Решение № 3889 от 05.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32222/2023
- Вид
- Решение № 3889
- Подписан
- 05.03.2024
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 3889 гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110132222 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Н. М., с която срещу Ж. М. М. и Е. И. М. са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и е заявено искане по чл.
537, ал. 2 ГПК.
Ищецът твърди, че е съсобственик на [******] с идентификатор [******], находящ се [******], със застроена площ 88,56 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток – [******] на Н.В., запад – разделна стена с [******], север – [******], отгоре – покрив, отдолу – [******] на А.С.Г., и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж: няма, заедно с [******], с полезна площ 4.59 кв.м., при съседи изток – коридор, запад, север – мазе, [******], заедно с 0,860 % ид. ч. от общите части на сградата от правото на строеж върху мястото, държавна земя. Твърди, че посоченият имот е бил закупен на 28.12.1988 г. с ипотечен кредит от Н. Ц. М., Е.Н. М. и от И.Н. М. за сумата от 16 894 лева, от които 4894 лева са били собствени средства. На 23.01.1995 г., ищецът изплатил остатъка от ипотечния кредит на стойност 4703 лева. Сочи, че на 09.08.2004 г., Н. Ц.
М. починал, а ищецът наследил 1/9 част от процесния апартамент, на 16.08.2011 г. починала Е.Н. М., в следствие на което ищецът придобил по наследство общо 1/3 идеална част от апартамента, като притежател на останалите 2/3 части от процесния имот останал И.Н. М. /брат на ищеца/, починал на 23.06.2012 г, а делът му бил наследен от съпругата му Ж. М. М. /4/9 части/ от сина му Е. И. М. /1/9 част/ и от другия му син – В. И. М., който имал право да наследи 1/9 част. Последният обаче се отказал от наследството на баща си, поради което 1/18 идеална част е била наследена от ищеца Ц. Н. М. и 1/18 част за Е. И. М.. Обобщава, че е собственик на 7/18 ид. ч.
Твърди, че е изплатил всички дължими данъци съобразно правата си, считано от 2016 г. През м.ноември 2019 г. и през есента на 2020 г., ответниците Ж. М. М. и Е. И. М. поискали от ищеца да им прехвърли безвъзмездно припадащата му се част от имота, но 1 той отказал. В края на 2021 г., ищецът изпратил покана до ответниците с цел уреждане на взаимоотношенията им във връзка с процесния имот, но отговор от тях не получил.
През м.януари 2023 г. при опит да плати дължимия данък за имота, ищецът научил, че вече не се води съсобственик на имота. Тогава узнал, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост [******], съставен на основание давностно владение и наследство. Оспорва от страна на ответниците да е манифестирано намерението им да държат припадащата му се част от имота като своя, като счита същите да са имали положението на държатели, доколкото са отправяли предложения до ищеца да им прехвърли своята идеална част. Твърди се още, че ищецът редовно е плащал данъците си, а ответниците не са предприемали действия, насочени към ограничаване достъпа на ищеца до имота, както и че не са правили опит да декларират целия имот в тяхна полза пред общината преди издаването на констативния нотариален акт. Ищецът поддържа, че неведнъж е предприемал действия, произтичащи от качеството му на съсобственик – посещавал е имота, разполагал е с достъп до същия, а ответниците не са имали претенции към припадащата се на ищеца част до 2019 г. Заявеното искане е съдът да признае правото на собственост върху имота на ищеца в размер на 7/18 идеални части и да осъди ответниците да предадат владението върху тях.
Ответниците Ж. М. и Е. М. оспорват предявените искове. Твърдят че ищецът не е погасил остатъка от кредита в размер на 4 703 лева, с оглед което оспорват представените разписки. Оспорват твърденията на ищеца да са водили преговори през 2019 г. и през 2020 г. във връзка с прехвърляне на припадащата се на ищеца част, оспорват получаването на покана, изпратена от ищеца. Оспорват ищецът да е наследник по закон на брат си И.Н. М., т.е. отказът от наследство, извършен от В. М., да е довел до увеличаване дела на ищеца от апартамента. Поддържат, че в края на м.септември 2011 г., уведомили ищеца, че ще владеят принадлежащата нему част, тъй като същият тогава получил парична сума, за да прехвърли дела си, но това не се случило. Сочат, че от месец септември 2011 г. до момента са владеели частта, принадлежаща на ищеца, като тяхна собствена спокойно и без прекъсвания, като ищецът не е полагал никакви усилия за имота във връзка с ремонти и поддръжка, не е манифестирал, че притежава част от същия. Въвеждат възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2011 г. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетите като писмени доказателства (договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни недвижими имоти и удостоверения за наследници, издадени от СО, [******], съдебно удостоверение за отказ от наследство и др.), като тези обстоятелства не са спорни между страните, следното:
С договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на 28.12.1983 г. Н. Ц. М., Е.Н. М. и И.Н. М. са придобили правото на собственост върху [******], находящ се в жилищната сграда на [******], с площ 88,56 кв.м. ведно с прилежащото [******] с площ 4,59 кв.м. и 0,860 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което същата е построена, срещу сумата 16894 лева, заплатена както следва: 4894 лева със собствени на купувачите средства и заемни средства в размер на сумата 12 000 лева. Н. Ц. М. е починал на 09.08.2004 г. в [******], и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е.Н. М. и синовете си Ц. Н. М. и И.Н. М.. Е. М., починала на 16.08.2011 г., е оставила за свои наследници двамата си сина (Ц. Н. М. и И.Н. М.). И.Н. М. е починал на 23.06.2012 г. и 2 е оставил за свои наследници съпругата си Ж. М. и синовете си В. И. М. и Е. И. М..
Със заявление от 14.02.2019 г. В. И. М. се е отказал от наследството на И.Н. М., като отказът е бил вписан в особената книга, водена от СРС на 18.02.2019 г.
Между страните не е формиран спор и по обстоятелството, че фактическата власт върху процесния недвижим имот в периода отпреди 2011 г. насетне, в т.ч. и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, е упражнявана от ответниците, като до смъртта си в имота е живял и братът на ищеца И. М. (съпруг, съответно баща на ответниците).
Не е спорно също така, че ищецът е заплащал данъци и такси за имота в периода 2016 г. – 2021 г.
На 03.06.2021 г. ищецът е изпратил до ответниците покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им имот, като е отправил до тях и алтернативно предложение апартаментът да бъде продаден, като продажната цена бъде разпредЕ. между съсобствениците според правата им в съсобствеността. Не е установено тази покана да е била получена от ответниците преди връчването й като приложение към преписа на исковата молба, по която делото е образувано.
В настоящото производство са приобщени материалите от нотариалното дело по съставянето на нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство [******] г. на нотариус И.Д., рег. № [******] в регистъра на НК. Със същия въз основа на подадената от ответниците молба декларация и показанията на изслушваните от нотариуса трима свидетели Ж. М. М. и Е. И. М. са признати за собственици въз основа на давностно владение, наследство и отказ от наследство общо на 1/3 ид.ч. от процесния [******], заедно с прилежащото [******]. Въз основа на материалите, намиращи се по нотариалното дело и извършените от нотариуса служебно справки е установено, че бракът между И.Н. М. и Ж. М. М. е бил сключен през 1983 г. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда показанията на свидетелите, депозирани пред нотариуса, доколкото същите не съставляват допустимо доказателствено средство според действащия процесуален закон.
Установено е от представените от ответниците писмени доказателства, а и не се твърди противното от страна на ищеца, че разноските към етажната собственост, свързани с апартамента, са заплащани от ответниците.
Във връзка с представените от ищеца вносни бележки за заплатени през 1995 г. суми към [******] за погасяване на ипотечния кредит, посредством който е финансирано закупуването на имота и оспорването им от страна на ответниците, съдът намира за необходимо да посочи, че съдържанието им не установява релевантни за спора съобразно неговия предмет обстоятелства. От една страна, ищецът не заявява собственически права въз основа на твърденията си, че е извършвал плащания за погасяване на задължението по кредита, с който имотът е бил закупен през 1988 г. От друга страна, самият факт на плащане на тези суми (при липса на твърдения за други уговорки) може да се разглежда като източник на облигационни правоотношения, с какъвто иск съдът в конкретния случай не е сезиран. Ето защо и възраженията на ответниците срещу тези документи, приети като доказателства по делото, не следва да бъдат по-подробно обсъждани.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите: Н.К., Н. Н., Н.В. и Т.Т.. От същите съдът приема за установено следното:
Свидетелят Н.К., роднина на сем. М., познава имота, тъй като го е посещавала много пъти и като по-млада, и по-късно, когато Е. М. вече е била болна и я гледали на легло в този апартамент. Не си спомня точната година, но предполага, че е било около 3
2012 г.- 2013 г., когато последно е била там. След това не е ходила, тъй като не е имало повод. За спора между страните свидетелят К. научила скоро от ищеца. Преди това знае, че той е ходил в апартамента, като отношенията им с ответниците били добри.
Виждала е Ц. М. в апартамента, докато Е. М. била още жива, а след смъртта й си спомня семейно събиране в апартамента, на което присъствал ищецът със семейството си. Не й е известно ответниците да са препятствали достъпа на ищеца до апартамента.
Според свидетеля ищецът е помогнал да се погаси заема за закупуването на апартамента, а също и е заплатил разноските за погребенията на Е. М. и на И. М..
Свидетелства, че отношенията им били добри, дори ответниците посещавали и участвали в ремонта на къща, която родът имал в [******]. Отношенията им се влошили, когато ищецът отишъл да си плаща данъка за апартамента и разбрал, че вече не е собственик.
Свидетелят Н. Н. познава имота, тъй като живеел в същия блок от 1975 г.
Познавал всички – Е., Н., Ц., Ж. и Е. от много години. Спомня си, че към края на 2019 г. ищецът му споменал, че ответниците са му предложили някакъв бойлер или печка като сума за неговия дял, а свидетелят знаел, че Ц. М. имал 1/3 част от апартамента.
Искали са да им го прехвърли, но той не се съгласил. Според свидетеля ищецът имал ключове от апартамента или поне от мазето, защото го е виждал при смяна на гумите на автомобила си, да ползва мазето. Последно преди 3-4 години го е виждал там.
Виждал го е да се качва и нагоре с асансьора, като не може да каже дали е влизал в апартамента, тъй като не се е качвал с него. Предполага, че щом ползва мазето и се качва нагоре с асансьора е отивал при роднините си, т.е. че са имали нормални отношения и достъпът до имота му не е препятстван. Счита, че отношенията им са се влошили към края на 2019 г. във връзка с отказа на ищеца да прехвърли на ответниците неговата част от имота. Преди това са били в нормални отношенията, като когато бил болен И. М., ищецът помолил свидетеля да дари кръв за брат му. След смъртта на И. не са му известни конфликти. Виждал е ищеца 5-6 пъти годишно (пред блока на паркинга, с колата, с гумите), защото той (ищецът) живеел на друго място. Известно му е, че след 2019 г. ответниците не допускали ищеца до имота, заради отказа му да им прехвърли дела си.