Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1289 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4982/2025
Вид
Решение № 1289
Подписан
04.11.2025
В сила
31.03.2026
Състав
Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330204982 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Г. П., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 002582/14.08.2025 г., издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Р. Г. П., с жалбата и депозирана молба от процесуалния му представител, оспорва издаденото Наказателно постановление, като релевира доводи с твърдение за неговата незаконосъобразност и необоснованост, поради неустановеност на авторството. Прави искане за отмяната му. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, в съпроводително административната преписка писмо и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира за 1 потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

От фактическа страна се установява следното:

На 07.03.2025 г., в 12.15 часа, на път № I-5, км 236+000, от страна на служители от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, сред които актосъставителят И. Д. К., е извършена проверка по отношение на ППС с рег. № ******, вид – лек автомобил, марка и модел – Хюндай Санта Фе с обща технически допустима максимална маса 2550 кг., управлявано от жалбоподателя П.. В хода на проверката било установено, че на 02.02.2025 г., в 17.01 часа, горепосоченото ППС с рег. № ******, вид – лек автомобил, марка и модел – Хюндай Санта Фе, е засечено да се движи по път № II-56, км 90+303, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото да е заплатен такса, съгласно чл. 10, ал.

1, т. 1 ЗП.

За установяване на посоченото нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от елетронната система на АПИ по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, от който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, се установили ППС с табела и рег. номер, дата, място и участък на движение, както и местонахождението на устройството.

Тъй като било констатирано, че извършеното се явява нарушение по смисъла на 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, за същото бил съставен АУАН, който бил предявн на жалбоподателя и подписан от него без възражения, нещо повече - при все че в АУАН е посочено, че водачът е потвърдил, че именно той е управлявал към датата на констатираното нарушение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на основание 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата на Р. Г. П. е наложена „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят - Р. Г. П., който чрез своя процесуален представител, обжалва цитираното НП с доводи за недоказаност на авторството.

2

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител – свид. И. Д. К., който в своите показания е потвърдил изложението от него в АУАН фактически констатации.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собственика на МПС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, като ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Приложената в случая санкционна разпоредба на чл.187а, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. Последното от своя страна обосновава и неоснователността на наведеното възражение за недоказаност на авторството. Няма спор по делото, че собственик на процесното МПС е именно жалбоподателят като санкциониран водач. Правилно при това положение именно той е подведен да отговаря за така констатираното и доказано нарушение.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, винетната такса се заплаща за ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането на таксата дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Правилно е определена и санкционната норма. Съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата , се наказва с глоба в 3 размер 300 лв.

Както бе посочено по-горе нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число от генериран доказателствен запис (доклад) от елетронната система на АПИ по чл. 167а, ал.

3 ЗДвП, от който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, се установили ППС с табела и рег. номер, дата, място и участък на движение, както и местонахождението на устройството.

Въпреки наведените възражения за недоказаност на авторството, следва да се има предвид установеното правно положение в нормата на чл. 179, ал.

3 – 3б, според което в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В конкретния случай не са налице доказателства, които да опровергават тази презумпция, напротив – видно от изложеното в АУАН, който е подписан без възражения – в същият е отразено, че водачът е потвърдил, че именно той е управлявал към датата на констатираното нарушение.

Горецитираните разпоредби отнесени към разглеждания казус и събрания и проверен по делото доказателствен материал, формират извод за категорично осъществен от жалбоподателя Р. Г. П. състав на вмененото с обжалваното НП административно нарушение, тъй като на процесните дата и час при движение на посочения в АУАН и НП лек автомобил с обща технически допустима максимална маса 2550 кг., управлявано от жалбоподателя П., се е движил по път № II-56, км 90+303, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същият да е заплатена такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Посочения път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима пътна такса. Описаното по-горе МПС попада в обхвата на ППС, за което собственикът следва да заплати такса. Въпреки това от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата по нито един от посочените по-горе начини.

Нарушението е довършено от обективна страна, тъй като освен неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата такса, по делото се доказа и фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от това превозното средство, за което не е изпълнено задължението за заплащане 4 на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Ето защо съдът намира, че установените по делото факти от правна страна се подвеждат под хипотезата на вмененото нарушение, з а което жалбоподателят е санкциониран с издаденото НП и е доказано по категоричен и несъмнен начин от доказателствената съвкупност по делото.

Безспорно Р. Г. П. е собственик на въпросния лек автомобил, видно от представената информация за ППС на БГ ТОЛ.

Правилно е основанието, на което е наложено административното наказание, а именно 187а, ал.1 вр. чл.179, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на което на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. Размерът на глобата е законосъобразно и правилно определен по вид и размер, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на депозираната жалба, поради което съдът следва да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, въвзиваемата страна има право на разноски, като искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. В конкретния случай количеството извършена дейност се изразява в писмено становище по жалбата и процесуално представителство в съдебно заседание. Ето защо и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 150.00 лева, което да се заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“.

5

Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд IV н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002582/14.08.2025 г., издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Р. Г. П., ЕГН: ********** е наложена „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6