Решение № 1530 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100107059 по описа за 2025 година

Ищецът С. Л. П. ЕГН **********, чрез адв. А., излага в исковата молба, че на 23.06.2007г. е бил задържан от ГДБОП - МВР, за срок от 24 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 321 във вр. с чл. 242 от НК. На 24.06.2007г. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление по пр. пр. № 12 - 055 / 2007г. на прокурор при СГП, за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, алт. 1, 2 и 3, вр. с ал. 1, б „е“, вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е изпълнена в ареста на ОЗ „Следствени арести" при НСл.С, бул. „********.

С Протоколно определение от 03.01.2008г. по ВНЧД С- 1 / 2008г., на Апелативен съд София, е отменена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като е изменена в „Парична гаранция" в размер на 5 000 лева.

С постановление от 28.05.2009г. на ищеца са повдигнати обвинения по пр. пр. № 12055 / 2007г. на СГП за престъпления, подробно описани в исковата молба. Въз основа на внесен обвинителен акт било образувано нохд №3057/2017г. по описа на СГС, НО, 23 с-в.

След двукратно връщане на делото на СГС, по първоинстанционното дело спрямо ищеца била постановена оправдателна присъда, която след протестиране от ответника, е потвърдена от САС и е влязла в законна сила на 27.01.2024г. От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, които иска да бъдат обезщетени.

Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, унижено достойнство, уронване на доброто му име, предвид широкото отразяване на наказателното преследване в медийното пространство, подсилени от допълнителния стресогенен фактор, свързан с лишаването на ищеца от свобода за период от 6 месеца и 10 дни, както и неразумната продължителност на 1 производството от 16 години, 7 месеца и 3 дни, се оценява на сума в размер на 260 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2024г.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковата молба е нередовна, поради липса на индивидуализация на претенцията, а именно – каква част от претендираното общо обезщетение е за бавно правосъдие. Извън това, счита за недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложените доказателства от досъдебното и съдебното ппоризводство се установява, че ищецът С. П. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед от 23.6.2007г., с протокол от 24.6.2007г –е привлечен като обвиняем, като с постановление от 24.6.2007г. е задържан под стража , като на 26.6.2007г. с протоколно определение съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца. Съдът, с протоколно определение от 27.12.2007г. е оставил без уважение искането на ищеца С. П. за изменение на мярката му за неотклонение.

С протоколно определение от 3.1.2008г., мярката за неотклонение на С. П. е била изменена в парична гаранция от 5000лева.

На 28.5.2009г. е изготвено ново постановление за привличане като обвиняем на ищеца.

По делото са представени постановление за привличане на Р.Ж. като обвиняем, както и протокол за проведен разпит на обвиняем, неотносими към спора.

Видно от разпореждане № 5170/7.8.2017г. на съдия – докладчик, на когото е разпределено НОХД № 3057/2017г., по повдигнатото, включително и на ищеца обвинение, нохд е било прекратено и делото върнато на СГП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Същото разпореждане е било протестирано от Прокуратурата, и потвърдено с определение от 30.4.2018г. на САС.

На 9.8.2018г. е изготвен обвинителен акт. Представен е протокол по образуваното нохд 3587/2018г., на което ищецът е присъствал – на 31.10.2018г. , като съдът е прекратил в рамките на разпоредително заседание производството по делото и е върнал делото на СГП.

На 13.12.2018г. е изготвен обвинителен акт.

С присъда от 11.7.2022г. на СГС по НОХД № 5690/2018г. съдът е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Присъдата е протестирана от Прокуратурата, като с решение 0 424/12.12.2023г. на САС, по внохд № 1093/2023г., присъдата е била потвърдена.

Представена е статия на „Банкер“ от 4.7.2007г., в която е цитирано изказване на заместник – градски прокурор, че определени лица, включително ищецът, ще бъдат с повдигнати обвинения. Става ясно, че статията е изготвена след пресконференция на главен комисар, заместник – ръководител на СГП. Останалите статии са неотносими, защото ищецът не е споменат в тях. Представено е удостоверение, от което е видно, че ищецът има две деца родени 2005г.- и 2006г.

Пред съда са разпитани свидетели.

Д.К.Д. е приятел на ищеца, когото познава П от 1994 г., пролетта – лятото, когато той 2 се върнал от Германия. Свидетелят и ищецът са музиканти, свирят в една и съща група, репетират, концертират. Свидетелят си спомня периода на задържане под стража на ищеца, което станало през 2007г. от месец юни до януари на 2008г. През този период, с него нямало никаква връзка, не били общували, научавал за него от К., съпругата на ищеца, и общ приятел. Когато излязъл от ареста, се видели, свидетелят забелязал, че ищецът бил „друг човек“, бил отслабнал, унил, кожата му била прозрачна и бледа. Трудно разговаряли, но разговаряхме. Бил станал съвсем различен човек. Той има две деца, които свидтелят познавам - Д. и Б.. Към онзи момент децата били малки, година и половина, две, нещо такова.

След като го пуснали от ареста, ищецът имал много тежък период, около половин година търсил работа и тогава предимно се чували, защото той нямал доходи и на много места му отказвали, заради това, че е следствен. Не му се свирело толкова, но постепенно това се променило, като идвал на репетиции, но не му се свирело толкова. Наложило се заради делата групата да отлага репетиции и концерти -, ищецът трябвало да ходи „ нещо по делото“. След оправдателната присъда, С. Л. още не е това, което е бил преди , още е напрегнат, особено докато излезе присъдата, поС.но се тревожел какво ще излезе. Споделял му е, че винаги е бил сигурен, че няма как да бъде осъден, но въпросът е, че много се проточи и той се притеснявал за това.

К. К. П.А , съпруга на ищеца от 2025 г, го познава от есента на 2003 г. Започнали да живеят заедно и на семейни начала от 3 години по-късно от познанството им. По повод задържането му, един ден през пролетта, той се прибрал по-рано от работа, свидетелката видяла, че го водели закопчан с белезници , започнал обиск в жилището. С. нямал възможност да сподели, за какво става дума. След като го пуснали от ареста, той имал много тежък период, може би около половин година той търсел работа. С. бил задържан във Второ РПУ , след това, по-късно й се обадил и каза, че го задържат за 72 часа. След задържането минали два месеца , през които бил изключително труден период, както за него, така и за свидетелката. Когато го видяла след задържането, два месеца по-късно, не могла да го познае, не могла да повярва на очите си, защото той изглеждал ужасно, бил отслабнал, кожата му не била неговия цвят и бил с големи и много изразени бръчки, и изглеждал окайващо, като той й спестявал страданията си, докато бил в ареста и тя ходела на свиждане.

След като се прибрал у дома от ареста, в чисто социален аспект всичко се променило и всичко се сгромолясало, било много трудно да се реализира. Непрекъснато ходел по интервюта за работа, търсел работа над половин работа. Всеки път когато се обаждали, отговорът който получавал като обратна връзка е, че са изключително доволни от качествата му, но това, че се води следствен, ги притеснява и съответно не го одобрявали никъде. Един 3 ден се прибрал и ми казал, че има решение на проблема и ще започне работа при братовчед си, в автосервиз, което се случило след повече от година след задържането му във Второ РПУ.

Неговото хоби и едно от нещата, които обича много да прави, е музиката, той е музикант и свири на барабани в няколко групи. Престоят в ареста изцяло го променил.

Станал по-затворен, по-мълчалив и пропускал репетиции и участия заради това, че трябваше да се явява в съда. Също така, го викали за някакви уточнявания в съда. На въпроса дали са казали на децата, ищецът и съпругата му изчаквали малко да поотраснат децата, но в училищна възраст им било споделено, тъй като информацията, до която можела да се достигне през интернет , като С. лично им споделил, за да бъдат подготвени и да знаят и да са наясно. Децата видели снимки на задържания си баща с белезници, но ги открили сами, на тях се виждал С. с белезници и вързан до други хора, като роби. Преди явяването в съдебната зала и преди всяко съдебно заседание, С. ставал все по-мълчалив и по-затворен, не споделял дали се тормози, но свидетелката усещала, че се тормозел и то много. Знае, че съдебното дело на С. приключило миналата година с оправдателната присъда. Причината да сключат брак едва през 2025 г. е такава, че тя, през всички тези години, когато е предлагал брак, му е отказвала, защото изчаквала да мине делото и когато й звъннал след оправдателната присъда, тя се съгласила. Не искала докато не било установено,че не е престъпник.

От неоспорената от страните и приета от съда експертиза се установява, че ищецът има леко изразено равнище на личностна тревожност и умерено изразена степен на ситуативна тревожност. Тревожността е психическо съС.ие на човека, при което се активират защитни реакции, характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесна възбудимост. Вещото лице е приложило тест за депресивна скала и дава заключение, че лицето е устойчива личност, която успява да се владее. Задържането в ареста е било преживяно от него като силно стресово съС.ие, напрежение, ищецът не се е примирил с публичното поругаване на честта, достойнството му, което е притеснително за личността, довело е до накърняване на репутацията му и затруднение в социалното му функциониране.

Обстоятелството, че сина му е споделил, че познати му казват, че баща му е престъпник,е довело до мъчително чувство на съпреживяване. Вещото лице сочи, че наказателното производство е оставило траен отпечатък у ищеца, като към момента на обследването травмата не е преработена, само изтласкана, което е психологически механизъм на защита на Аза. На ищеца са причинени психологически вреди, които причиняват емоционален дискомфорт, със симптоми, включващи неспокоен сън, страхови опасения, и се отразяват на вегетативно, емоционално и поведенческо ниво, с изпитване на гняв и затваряне в себе си.

Вещото лице сочи, че травмата ще го съпътства до края на живота му.

Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по 4 което лицето бъде оправдано. Ищецът поддържаше в първо по делото о.с.з. становището си, че освен иск по чл. чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ, е предявен и иск с правно основание чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ, с довод, за продължителността на производството. Съдът неправилно допусна това уточнение, доколкото с ТР № 1/2022г., постановено на 27.11.2023г. по тълкувателно дело 1/2022г. на ОСГК на ВКС, т.1 подробно е обяснено, че ищецът има правото да се позове, и при хипотезата на оправдателна присъда, в рамките на този иск, на искането за определяне и на обезщетение за забавено правосъдие, като искът по чл.2б ЗОДОВ е предвиден за всички производства, не само наказателните. Именно разглежданата от ВКС хипотеза е еналице в настоящия случай – ищецът, оправдан за повдигнатото му обвинение, счита, че срокът на наказателно преследване е неразумен, по смисъла на чл.