици.

Препис от въззивната жалба, подадена от ЗАД „Б*****“, е връчен на „В***” ЕООД, като в законоустановения срок е депозиран отговор от адвокат Б. В. от АК-София, в което е изложено становище, че същата е основателна.

Препис от въззивната жалба, подадена от ЗАД „Б*****“, е връчен на въззиваемата страна И.И.В., Н.Н.В., Н.И. В., чрез адвокат В.Н. ***, като в законоустановения срок е постъпил отговор от адвокат В.Н. ***, в който са изложени доводи, че същата е неоснователна. Посочено е, че аргументите във въззивната жалба до голяма степен съвпадат с изложените във въззивната жалба от „В***” ЕООД, по която въззиваемата страна вече е депозирала подробен писмен отговор от 02.10.2018г, който изцяло се поддържа.

Във въззивната жалба от „В***”

ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощник адвокат Б. В. от АК-София са изложени съображения, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че дадената от съда правна квалификация е погрешна, като са релевирани доводи, че правилното квалифициране на исковата претенция би следвало да е по чл. 50 ЗЗД, което би довело до различно разпределение на доказателствената тежест и респективно друг изход на делото. Сочи се, че не е изпълнен фактическият състав на твърдяното от ищците непозволено увреждане, тъй като не е доказано възлагането на работата, липсва противоправно поведение от страна на дружеството, налице е добросъвестно изпълнение на задълженията на дружеството в качеството му на „ВиК“-оператор, не е доказана причинно-следствена връзка между твърдяното от ищцовата страна неизпълнение на задължението на

„ВИК“ да поддържа водопреносната мрежа в изправно състояние и нанесените щети върху постройката, както и че „ВИК“ не е собственик на водопреносната мрежа. Изложени са съображения, че вода изобщо не е текла в посока имота, както и че теренът, на който е построена къщата, е със силно изразени пропадащи свойства (льосова основа). Твърди се, че не е възможно напуканите стени и частичното пропадане на носещата колона да са причинени единствено поради авария на водопровода. Изразено е становище за съпричиняване от страна на въззиваемата страна чрез бездействие, поради обстоятелството, че постройката не е поддържана чрез ремонтни дейности. Изложени са доводи, че определеното от РС-Плевен обезщетение за имуществени вреди е завишено и не отговаря на действителното състояние на постройката, която е овехтяла сграда, построена през 1960 г. Оспорва се и присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се сочи, че негативните изживявания, които И.В. претендира да е претърпял, са силно преувеличени и недоказани. Твърди се, че РС-Плевен не е обсъдил възраженията на „ВИК“ и е постановил необосновано решение. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба, подадена от „В***” ЕООД, е връчен на ЗАД

„Б*****“, като в законоустановения срок е депозиран отговор от юрисконсулт Надя Б.Н., в което е изложено становище, че същата е основателна.

Препис от въззивната жалба, подадена от „В***” ЕООД, е връчен на въззиваемата страна И.И.В., Н.Н.В., Н.И. В., като в законоустановения срок е постъпил отговор от адвокат В.Н. ***, в който са изложени доводи, че същата е неоснователна. Посочено е, че действително исковата претенция е предявена по чл. 50 ЗЗД, но с доклада на РС-Плевен по делото е дадена друга квалификация-по чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД, която е възприета изцяло от ищците в първоинстанционното производство. Твърди се, че дружеството не е собственик на мрежата, но съгласно Договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, има задължения за стопанисване, поддръжка и експлоатация, които не е изпълнило и това е довело до настъпилата увреда върху имота. Наведени са аргументи, че територията на с. С. е характерна с льосовата си почва, но това не е единствена причина за вредоносния резултат, тъй като в противен случай би следвало всички къщи на територията на селото да се разрушават след по-обилен дъжд или снеготопене. Изложени са доводи, че причинната връзка между бездействията на „ВИК“ за поддръжка и изправност на амортизираната мрежа, и последвалите технически действия за отстраняване аварията, са довели до повторна авария и ново, по-обилно наводняване. Оспорват се аргументите във въззивната жалба, свързани със съпричиняване, като се твърди, че фактът на построяване на сградата през 1960 г. не означава, че същата е неподдържана. Счита се, че присъденото обезщетение за имуществени вреди е адекватно на увредите по сградата, тъй като състоянието й е до степен негодност и опасност за живеене, както и пълна невъзможност за ползването й в сегашното състояние. Изложени са доводи, че сградата е частично увредена и в случая въззиваемите са изразили изрично желание за възстановяване и ремонтиране на семейната фамилна къща, а не за закупуване на нов имот в същото село.

Акцентирано е, че хипотезата на закупуване на нова къща би била налице при безвъзвратно погиване на цялата сграда, какъвто случай не е налице. Не се оспорва присъденото от РС-Плевен обезщетение за неимуществени вреди под претендирания от И.В. размер. Счита се, че претърпените от И.В. силен стрес, болки и притеснения са доказани и присъдената от РС-Плевен сума съответства на техния размер. В този смисъл се иска обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените разноски.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 05.12.2018г., дружеството въззивник ЗАД „Б*****“ се представлява от юрисконсулт Н. Н., която поддържа изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на решението на РС-Плевен. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, алтернативно да бъде намален размерът на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с произтичащите от това законови последици.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 05.12.2018г., дружеството въззивник „В***” ЕООД Плевен се представлява от адвокат Б. В. от САК, който поддържа изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на решението на РС-Плевен. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като акцентира, че присъденият размер на обезщетението за имуществени вреди от РС-Плевен би довел до неоснователно обогатяване на ищците в първоинстанционното производство. Претендират се разноски, като се представя списък.

Въззиваемите Н.В. и Н.В., редовно призовани чрез адвокат В.Н.

***, не се явяват пред въззивния съд в проведеното заседание на 05.12.2018г. Въззиваемият И.В. се явява лично и с адвокат В.Н. ***. Адвокат

В.Н. уточнява, че Н.В. и Н.В. са редовно призовани за заседанието, получил е техните призовки, но не ги представлява пред въззивната инстанция. По същество излага доводи, развити в отговорите на въззивните жалби. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде изцяло потвърдено. Претендира сторените във въззивното производство разноски, за които представя списък. Въззиваемият И.В. поддържа изложеното от адвоката си, като акцентира, че ремонтът на тръбите е бил некачествен и това е причината за вредите по къщата, тъй като след авариите е имало дъждове, снеготопене и едно земетресение, от които къщата му не е пострадала.

Плевенски окръжен съд, след като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа следното: