Решение № 500 от 17.06.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3222/2023
- Вид
- Решение № 500
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 500 гр. Добрич, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230103222 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от изпълнителния директор Д. К.К. и от члена на Съвета на директорите М. С., чрез упълномощения адвокат В. Н. от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, *** срещу Ф. Р. Р., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №1017/11.09.2023г. по ч. гр. д. №2293/2023г. по описа на ДРС, а именно: 400,93 лв. – главница по договор за мобилни услуги с номер +************** и договор за мобилни услуги с номер +********, ведно със законна лихва върху главницата от 04.09.2023 г. до окончателното заплащане; разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че Ф. Р. Р. /фигуриращ в системата на мобилния оператор с кл. №006679859/, е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **************. Р. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 63,00 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.08.2021 г. 14.10.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, 1 мобилният оператор начислява неустойка в размер па 78,19 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №7329225629/15.12.2021г.
На същата дата 13.05.2021 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер + **************, мобилният оператор предоставя на Ф.
Р. Р. устройство марка ALCA TEL IS 2021 32GB Dual Grey на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги Р. дължи сума в размер на 208,38 лв., начислена във фактура № 7329225629/15.12.2021г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Горепосочените задължения мобилният оператор фактурира ежемесечно на 15-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 15-то число на предходния до 14-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване.
Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
- № 7325265362/15.09.2021 г., претендирана в размер на 23,13 лв.;
- № 7326590450/15.10.2021 г., претендирана в размер на 39,87 лв.;
- № 7329225629/15.12.2021 г., претендирана в размер на 286,57 лв.
На 13.05.2021г. между Ф. Р. Р. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********. Р. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 16,59 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.08.2021г. - 14.10.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 34,77 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7329228821/15.12.2021г. Горепосочените задължения мобилният оператор фактурира ежемесечно на 15-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 15-то число на предходния до 14-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване.
Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
- № 7325334037/15.09.2021 г., претендирана в размер на 6,70 лв.;
- № 7326632186/15.10.2021г., претендирана в размер на 9,89 лв.;
- № 7329228821/15.12.2021г., претендирана в размер на 34,77 лв.
Ищецът твърди, че ответникът бил неизправна страна по договорите и не е заплащал предоставените му услуги/устройства, за което договорите били едностранно прекратени от мобилния оператор и за ответника възникнало задължение да заплати дължимите неустойки за предсрочното прекратяване на посочените по-горе договори, както и част от разликата между 2 стандартната цена на полученото от него устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство марка ALCA TEL IS 2021 32GB Dual Grey.
„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника главница в общ размер на 400.93 лв., сформирана от сумите за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и дължима сума за лизингови вноски за мобилно устройство и неустойки по фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението – 04.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Поради неплащане от страна на Ф. Р., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.
№2293/2023г., като съдът е издал заповед за изпълнение №1017/11.09.2023г. срещу длъжника Р. Р. за горепосочените суми и основания.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу Ф. Р. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В дадения му 1-мес. срок, заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо Ф. Р. Р. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното по ч. гр. д.
№2293/2023г. - ДРС.
Съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения му особен представил – адв. П. Н. от ДАК на 18.04.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
От ИМ не ставало ясно от представените доказателства, търсените суми на какво основание се претендират и за какъв период от време са начислени.
Сборът от задълженията по 6-те процесни фактури не кореспондирал с размерите на процесните задължения. Не се установявало, какви суми от „предходен период с ДДС“ се търсят от ищеца, не било визирано и неустойките, как за определени като размер, за какъв период и как за изчислени.
Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове, са процесуално допустими и частично 3 основателни.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договорите за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост на вземането.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав, се установява от приложените писмени доказателствени средства, от които е видно, че са налице облигационни правоотношения:
- по договор за мобилни услуги с предпочетен +************** от 13.05.2021г., сключен между страните за срок от 24 месеца /със срок на действие от 13.05.2021г. до 13.05.2023г./, по който договор, ответникът е избрал план „Тотал+“ с месечен абонамент от 18,99 лева за първоначалния срок на договора и след него с месечен абонаментен план в размер на 23.99 лв.;
- на същата дата /13.05.2021г./ и по повод горепосочения договор с предпочетен номер + **************, мобилният оператор е предоставил на Ф. Р. Р., устройство марка ALCA TEL IS 2021 32GB Dual Grey на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент – 329.90 лв., както и и размерът на направената отстъпка – 328.90 лв., т.е. отстъпката е 1.00 лв.;
- по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ******** от 13.05.2021г., сключен между Ф. Р. Р. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, за срок от 24 месеца /със срок на действие от 13.05.2021г. до 13.05.2023г./, по който договор, ответникът е избрал план „Интернет + 10.99“ с месечен абонамент от 8,99 лева за първоначалния срок на договора и след него с месечен абонаментен план в размер на 10.99 лв.
Ответникът не е оспорил изрично и категорично, че между него и ищеца са налице валидно сключени облигационни правоотношения по повод на двата горецитирани договора, но излага съображения, че липсват доказателства, че потребителят е бил надлежно уведомен за едностранното им прекратяване от мобилния оператор.
Въз основа на съглашението по двата процесни договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника, част от услугите по раздел II от ОУ.
Операторът осигурява достъп до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно, ползването на услугите, е обвързано от активността на абоната.
Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът приема, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и е изправна страна по тях.
4
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“, приложими към процесния договор за мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Йеттел /с предишно наименование „Теленор“/ цени, по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ.
В т. 27 от ОУ, ясно е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума, се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не по-късно от 15 дни от издаването и.
Ответникът е неизправна страна по горепосочените договори, като е преустановил плащанията на задълженията си по тях. Договорите са едностранно прекратени от мобилния оператор на 09.12.2021г. по вина на потребителя. Така, ищецът е издал фактури за потребени мобилни и интернет услуги и начислени неустойки, по договора за мобилни услуги за предпочетен номер +**************, а именно:
-№ 7325265362/15.09.2021 г. за отчетен период от 15.08.2021г до 14.09.2021г със срок на плащане – до 30.09.2021г., издадена за сумата от 24.87 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +**************, претендирана в размер на 23,13 лв., тъй-като е извършено частично плащане в размер на 1.74 лв. от потребителя;
- № 7326590450/15.10.2021 г. за отчетен период от 15.09.2021г до 14.10.2021г със срок на плащане – до 30.10.2021г., издадена за сумата от 39.87 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +**************, претендирана в размер на 39,87 лв.;
- № 7329225629/15.12.2021 г. за отчетен период от 15.11.2021г до 14.12.2021г със срок на плащане – до 30.12.2021г., издадена за сумата от 286.57 лв., представляваща: 78.19 лв. – неустойки за предпочетен номер +************** и 208.38 лв. за мобилно устройство за предпочетен номер +**************, като фактурата е претендирана в общ размер на 286,57 лв.;
Съответно по договора за мобилни услуги за предпочетен номер + ********, а именно:
- № 7325334037/15.09.2021г., за отчетен период от 15.08.2021г до 14.09.2021г със срок на плащане – до 30.09.2021г., издадена за сумата от 9.89 лв., представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен номер + ********, претендирана в размер на 6.70 лв., тъй-като е извършено частично плащане в размер на 3.19 лв. от потребителя;
Разпечатката съдържа 56 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4188c7f-3f2c-49ef-afa2-74dafe0007b0